Легитимиране на порочните практики в правосъдието

Автор: Иван Брегов / 26.05.2017
1 гласа, средно: 5.0 от 5

През изминалата седмица министърът на правосъдието Цецка Цачева определи екипа си от заместник-министри. Съгласно Правилника за устройство на Министерски съвет за зам-министър на правосъдието беше назначена и Десислава Ахладова, председател на Административен съд – Перник. Дотук това е добра новина, тъй като на заместник-министрите в Министерство на правосъдието (МП) се пада нелеката задача да решават конкретните практически проблеми на правосъдието и реалният опит е добра референция. Отделно от това, след като министър Цачева приблизително 10 години е политическа фигура, а не действащ юрист, е редно сред заместниците ѝ да бъдат лица от практиката – съдии, прокурори, адвокати.

Защо конкретният избор, обаче, е непригоден?

Отговорът се съдържа в процедурните основания. Без да въвеждаме формализма като върховен принцип можем да споменем, че на равното третиране при законови процедури се крепи демократичното устройство на държавата. И равното третиране, и конкурсното начало бяха отменени при избора на Ахладова за председател на административния съд в Перник.

С неотдавнашните промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) се направи опит за преграждане пътя на редица лоши практики. Един от тези съществени пороци беше съдии от по-ниски по степен и натовареност съдилища да стават ръководители в ключови институции от по-голям мащаб. При тази порочна практика хем такива съдии бързо порастваха в йерархията, хем издигането им гарантираше вярна служба на излъчилите ги сили. По този начин се утвърди и понятието „съдебна номенклатура”. Промените в ЗСВ въведоха задължение при кандидати от различни по степен съдилища предимство да има кандидатът от съдилище от същото или по-високо ниво. По изключение може да се назначава съдия, прокурор или следовател от по-ниско ниво на орган на съдебната власт – само ако няма кандидат от същото или по-високо ниво.

Процедурата за избор на председател на Административен съд – Перник, вследствие на която съдът беше оглавен от Ахладова, имаше честта да покаже за първи път на практика как съдебната реформа ще пререже пътя на порочността. През есента на 2016 г. ВСС само трябваше да спази закона както следва:

  1. Измежду явилите се кандидати Ивайло Нинов (съдия от административния съд в Перник) и Ахладова (районен съдия в същия град) да изключи автоматично от избора Ахладова като неотговаряща на изискванията, тъй като административните съдии са по-високо в йерархията от районните.
  2. Да избере Нинов като единствен съответстващ на законовите изисквания кандидат.

Вместо това, при абсурдни мотиви[1], утвърденото мнозинство във ВСС показа как не се вълнува какъв е действащият закон и абсолютно незаконосъобразно избра Ахладова.

Конституирането на държавните органи изисква процедурата да води до легитимност, за да могат те с лицата и действията си да дават пример за добро поведение и да изискват от обществото да уважава властта, която упражняват в рамките на мандата си. И тук възниква въпросът как съдия Ахладова ще бъде лице на министерството и помощник на министъра, който ще продължава съдебната реформа? Та нали именно нейният избор показа, че съдебната реформа и съдебната действителност са две противоположни състояния на правосъдието, като съдебната реформа няма практическо приложение в съдебната действителност. И ако имаш воля да бъдеш лице, което заявява, че съдебната реформа ще продължи[2], то това трябва да става с некомпрометирани фигури.  Заместник-министрите са част от политичекия кабинет на всеки министър и техният избор е политически. С този избор Цачева и Борисов дават легитимност на порочните практики, произвеждани от настоящия състав на ВСС. Този избор разкрива и една печална зависимост и единомислие между решенията на ВСС и вижданията на управляващите за правосъдието.

В допълнение, още няколко процедури показват единодействие на статуквото от (предишния и настоящия състав на) ВСС с доминиращите властта през почти последното десетилетие в иначе независимата по Конституция съдебна власт.

Първият е този на Владимира Янева за председател на Софийски градски съд. По време на избора ѝ се констатираха разминавания в имуществената ѝ декларация, на които тогавашният ВСС не обърна внимание. ВСС не отчете и подписки в подкрепа на опонента ѝ Величка Цанова от името на съдийте от целия софийски съдебен район. Кариерата на Янева завърши с Яневагейт.

Вторият е на Сотир Цацаров. Настоящият главен прокурор беше избран при бърза промяна на изборните правила, така че първата внесена кандидатура (неговата) да бъде и първата гласувана, за да не се стигне до гласуването на останалите. Не беше съобразена и практиката на Върховния административен съд при тайно гласуване да се гласува само с хартиени бюлетини.

Могат да се дадат още два примера за кариерно развитие, подобно на това на Ахладова, които показват освен зависимости, и двойни стандарти:

Настоящият състав на ВСС на два пъти отказа да избере Нели Куцкова за председател на Софийския апелативен съд. Първия път това бе без каквито и да било мотиви, поради което и ВАС отмени решението му, за да се повтори процедурата. При повторението, дни преди самия избор, Борисов публично намекна, че Куцкова не е обективна, тъй като е била кандидат за вицепрезидент и това я обвръзва политически[3]. При решението на ВСС Ясен Тодоров с подобни аргументи изтъкна, че Куцкова би била разединител в магистратските среди[4]. По съвсем различен начин бяха организирани аргументите на мнозинството в Съвета, когато определи за председател на Апелетивен съд – Бургас Деница Вълкова. Тогава предишната политическа кариера на Вълкова като заместник-министър на правосъдието в първото правителство на ГЕРБ беше отчетена като добър експертен и организационен опит[5].  Впоследствие от Вълкова тръгна командата на съдебната номенклатура да се гласува електронно, а не с бюлетини, при предстоящите избори за ВСС[6]. Вълкова пледира и за регионално представителство в новия ВСС[7].

Практиката от последните години показва, че спорните фигури водят до спорни последици за българското правосъдие. А ВСС отстоява независимостта на съдебната власт при прецизно мерене с двоен аршин от вече утвърденото мнозинство.

 


[1] Виж протокол от заседние на ВСС от проведения избор: http://www.vss.justice.bg/page/view/4293

[2] Изявление на Цачева: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2017-05-05&article=281851

[3] Изявление на Борисов: http://www.capital.bg/blogove/pravo/2015/12/12/2668702_borisov_napadna_sudiia_neli_kuckova/

[4] Виж протокол от заседание на ВСС: http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/10/protokol63_17_12_2015.pdf

[5] Виж стенограма от обсъждане кандидатурата на Вълкова и изслушването ѝ във ВСС: http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/8/protokol44_30_07_2015.pdf

[6] Виж: https://dariknews.bg/regioni/burgas/burgaskite-sydii-iskat-elektronen-vot-za-vss-1593785

[7] Виж: http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/8/protokol44_30_07_2015.pdf