ЛитовскиятИнститут за Свободен Пазар:

Литовският институт за свободен пазар* извърши анализ на предложената Директива(COM(2004) 2 final/3) и анализ на ефектите от нея, представени от Европейскатакомисия и оцени позицията на Литва и другите страни членки. Литовския институтза свободен пазар е на мнение, че въвеждането на предложената Директивав сегашния си вариант, ще ускори икономическото развитие и благоденствиетона хората в ЕС.

Целта на предложения вариант за Директива е да осигури законова рамка,която ще премахне пречките пред свободното предлагане на услуги между страните-членки:свобода на регистриране на стопански субекти, които предоставят услуги вдруги страни-членки и свобода на предоставяне на услуги в различни от роднатастрана, или предоставянето на услуги от оператори от своите страни-членкив друга страна-членка без да са регистрирани там. Въпреки че, услугите иматнай-голям дял в БВП, движението на услуги в ЕС е несравнимо по-малко отдвижението на стоки. Това означава, че законовите ограничения, които сеприлагат от страните-членки представляват спирачка пред огромния потенциалза икономически растеж. Свободното движение на услуги ще осигури условияза създаването и функционирането на нови фирми и ще позволи на потребителитеда имат по-голям избор между много предлагани услуги и доставчици, предоставящиконкуриращи се услуги.

Пречки пред прилагането на Директивата

Най-голямата пречка пред прилагането на условията, записани в предложениетосе съдържа в споровете относно степента, до която свободното движение науслуги трябва да бъде приложено, отколкото относно начина, по който товада се случи.

Има четири най-често цитирани аргумента против приемането на предложенитеположения:

1. Твърди се, че прилагането на мерките от предложената Директива (особеноправилото за произход и условията относно изпращането на работници в другастрана членка) ще възпрепятства ефективния надзор над услугите и така дерегулиранетоще намали качеството на услугите. В допълнение, доставчиците на услуги щеизберат да се преместят в страни с по-гъвкави регулации.
2. Твърди се, че мерките, заложени в предложението, и особено онези, коитосе отнасят за преместването на социалните и здравни услуги, надвишават компетентносттана ЕС и възпрепятстват властта на страните членки и тяхната регионална политика.
3. Твърди се, че свободното движение на услуги, свързани с грижата за здраветоможе да застраши националните здравни бюджети и да принуди страните членкида преразгледат изискванията и ограниченията, наложени от тях на доставчицитена подобни услуги.
4. Твърди се, че националните власти ще се провалят в усилието си да осигурятсилни взаимоотношения и сътрудничество, необходими за успешното въвежданена предложенията.

***

1.Първият аргумент се основава на предположението, че не изборът на потребителитесред много конкуриращи се фирми-доставчици на услуги, а административнитеизисквания и контрол определят качеството на услугите. Въпреки това, меркитепредвидени в Директивата са подчинени на целта да улеснят изграждането натакова съотношение качество-цена, от което потребителите в ЕС имат нужда.При сегашното законово и административно регулиране на услугите могат давъзникнат ситуации, когато потребители са принудени да използват скъпи услугивъпреки че нямат нужда от дадено ниво на качество или контрол. Ако потребителитеимат нужда от съществуващото качество на услугите, то доставчиците на такивауслуги, които искат да оцелеят в конкурентна среда няма да могат да намаляткачеството, дори и това да е разрешено от определена наредба.

Преместването на доставчици на услуги към страни с по-гъвкави регулациище бъде логично и полезно. Със сигурност тази миграция ще позволи на потребителитеда използват повече и по-разнообразни услуги. От друга страна, това ще накарастраните членки да оценят и подобрят своите регулативни режими.

2.Вторият аргумент се интерпретира прекалено широко при разясняване накомпетенциите на страните членки в областта на здравеопазването. Тази Директивацели да постигне свободно движение на услуги, което е приоритет на ЕС. Директиватаняма за цел да хармонизира всички национални правила, които се прилагатв областта на здравеопазването, а по-скоро да гарантира правата на странитечленки. Приложението на принципа за произход, който е записан в Директивата,ще направи възможно многото различни режими на регулиране на здравеопазванетов страните-членки да съществуват паралелно. В допълнение, Директивата избягванамесата в надзора на услугите в областта на здравеопазването.

Аргументът относно нарушаването на принципа на субсидиарност се основавана твърдението, че отделната държава, а не ЕС, трябва да решава относнокачеството и организацията на специфичните услуги. Въпреки това, Директиватаосигурява условия не само националните органи, но и потребителите да избирати решават за социалните и здравни услуги. Това ще осигури прилагането напринципа на субсидиарност и ще направи по-лесно взимането на решения отпотребителите.

3.Положителен ефект ще има факта, че Директивата ще наложи на странитечленки да преразгледат политиките си в областта на здравеопазването, особенопо отношение на наложените ограничения на доставчиците на услуги (напримерсвободата на създаване). Системите на здравеопазване в почти всички страничленки не са ефективни. Пациентите не получават навременни и качествениуслуги и възможностите за избор сред различни доставчици на такива услугиса ограничени. Ако посочените цели се постигнат, то е много важно да сесъздадат условия за по-голяма конкуренция сред доставчиците, и в случаяна настоящите страни членки на ЕС, за допълнителни инвестиции. Затова меркитепредвидени в предложената Директива ще помогнат за насърчаване на конкуренциятасред доставчиците на услуги, ще разшири избора на пациентите и в резултатна това ще повиши качеството на услугите и ефективността на системата.

