Лишени от реализъм*

Политиките на Обама често постигат обратното на желаните ефекти

Речта на президента Обама от последната седмица беше под графата „Повярвайте на това, което казвам, a не на това, което правя”. Прекалено голяма част от речта му беше лишена от реализъм. В един момент той каза: „И аз съм съгласен, че има някои правила и регулации, които поставят ненужен товар върху бизнеса във време, в което те най-малко могат да си го позволят. Това е и причината, за да поискам преглед на всички държавни регулации. Досега ние идентифицирахме над 500 реформи, които ще ни спестят милиони долари през следващите няколко години.”

Действителността е далеч по-различна. Има хиляди нови регулации, които вече са влезли в сила или се обсъждат, без да бъдат обект на смислен или прецизен анализ разходи-ползи. Президентът може да е поръчал на хората от администрация си да правят истински анализи разходи-ползи, но фактът е, че тези, чиято отговорност е всъщност да ги извършват, често се провалят в това. В четвъртък, Нанси А. Норд, комисар и бивш председател на Американската комисия за безопасност на продуктите (U.S. Consumer Product Safety Commission, CPSC), написа писмо до Кас Р. Сънщайн, регулаторния цар на Господин Обама, в което, отнасяйки се към настоящия председател на CPSC, тя казва: „Докато писмото на председателя Ви убеждава, че ние ентусиазирано осъществяваме изпълнителния указ на президента, реалността е друга. С подходящия анализ, тази агенция може да създаде правила, с които да засилва сигурност, без нежелани икономически въздействия и без закъснение. Този резултат изисква усилия от нас, но за съжаление, мнозинството тук не показа интерес в осъществяването на тези усилия.”

Не е само CPSC, която се проваля в извършването на подходящ анализ разходи-ползи и в издаването на ясни и разбираеми регулации – това е същщо толкова вярно за банкирането, здравното осигуряване и регулаторните мерки за околната среда и енергетиката. Милиони американци са без работа единствено поради регулаторна некомпетентност, че дори и по-зле.

Президентът ни казва, че неговата администрация прави всичко по силите си да създаде работни места и да премахне пречките през създаването на заетост. Милиони американски работни места са зависими от чуждестранното инвестиране, обаче администрацията на Обама не направи нищо да спре спадането на стойността на долара, което ясно обезкуражи чуждестранните инвестиции. В действителност, американското Министерство на финансите и Данъчната служба активно участват в програма, която ще изтласка стотици милиарди долара чуждестранни инвестиции извън страната. По-голямата част от преки чуждестранни инвестиции в Съединените щати идват от Швейцария, повече от която и да е друга страна, което означава че Швейцария създава повече американски работни места, от която и да е друга страна. И какво реши да направи администрацията на Обама – зае обвинителна позиция спрямо Швейцария.

Нещата, които са нелегални според американския данъчен закон, не са непременно нелегални според швейцарското данъчно законодателство. Всяка суверена държава е в правото си да създава собствени закони, включително и данъчни. И въпреки това Министерството на правосъдието и Данъчната служба започнаха съдебни производства срещу много швейцарски банки за престъпления на базата на спазване на швейцарското данъчно законодателство в Швейцария. Как биха реагирали американците, ако държава като Саудитска Арабия започне съдебни процедури срещу американските корпорации за това, че не изискват от американските служители от женски пол да бъдат забулени? Ако претендираме за правото да разпрострем нашите закони извън границите ни, нямат ли другите страни равносилното право да разпрострат законите си извън техните граници, включително и в САЩ? Някои от швейцарските банки реагираха на това оскърбление като отказаха да приемат каквито и да е американски клиенти или да инвестират парични средства в Съединените щати, така че САЩ в последствие загуби милиони работни места. Излагането на опасност на конструктивното партньорство с най-големия пряк инвеститор в САЩ, за да уловим няколко данъчни мошеничества, показва че чиновничеството в Данъчната служба и Министерството на финансите са лишени от реализъм.

Президентът ни каза миналата седмица, че неговият план ще създаде милиони нови работни места за американците. Но през 2009 ни беше казано, че ако Законът за стимулиране на икономиката не бъде прокаран, процентът на безработица може да се покачи над 8,5%. Законопроектът беше прокаран, а процентът безработица се вдигна на 10,2%. Прогнозите на  администрацията твърдяха, че процентът на безработицата в сегашния момент няма да е по-висок от 7,1%, но реално той e 9.1%. Президентът все още процедира така, сякаш Кейнсианската теория за повече държавни „симулиращи” разходи е проработила и ще продължава да работи – въпреки реалността.

Президентът предложи увеличаване на осигурителния период за безработица с още една година. Неговият нов председател на Съвета на икономическите съветници (Council of Economic Advisers) и други икономисти са изготвили проучвания, които показват, че увеличаването на осигурителния период на безработицата най-често води до по-висока, а не до по-ниска безработица. Да претендираш, че това е мярка за създаване на заетост, е лишено от реализъм.

Най-накрая, президентът отново каза, че иска „най-богатите американци” и най-големите корпорации да платят техния „справедлив дял”, но справедливостта никога не е дефинирана. Президентът продължава да бърка термините „богатство” и „доход”, но те не са едно и също нещо. Човек може да е богат, но с нисък доход или да има висок доход, но отрицателно нетно богатство. Коя група иска президентът да подложи на повече данъчно облагане? Ако той подложи на по-големи данъци създателите на работни места, това няма ли да доведе до създаването на по-малко работни места? Цялата тази дискусия на президента е лишена от реализъм.

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 12 септември, 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Емилия Шехтова – стажант в ИПИ. 

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.