Мерките на НДСВ – много шум за нищо

Въвеждането на елементи на семейно подоходно облаганеозначава, че необлагаемият доход на данъкоплатците с деца ще се увеличии съответно те ще платят по-нисък данък. При сумите, които се споменаватот министър Велчев, за всяко дете данъкоплатците ще си спестяват между5 и 8 лева. За да стане това, обаче, семействата с деца ще трябва да подадатоще една декларация (освен тази, която подават за детски надбавки) и щетрябва да се наредят и да чакат на още една опашка. Освен това държаватаще трябва да изгради още една паралелна информационна и административнасистема. Така, семействата ще получават 18 лева детски надбавки от еднаадминистрация и 5-8 лева данъчно облекчение от друга администрация. Въпросъте защо трябва да се плаща на две администрации да правят едно и също нещо?Защо хората да чакат на две опашки и да попълват две декларации за еднои също нещо? Защо трябва да се въвежда облагане, което да изкриви стимулитена хората и пазара на труда?

Цялото обявено намаление на данъците е 350 – 360 милионалева, според изказванията на Милен Велчев. Както посочихме, това е по-малкоот увеличението на бюджетите на държавните бюрократични структури. Имаоще едно нещо, което е важно в случая – дали ще се увеличат акцизите,осигуровките и таксите?

1. Заради ангажименти към Европейския съюз всяка годинасе увеличават акцизите. През 2004 година това увеличение възлиза на 124милиона лева. Много е вероятно и през 2005 година да има подобно увеличениеот над 100 милиона лева.

2. През 2004 година приходите от такси нарастват със114 милиона лева. Това са квазиданъчни приходи, тъй като таксите не покриватсамо стойността на оказваната услуга, но са значително по-високи. Вероятнои през 2005 година няма да мине без увеличение на таксите.

3. През 2003 година правителството гласува, че през2005 година здравната осигуровка ще се увеличи с 2%. През миналата седмицапарламентът гласува закон, според който най-вероятно осигуровките ще сеувеличат с 0.5%. Ако осигуровките наистина нараснат с 2.5% това ще доведедо 235 милиона увеличение на данъците върху труда. Това е повече от намалениетона данъка върху доходите и въвеждането на семейно облагане взети заедно.

Ако през 2005 година се изпълнят посочените по-гореувеличения на данъците, това ще “изяде” напълно планираното намалениена данъка върху печалбата, данъка върху доходите и въвеждането на семейнооблагане и нетно дори ще има увеличение на данъчната тежест.

Минимална заплата

Една от мерките, обявени от НДСВ, е увеличение на минималната работназаплата от 120 до 150 лева. Политическият коментар на това е еднозначен– дясна партия не може да увеличава минималната заплата, само леви партииправят това, защото вярват, че с административни мерки могат да подобрятположението на бедните.

Хаотичността и непоследователността на това решение се потвърждава иот друг факт – само преди 2 месеца министерството на труда обяви, че щеотмени минималната заплата. И това щеше да бъде правилно решение, защотоогромната част от изследванията на минималната заплата показват, че хоратастават по-бедни при нейното увеличение.

Минимална заплата от 150 лева означава, че човек, който може да изкарвадоход от 130 лева, не може да работи легално. Той има три избора – дабъде безработен, да работи в сивия сектор или да работи в черния сектор,т.е. да стане престъпник. Нито едно от тези неща не е положително развитиеза човека от нашия пример, нито пък е положително развитие за обществото.

Хората, които биха получавали заплата, която е по-ниска от 150 лева саработниците с ниска производителност, младите работници и служители (включителнотийнейджърите), неквалифицираните работници и служители без опит, хоратас увреждания, хората от малцинствените групи. Увеличението на минималнатазаплата ще изпрати голяма част от тях в листата на безработните или всивия и черния сектор. И после правителството се чуди защо има детскаи младежка престъпност, защо малцинствата не са интегрирани и са безработнии защо има бедност.

В дългосрочен план проблемите се увеличават – ако младежите започнатпървата си работа в сивия или черния сектор те свикват, че законите могати да не се спазват.

А ако пък влязат и в затвора, много от тях ще останат престъпници презцелия си живот. От друга страна нископроизводителните работници няма дамогат да си намерят работа. Това означава, че никога няма да имат възможностда натрупат опит и съответно да станат по-производителни и да получаватпо-висока заплата. И повечето от тях ще останат бедни.

По този начин, правителството с увеличението на минималната заплата насърчавабезработицата, бедността, престъпността, социалната дезинтеграция и работатав сивия сектор. Така става винаги когато се пренебрегва икономическаталогика.

