Малък казус с прилагането на закона за ограничаване на административните бариери

Предистория
През декември м.г., според промените в чл. 113 от закона за местните данъции такси (ДВ, брой 106) влязоха нови правила за формиране на таксите за “издаванена разрешения и за упражняване на дейности.., определени от общинския съвет”.

В някакъв смисъл това е решение на казуса с разминаването между министерствона икономиката и министерство на финансите по повод тогава отменените “лицензи”за продажба на тютюневи, винени и спиртни изделия”.

Този казус възникна в началото на 2004 и се състоеше в това, че споредпървото министерство, вследствие на закона за ограничаване на административнияконтрол и административното регулиране, тези лицензи и съответните таксиса “мълчаливо отменени” и не се дължат, а министерството на финансите бена обратното мнение – сиреч, казваше то, общините трябва да събират тезитакси. Историята бе коментирана от нас и намери място и в новата страницана ИПИ Анализ на ползи и разходи, занимаващ се с оценка на въздействиетона политиките и регламентите (виж:http://ime-bg.org/pdf_docs/papers/Admin_Barriers_Law_Sunset_Krassen_1.pdf).

Какво всъщност предполага изменението в закона за местните данъци итакси?
Положително е, първо, че се намира някакво решение на възникналия миналатагодина проблем. Добре е и че промените отчитат част от изисквания на законаза ограничаване на административното регулиране на стопанската дейност.

Но ето как става това.

Според алинея 1 на чл. 113 от закона за местните данъци се казва, че “Заиздаване на разрешения и за упражняване на дейности се заплащат такси” иче те се определят при спазване на следните принципи:

1. “1. размерът на таксите се определя въз основа на разходите, извършваниот общината за обработката на документите и за контрола по спазването наизискванията за извършване на дейността”;
2. при прекратяване на дейността – общината възстановява частта за периода,през който не се работи, като същото важи и за дейностите със сезонен характер.

Тази разпоредба като замисъл съответства на забраната на чл. 3, ал. 3 отзакона за ограничаване на административното регулиране, която гласи: “приадминистративно регулиране и административен контрол върху стопанската дейностадминистративните органи и органите на местното самоуправление не могатда налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане нацелите на закона.”

Очевидно целта на закона за местните данъци е да пълни общинските бюджети.И в този смисъл местните съвети могат да налагат данъци и такси, каквитоизбирателите им позволят.

Освен това обаче този закон предполага и разрешителен, лицензионен режим,за който се дължат съответните такси.

Основанията на режима
След като законът за местните данъци нарича самата процедура по събиранена такса “разрешение”, то той навлиза в друга област и създава нов режими то лицензионен. Такова е определението на “лиценз” според чл. 8, ал. 1на закона за ограничаване на административните режими. Тя гласи, че притози режим административният орган “разрешава или отказва по целесъобразностизвършването на определена стопанска дейност”. Местните власти не трябвада се приложат забраната на ал. 4 на чл. 113 (от закона за местните данъци):“лицето не може да започне дейност преди издаване на разрешението”.

Освен това с издаването на “разрешение” се въвежда и една малка данъчнаинспекция, защото се казва (пак там), че “разрешението се издава след представянена документ, удостоверяващ липсата на данъчни задължения, както и на другифинансови задължения към общината, декларирани или установени от компетентенорган към датата на издаване на удостоверението.”

Между другото обаче закона за ограничаване на административното регулиранеместни органи не могат да въвеждат такива режими. Въвеждането им изобщоможе да бъде обосновано с: “обекти, изключителна държавна собственост съгласночл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и с обекти,върху които държавата осъществява суверенни права съгласно чл. 18, ал. 2и 3 от Конституцията на Република България”; или с обстоятелството, че “пораждатповишен риск за националната сигурност или обществения ред в Република България,личните или имуществените права на гражданите или правата на юридическителица, както и за околната среда и са посочени в списъка-приложение към закона.”Това е изискването на ал. 2 на същия член и в приложението не фигурираттърговията със тютюн, нито търговията с вино и спиртни напитки.

За да се въведе все пак някакво основание, законът за местните данъци итакси се позовава на специално изменената в средата на м.г. разпоредба начл. 30, ал. 1 от закона за тютюна и тютюневите изделия: “Тютюневите изделияместно производство и от внос се продават на вътрешния пазар, при условиече търговецът има разрешение за продажба на тютюневи изделия, издадено приусловия и по ред, определени от Министерския съвет.” “Разрешението за търговияна дребно се издава от кмета на общината по местонахождението на търговскияобект.”

Иначе казано, имаме форма на монопол в тази търговия, но не и при търговиятас вино и спиртни напитки.

Данъците за продажба на вино и спиртни напитки в “заведенията за храненеи развлечения”
Така са наречени ресторантите и пр. в закова.

Зима е, за да проверим как се прилагат и двата закона, най-приятно и леснобе да отидем до Боровец. Там данъка за продажба на алкохол е 300 лева нагодина, а в Самоков – 250 лева, независимо от големината на “заведението”.

Явно това е данък, като такъв той се налага от местните народни избраници.Размерът е въпрос, който местните хора трябва да си решат.

Проблемът обаче е, че законът нарича този данък “разрешение”. И в тазивръзка възникват и въпросите.

Това монопол, риска за здравето и околната среда, за националната сигурностили нещо друго?

Ако се предполага, че заради примера и здравето на децата в града не еприето до училища и детски градини да се продават алкохол и цигари, защов Боровец да има изобщо ограничения при продажбата на съответните стоки?И защо тук проверката да е по-скъпа отколкото в Самоков (като основаниеопределянето на таксата)?

Размерът на заведението влияе ли върху разходите за контрол?

Защо се въвежда данъчна инспекция покрай един все пак незначителен данък?Това също противоречи на закона за намаляване на административния контрол.