Манталитетът определя законите*

Законът не може да промени манталитета на цял народ. Той може да приобщи отделни хора към общоприети практики и норми на поведение, но не и да създаде нов начин на мислене на големи групи от хора. Ако можеше, нямаше да има конфликти и хората щяха да са толерантни и мили един към друг, но не е така.

Това се отнася с пълна сила и за отношенията между банки и кредитополучатели, които от няколко месеца се дискутират оживено, а след скорошното предумишлено убийство на банков служител регулирането им стана направо „неизбежно и неотложно“. Става въпрос за необслужваните ипотечни кредити на физически лица, които в един момент се оказаха голям проблем, но не за банковата система, а за обществото като цяло. Въпреки че няма официални данни за броя на кредитополучателите със затруднения да изплащат задълженията си, през последните месеци се срещат коментари, че техният брой е критичен. Вероятно затова управляващите вече обсъждат всякакви хрумвания, в повечето случаи без сериозен анализ или оценка на ефектите от тях, за облекчаване на живота на длъжниците.

Най-важното за установяване на нужда от законодателна инициатива е обхватът на проблема, за който се търси решение. В случая – да се разбере колко домакинства имат проблеми с изплащането на жилищните си ипотеки. Немаловажни са и подробностите за състоянието на ипотеката – дали е единствено жилище, къде се намира имотът, колко години остават до изплащането му, какъв е размерът на заема и пр. Защото може да се окаже, че дори и да има домакинства със затруднения, те са изплатили по-голямата част от ипотечния заем и продажбата на имота спокойно може да покрие останалата част от задължението въпреки срива на имотния пазар и особените условия, при които банките осребряват обезпеченията по кредитите. С други думи, броят на домакинствата, които биха се възползвали от потенциално облекчаване на законовата уредба, вероятно е по-малък спрямо всички необслужвани кредити.

Като се говори за ипотеки и жилища в България, трябва да се имат предвид две особености. Първо, повечето хора продължават да гледат на жилището си не като на актив, с който могат да търгуват, а като на неприкосновена и нетъргуема собственост. Второ, кредитното законодателство и практики в страната са силно консервативни и максималният размер на отпусканите кредити е до 85% от пазарната стойност на имота. Тези две обстоятелства силно привързват хората към жилищата им – от една страна, в резултат от манталитета на част от населението, и от друга – заради участието с лични средства в закупуването на имота.

Затова звучи логично за длъжниците да е по-важно да задържат жилището си, а не да бъдат предпазени от „лошите банки“, които ги загробват до края на дните им с дългове. Но и в момента банките работят в тази посока, като предлагат алтернативни погасителни планове. По данни на БНБ към края на март преструктурираните ипотечни кредити представляват 1/4 от всички лоши и преструктурирани кредити. Ако управляващите искат да насърчат този процес, могат да работят за стабилизиране на социалната и икономическата обстановка, като водят предвидима и разумна политика. Тя трябва да е насочена към създаване на среда, в която частният сектор е способен да увеличава доходите си, а банките имат възможност да предложат по-добри условия по новите и вече отпуснатите кредити. И всичко това може да стане без законодателни промени в отношенията кредитор-длъжник.

Като цяло представата на управляващите за законодателния процес е наопаки. Те налагат промени в съществуващи или въвеждат нови нормативни актове и се надяват всички да ги спазват. Това е все едно човек да работи по определен начин и изведнъж да му кажат, че от утре трябва да работи по различен начин, без да го питат дали промяната е за добро, какви трудности има и т.н. Вместо това законодателният процес трябва да е насочен да облича в нормативни актове вече работещи практики, които са доказали ефективността и ползите си. Такава практика е сегашното банково законодателство например, което осигурява стабилност в системата от края на 90-те години на миналия век. Обсъжданите възможности променят основни принципи, които работят от години в българското законодателство и не бива да се променят бързо и необмислено, обясни депутатът от „Коалиция за България“ Янаки Стоилов. Това обаче се отнасяше до предложение на депутат от ГЕРБ, но не и за предвижданите нови промени, написването на които ще отнеме около три седмици и вносител ще е член на сегашното управляващо мнозинство.

Егоцентрично и арогантно е човек да си мисли, че може да разреши всички проблеми на света. Още по-лошо е чрез законодателни промени да се наказва една група от хора, за да може друга да живее по-спокойно. Защото именно това ще стане – ако новите условия са в ущърб на банките, те ще затегнат изискванията за нови кредитополучатели. Всяка промяна в правни отношения, които са доказали, че работят, трябва да се прави след широк обществен дебат и с голяма обществена подкрепа. В противен случай резултатът от реформите ще бъде неясен и ефектът от тях може да е обратният на желания.

*Статията е публикувана за пръв път във в-к Труд на 2 октомври 2013 г. Оригиналната публикация е достъпна тук.

 


Свързани публикации.