Ако се правят плащания за направени от пациентите разходи за здравни услуги,а не на определена институция, държавните бюджети за здравеопазване нямашеда бъдат под заплаха. Пациентите, които избират определен доставчик, койтое от друга страна членка трябва да имат право на същото плащане за възстановяванена разходите (не по-малко от това, което ще получи в родната си страна,както е посочено в Директивата), както и в случая, когато изберат да ползватуслугата в собствената си страна. Ако доставчици на услуги започнат да предоставяттакива в друга страна членка това ще увеличи предлагането на здравни услуги(ефекта на разнообразието и конкуренцията), докато броя получатели на здравниплащания от националните бюджети ще остане непроменен. При постигане нацелта за свободно движение на здравните услуги, разходите за здравеопазванеще нараснат само ако (1) новите доставчици предоставят услуги, които несе предоставят от местните, и (2) новите доставчици предлагат услуги, коитокъм момента не се компенсират (или компенсиращи се услуги с по-високо качество),но така създават по-високо търсене и в резултат те биват включени в списъкана заплащаните услуги (или процента на плащане се повишава). И двата вариантаще са от полза за ползвателите на услуги и ще се предоставят в сегашнитерамки на здравна система.

В допълнение към това, плащания за подобни услуги ще се извършват единственоако доставчиците сключат договори с органите, които възстановяват направенитеразходи за здравеопазване. Във всички случаи инструментите за планиранеи ограничаване на разходите за здравеопазване ще бъдат отговорност на националнитеоргани. Именно прозрачността на разпределението и липсата на дискриминацияна доставчиците на услуги (по форма на собственост; страна, в която са регистрирани;размер и др.), които ще помогнат за успешното постигане на свободно движениена здравни услуги.

4.Ако предположим, че националните власти не постигнат съгласие и взаимнодоверие, то политиката на ниво общност няма смисъл. В този случай ще санеобходими институционални реформи. От друга страна, мерките, предвиденив Директивата целят да засилят влиянието на получателите на услуги и даотслаби това на властите. Това може да провокира негативно поведение и опозицияот страна на публичната администрация като заинтересована страна. Въпрекитова, гъвкавостта на публичните институции и тяхното положително отношениекъм потребителите е от особена важност за всички европейци, независимо далиДирективата се приеме или не.

Коментари на положенията в Директивата

1. За да бъдат постигнати целите на Директивата е много важно да се гарантира,че списъкът с услуги в нея не е ограничен предварително. Трябва да се избегнесъздаването на отделен списък с т.н специфични услуги (социална помощ, здравеопазванеи др.) и е важно да се ограничи до минимум възможността на отделните странитеда се отклоняват от положенията в Директивата.

2. Ако целта на Директивата е да намали значително административните бариери,то е много важно този документ да не съдържа каквито и да е задължителниизисквания за доставчиците на услуги, които са неясни или има възможностза предположения и интерпретации, като например:

– Според член 11 оторизирането на доставчик няма да бъде ограничено съссрок, освен в случаите, посочени в Директивата. В случай (а) където “оторизиранетосе подновява автоматично” е препоръчително да се посочи какво означава автоматичноподновяване, и че това става безплатно. В случай (б) където “броят на възможнитеоторизации е ограничен” е препоръчително да се посочи кога броят на наличнителицензи може да бъди ограничаван.

– Член 12, част 1 регулира изборът сред няколко оторизирани доставчицина услуги когато броят на оторизациите за дадена дейност е ограничен. Препоръчителное да се разграничат двете страни на проблема, а именно недостигът на природниресурси и технически възможности. За да се постигне ефективност е важнода се предоставят повече оторизации за доставчици на услуги, отколкото съществуващитетехническите възможности позволяват и да се предостави правото на тези доставчицида споделят тези ограничени ресурси чрез конкуренция и преговори (подобнона предложенията за вторичното търгуване на радиочестотен спектър при електроннитекомуникации)** .

– Член 15, част 3 изброява условията, при които страните членки могат даналагат определени изисквания към доставчиците на услуги. Едно от условиятае необходимост от изисквания: “необходимост: изискванията трябва обективнода бъдат обосновани чрез доказване, че те ще спомогнат за преодоляванетона важен за обществото проблем”. Имайки предвид, че концепцията за общественияинтерес може и често се интерпретира широко, то е важно това да се запишеизрично.

– Член 19 предвижда, че отклонения от изискванията, посочени в Директиватасе допускат единствено при изключителни обстоятелства. Препоръчително еда се посочи какви са те.

– Член 27 предвижда, че “доставчиците, чиито услуги представляват особенриск за здравето или сигурността на ползвателя, или значителен финансовриск за него” се покриват от професионална застраховка. Тази формулировкане е достатъчна ясна и може да бъде тълкувана много широко, като така застрашавада повиши бизнес риска.

– Член 32 предвижда, че “доставчиците на услуги са задължени да демонстриратсъответствие със задълженията, посочени в тази Директива по отношение наизискването за информация и нейната точност”. Това изискване не е прецизиранои доставчиците ще бъдат затруднени при оценката на обхвата и разходите натакава процедура предварително.

––––––––––

* Литовският институт за свободен пазар (http://www.freema.org)е неправителствена организация, създадена през 1990 г. да разпространяваидеите на класическия либерализъм, основан на принципите на индивидуалнатасвобода и отговорност, свободен пазар и ограничено правителство.
Становището е публикувано на 05 януари 2005 г.
Институт за пазарна икономика изцяло подкрепя горното становище.

** Виж доклад A на Европейската комисия „Изследване на условията и възможноститеза въвеждане на вторично търгуване на радиочестотния спектър в ЕС“, 2004