Инфраструктурни и разни други проекти

Правителството се ангажира с известно намаляване на данъците без въобщеда говори за ограничаване на разходи, а напротив, прави се обещание зазапочване и/или довършване на инфраструктурни проекти като АЕЦ Белене,втория мост над река Дунав, магистралите “Тракия” и “Хемус”. Тъй катостава въпрос за работата на правителството през следващата година е важенвъпросът какво би се случило, ако едновременно се инвестират държавнисредства във всички тези проекти? За всеки, който наскоро е обикалял изпътната мрежа в страната е ясно, че много от пътищата са в окаяно състояниеи държавата (правителството и общините) очевидно не са в състояние даподдържат наличната инфраструктура. Тази констатация би следвало да поставивъпроса за търсене на други начини за финансиране на инфраструктурни проекти,вместо това държавата планира да инвестира допълнителни средства в изгражданетона нови пътища. Най-логичното решение ще бъде, ако довършването и поддържанетона магистралите се предостави на концесия посредством открит търг. Потози начин едновременно качеството на тези пътища значително ще се повишии разходите за бюджета ще намалеят.

Изграждането на Дунав мост две също може да се изгради на концесионенпринцип от частни инвеститори (примерно международен консорциум), коетоедновременно ще гарантира по-добро качество и прехвърляне на финансиранетоот страна на правителството.

Подобна е ситуацията и по отношение на АЕЦ “Белене”. Правителството упоритоговори за извършването на огромна инвестиция, която засяга данъкоплатцитепрез следващите тридесет и повече години и съответно предполага прогнозиранетърсенето и предлагането на електроенергия за такъв период от време. Тъйкато пазарът на електроенергия не е либерализиран (тоест няма пазар) нее ясно какво ще се случи с търсенето и предлагането след като въпроснаталиберализация (макар и частична) настъпи. Същите разсъждения важат и зарегионалния пазар, което прави особено сложно прогнозирането на търсенетои предлагането през следващите години.

Освен това от 2003 г. НЕК е член на Обединената европейска енергийнасистема (UCTE), което се очаква да доведе до сериозна намаляване на необходимитерезерви в системата чрез синхронна междусистемна работа. През 2007 г.се очаква да отпадне монопола на НЕК външната търговия с електроенергияи да се въведе висока свобода на избор на потребителите да избират производителна електроенергия.

До либерализирането на пазара рисковете пред частните инвеститори сасериозни и в досегашните проекти те ги хеджират посредством ангажиментиот страна на правителството за изкупуване на електроенергия по фиксираницени за определен период в бъдещето. Ако по подобен начин се развият нещатаи с АЕЦ “Белене” трудно ще може да се говори за либерализиране на електроенергийнияпазар при положение, че правителството вече е подписало или ще подпишеняколко проекта за фиксирано изкупуване през бъдещ период.

Вносът на ток се представя като национална катастрофа, но всъщност товаможе да се окаже по-евтино решение (особено за потребители в крайграничнирегиони).

Пазарният подход с АЕЦ “Белене” и други проекти в енергетиката е първомаксимално бързо либерализиране на пазара на електроенергия и след товачастно финансиране без правителствени гаранции, така че рисковете да сепоемат от отделни инвеститори, които оптимизират своята ефективност. Такаче, изградената вече площадка за АЕЦ “Белене” може да се продаде на откриттърг и ако алтернативата с най-висока добавена стойност е нова АЕЦ, топредприемачите ще реализират проекта.

Всички училища с компютри звучи много добре като идея, но е в пряка зависимостот реформата в образованието. Това е така, защото освен добри компютриучениците ще имат нужда от качествени преподаватели, което в момента трудноможе да се случи имайки предвид средната заплата в училищата и среднатазаплата на такива специалисти в частния сектор. Решението е в значителнонамаляване броя на преподавателите и постигане на по-ниско съотношениеброй ученици на един преподавател, което ще позволи по-високи заплатиза квалифицирани учители. Поради демографски фактори броят на ученицитеспада всяка година. Нормално би било да се намалява и броят на учителитесъс същия темп. Това, обаче, не само не се случва, но дори се назначаватнови учители – за 2004 година се предвиждат допълнителни 1850 щатни бройки.В резултат отношението между учители и ученици в България е около 8%,което е с около 35% повече от средното равнище в развитите страни, с над70% повече от Германия и Великобритания и почти два пъти повече от НоваЗеландия.

Вместо да финансира горепосочените проекти правителството може да предприемепо-значително намаляване на данъчно-осигурителната тежест и да се концентриравърху свойствените си задачи като гарантиране изпълнението на договорите(което е с незадоволително качество в България), гарантиране правата насобственост и общата сигурност, въвеждане на електронно правителство (улесняванена работа с администрацията), подобряване на фирмената регистрация, ускоряванена процедурите по несъстоятелност и като цяло намаляване на разходитеза работа на бизнеса с правителството.

Като цяло изводът от мерките за ускорено икономическо развитие е, чете не постигат ускорено икономическо развитие.