Масларова срещу Орешарски

Към средата на седмицата беше проведено обществено обсъждане на поредния документ, изготвен от социалното министерство; този път той се нарича Проектостратегия за повишаване на доходите на населението в периода 2007-2009 г. Както можеше да се очаква, той не предлага особени изненади и целта му явно е по-скоро популистка, тъй като предлаганите мерки биха имали точно обратния ефект на това, за което се твърди, че са създадени, следователно отново не са обмислени много добре.

Проектодокументът предвижда две основни промени: минималната работна заплата да бъде между 174,8 и 219 лв. и заплатите в частния сектор да се индексират със 100% от прогнозната инфлация по държавния бюджет и до 65 – 70% от прогнозния ръст на производителността на труда в съответните икономически сектори и браншове. Според финансовия министър обаче минималната работна заплата през 2007 г. не трябва да надхвърля 170 лв., а определянето на възнагражденията не трябва да се обвързва с нивото на инфлация в страната. Институтът за пазарна икономика счита становището на г-н Орешарски за правилно от гледна точка на невлошаването на условията и предпоставките за развитие на икономиката и го подкрепя.

Тъй като многократно вече е ставало въпрос за минималната заплата, отсъствието на каквато и да било икономическа логика за административното и определяне и ефекта, който покачването и има върху стопанството, нека обърнем по-голямо внимание на другото предложение на г-жа Масларова.

Най-естественият принцип в икономиката гласи, че трябва да се плаща, когато получаваш нещо или когато си направил нещо нередно; и в двата случая това е оправдано и правилно. Административното задължаване на работодателите да увеличават заплатите с процента на прогнозираната инфлация не отговаря на горния принцип, тъй като те нито са направили нещо нередно, нито получават нещо допълнително, когато цените растат. От друга страна, нивото на инфлация в страната не зависи директно от тях, а от външни фактори като международните цени на суровините, които внасяме в т.ч. на петрола и природния газ, както и от митническата и данъчната политика на правителството. Следователно работодателите не трябва да бъдат принуждавани да определят даваните от тях възнаграждения за труд на базата на екзогенни, непазарни фактори вместо на основата на това, което получават в замяна.

Г-жа Масларова явно счита, че заплатите в частния сектор растат по-бавно от инфлацията и реално намаляват. Но дали това е така?

Таблица 1: Динамика на номиналната и реалната работна заплата

Източник:НСИ, БНБ ; The Economist Intelligence Unit изчисления на автора

Както се вижда от таблицата, номиналното нарастване на заплатите в частния сектор във всяка една от последните години е по-високо от измерената инфлация, следователно заплатите нарастват и в реално изражение. С други думи, не е необходимо да има мерило за нарастване на заплатите, защото те и без друго нарастват и ще нарастват, но под влияние на естествени фактори като производителност на труд и конкуренция между работодателите. Тоест твърдението на г-жа Масларова, че пазарните сили не са достатъчни и затова трябва да има правителствена намеса, трябва да се определят като неверни.

Друг аргумент в подкрепа на стратегията е съществуващата и според социалното министерство задълбочаваща се разлика между средната работна заплата в частния и обществения сектор. Този аргумент също така трябва да бъде обявен за несъстоятелен.

Таблица 2:

Показател / Година 2002 2003 2004 2005
Нарастване на среднатаноминална месечна работна заплата в частния сектор (в %) 6,6 6,8 9,3 9,6
Индекс напотребителските цени (инфлация) 3,8 5,6

4,0

6,5
Реалнонарастване на средната месечна работна заплата в частния сектор (в %) 2,8 1,2 5,3 3,1
Показател / Година 2001 2002 2003 2004
Средно годишна работна заплата вобществения сектор – лв. 3 491 3 871 4 118 4 400
Средно годишна работна заплата в частниясектор – лв. 2 452 2 613 2 790 3 049
Отношение на работната заплата в частниякъм тази в обществения сектор 70,2 % 67,5 % 67,8 % 69,3 %

Източник: НСИ; изчисления на автора

Дори и според официалните данни, от края на 2001 г. средната заплата в частния сектор расте относително по-бързо от тази в обществения. От друга страна, основният фактор за по-ниските заплати в частния сектор е декларирането на по-ниски от реалните доходи поради високите данъци и осигуровки.

В заключение би трябвало да кажем, че няма и никога няма да има нужда от административно определяне на доходите, защото икономиката е динамична система и те трябва да бъдат свободни да се променят нагоре или надолу, когато има предпоставки за това. Идеите от стратегията, ако бъдат приложени, биха гарантирали единствено по-висока инфлация и безработица, а политика, която води до повишаване на тези два индикатора може да бъде наречена антисоциална. Следователно в крайна сметка политиката, която следва финансовият министър, е по-социална от политиката на социалния министър.

 

 

 

   


Свързани публикации.