Майките негодуват, но, изглежда, ще се наложи да получават, колкото са дали

Представете си, че сте млада жена и работите в малка фирма за 700 лв. заплата на месец. Един ден разбирате, че чакате дете и след първоначалната радост от бъдещото събитие, ще трябва да се замислите с какви средства ще отглеждате новия член от семейството.

Общо взето имате два варианта – да си работите, докато родите и след това да гледате детето си една година като получавате 630 лв. майчински (за първата година обезщетението е 90% от дохода) или да помислите как бихте могли да се осигурявате на по-висок доход, за да увеличите тези майчински до 1800 лева. Съвсем логично второто би ви се сторило доста по-примамливо и има достатъчно лесни начини да се осъществи. Ако шефът ви е „неразбран” и не иска да се съгласи да ви осигурява на максимума от 2 000 лв., като, разбира се, му връщате парите за по-големите осигуровки, можете да потърсите някой роднина или приятел, който има фирма и може да ви осигури с фиктивен трудов договор на по-високата заплата.

Схемата е толкова съблазнителна, че е чудно как досега мъже не са се записали като жени, които скоро ще раждат или току що са родили.

Всъщност за този вариант даже не е нужно да търсите близък човек, защото в България дори има фирми, които срещу определен процент от майчинските регистрират бъдещите майки на „високоплатена работа”. В средата на месец юни тази година полицейската операция „Болничните” задържа няколко собственика на именно такива фирми, които дори не извършват реална икономическа дейност.

Търсейки информация за различните мнения и предложения по въпроса, попаднах на десетки теми във различни форуми, където бъдещи майки обсъждат какви са начините да взимат по-големи суми. Въпросите звучат горе-долу така: “Ако в момента се  самоосигурявам на минимална работна, колко време преди раждане трябва да го променя на повече, за да получа и повече майчински?” (въпрос в известен интернет форум). Подобни въпроси „тормозят” стотици бъдещи майки, които току-що са разбрали, че ще се сдобиват с отроче. Като се има предвид едногодишния период, за който се гледа осигурителния доход бъдещите майки имат достатъчно време, за да намерят начин да се осигуряват на по-висока сума за по-голямата част от периода.

Именно заради стимулите, заложени в гордостта на НДСВ и БСП с нововъведенията за плащанията за майчинство (оправдани с „демографската катастрофа, която всъщност трае от 1957 г. насам), се случват измами и източване на средства от НОИ. 

Може би осъзнавайки тези и други очевидности, в края на миналия месец управляващите внесоха предложение за увеличаване на периода на осигуряване, който се взема предвид при определянето на обезщетенията за майчинство до 18 месеца. Мотивите към проекта на Закона за бюджета на обществено осигуряване за 2011 година по този въпрос са „по-тясно обвързване на периода на осигуряване на лицето и неговия осигурителен доход с размера на получаваните обезщетения за бременност и раждане”.

Фактически това ще намали допълнителните нереални обезщетения, които НОИ изплаща, заради стимула бъдещите майки да се осигуряват на по-голяма сума и съответно да получават повече. Само за първите седем месеца на тази година от НОИ са изплатени обезщетения за майките в размер на 277,4 млн. лв., а в средата на годината дори имаше намерения да се вдигне вноската за фонд „Безработица и майчинство”. Това противоречи на казаното от премиера след среща с „недоволни и отчаяни” млади майки от януари тази година, но е крачка в правилната посока.

Разбира се, от сдружението на майките изобщо не са съгласни с намеренията на правителството, като основният им мотив е, че това ще попречи на насърчаването на раждаемостта в България. На мен това ми изглежда така: пресичането на възможността на майките да точат от осигуровките на всички, няма да ги насърчава да раждат. Що за абсурден довод? Все пак раждането и отглеждането на дете е личен избор и всеки трябва да прецени кога е най-подходящия момент за това и кога ще може да осигури нормално съществуване на детето си.  Справедливостта изисква всеки един член на обществото да може да се ползва според това, което е внесъл, т.е. колкото е дал, а не да точи чужди средства с един фиктивен трудов договор. Още една добра страна на това предложение е създаването на стимул жените да се осигуряват на реалната си заплата, за да няма подобни въпроси, като цитирания по-горе. В тази връзка периодът, определящ размера на майчинските би могъл да се вдигне дори до три години, за да се намали още повече изкривяването между внесените и получените средства.

И все пак – не е виновен, този който яде баницата и аз напълно разбирам стимулите на майките, които лъжат системата. Сега е ред на Хелзинския Комитет да обяви тази баница за „права на човека”, а на профсъюзите и БСП да поведат защитата на тези „социални придобивки”, по линия на които „ние сме по-напред от цяла Европа” (по думите на някои политици от ГЕРБ и икономисти от БАН).