Минималната работна заплата нараства на 160 лв.

Министерският съвет прие постановление за повишение на минималната работна заплата (МРЗ) през 2006 г. на 160 лв. Нарастването е с приблизително 6.7% и на пръв поглед изглежда нещо положително за хората с ниски доходи, но на практика може да породи и някои неблагоприятни ефекти.

Минималната работна заплата представлява намеса на държавата в отношенията между работодател и работник, тъй като фиксира минимална цена при наемането на труд. В стопанството механизмът за получаване на информация за развитието на търсенето и предлагането на труд се осъществява чрез работната заплата. Поставянето на ограничения върху нея пречи на предаването на сигнали и на естествените промени, които се случват при взаимодействието между икономическите агенти.

Действията на правителството на практика представляват използването на минималната работна заплата като инструмент на социалната политика. Тоест прави се опит да се повишат доходите на една група хора чрез регулация като не се отчита колко струва в действителност тя като цяло. Само че МЗР е цената на труда на определена група хора, а държавата разполага с достатъчно други инструменти за повишаване на доходите.

Увеличението на МЗР води до нарастване на разходите за наемане на труд за работодателите. МЗР от 160 лв. означава разход само за труд от около 198 лв. като се включи и вноската за социално осигуряване от работодателя. Ако се вземат предвид и други разходи, които се правят за осигуряване на минимално необходимите условия за труд, които все пак са твърде различни за отделните професии, но са поне 20-30 лв., това предполага всеки работник да увеличава дохода на работодателя с поне 220-230 лв., за да бъде нает.

Минималната работна заплата е насочена да защитава интересите именно на хората с ниска производителност на труда. Това са някои млади хора, които тепърва започват да работят, някои хора с увреждания, ниско квалифицирани или с малко умения, което означава, също така, че те са способни да добавят и по-малка стойност. Тоест за тях е трудно да добавят поне 220-230 лв. и участието им във формалната икономика става невъзможно.

Възможните ефекти от това са два: тези хора или изобщо не са наемани на работа, или участват в неформалната заетост – тоест получават по-ниски доходи от МЗР, като това налага допълнителни разходи както за тях, така и за работодателя им. Такива разходи са например водене на двойно счетоводство, невъзможност за официално признаване на трудовия стаж, евентуално проблеми с данъчната администрация и т.н. Следователно наличието и повишението на МЗР действа негативно на пазара на труда и на официалната заетост и то особено на хората с най-ниски заплати, които трябва да защитава.

С размера на МЗР са обвързани потребителската такса за посещение при личен лекар (1% от МЗР), както и цената на един ден престой в болница (2% от МЗР). Повишението не изглежда голямо – съответно 10 и 20 ст., но то ще се отрази негативно най-вече на някои пенсионери и хората с ниски доходи, които по принцип имат нужда от по-често използване на здравните услуги. Освен това цените в здравеопазването през последната година растат много бързо (с 9.9% за 2005 г. при 6.9% за услугите като цяло и 5.3% обща инфлация), а това действие на правителството още повече ще ги оскъпи. Въпреки това качеството на прегледите при личните лекари и на лечението в болниците не се подобрява за да оправдае по-високата цена.

Ефектите от по-високата МЗР не са еднопосочни. Позитивните ефекти ще са за хората, които продължат да получават минималната работна заплата, тъй като номиналните им доходи ще нараснат. Това ще се съпровожда с по-високи разходи за труд на работодателите и съответно за бюджета, евентуално загуба на някои работни места или ненаемане на някои хора с ниска производителност и по-малко възможности за тях да повишат уменията си. Като цяло ползите от съществуването на тази регулация на пазара на труда не превишават разходите за съобразяване с нея. Следователно тя не е необходима и би трябвало да бъде премахната.

 

 

 

 


Свързани публикации.