Лечениечрез регулиране. САЩ – аналогичен на България случай, но не съвсем

Вярвате ли, че ползите от правителствените регулации трябва да надвишаватразходите? Разбира се, че да. Въпреки това, всеки ден ние можем да изберемот вестниците примери на глупави, безразсъдни регулации, които нямат обосновкана основата на разумен анализ на разходите и ползите.

Съществуват хиляди неразумни регламенти. Резултатът е, че всяка годинастотици милиони долари се пропиляват и гражданите ненужно са обремененизаради недомислени или неефективни закони. Тези разходи правят американцитепо-бедни и по-малко свободни и въпреки това проблемът стои нерешен от десетилетия.
Например банките и небанковите финасови институции трябва по закон да докладватвсяко внасяне и теглене на суми над 10 000 щатски долара. Става дума замилиони доклада на година, почти всички от които се отнасят до абсолютнноневинни хора, дори по признание на самото правителство. Малцината престъпницисе изплъзват, защото по начало лошите момчета знаят и правилата, и начинитеза тяхното заобикаляне. Междувременно милионите невинни са изложени на нарушананена правото им на частен живот, а банките харчат огромни средства за тезидоклади, които прехвърлят най-често върху клиентите. От всичко това нямапочти никаква полза.

Проблемът с прекомерното регулиране отдавна е осъзнат. През 1937 г. президентскакомисия докладва на Франклин Рузвелт, че всички нови регулаторни агенции,които той създава в съответствие със своя “Новия курс” са “безглава четвъртавласт, случайно натрупване на безотговорни агенции и некоординирани сили”.

Проблемът се разпростира далеч отвъд агенциите, които са посочени в доклададо Рузвелт. Днес безброй отдели на правителството са получили от конгресаправото да създават и приемат регламенти.

През годините имаше опити да се постави под контрол регулаторният апарат,но резултатите са много ограничени. Службата по регулаторните дейности къмСлужбата за управление и бюджет спря някои от най-лошите предложения зазакони. Но нейното влияние е ограничено до “основните закони”, които могатда струват повече от 100 милиона щатски долара. Много отдели, като Данъчнатаслужба, не подлежат на контрол по повод регламентите, които създават.

Твърде малко правителствени регулации са обект на изчерпателен анализ засъотношението на разходи и ползи, дори когато това се изисква по закон.Много правителствени агенции не възприемат това изискване насериозно, нитопък действат на добра воля или предоставят точна информация. Регулаторитеимат силен стимул да подценяват истинските разходи на своите регулации

Откакто Конгресът предоставя все по-голяма част от законодателните си функциина правителствените агенции, механизмът за проверка на ефективността почтине се прилага. Дори когато една регулация е желана, административните агенциинямат стимул да я направят възможно най-ефективна по отношение на разходите

За щастие има решение на проблема. През последните години Конгресът дадеправото на “частен съдебен иск”, при която отделните граждани могат да съдятправителството, ако опазило адекватно гражданските им права. Съдилищатапридобиха правото да възмездяват адвокатите, които победят в тези споровеза таксите и свързаните разходи, като целта е да се насърчи частната инициативав прилагането на тези закони.

Конгресът трябва да разшири правото на “частен съдебен иск”, за да се позволина всеки гражданин или група да съдят агенция, която е създала регулация,чиито разходите надвишават ползите. Ако частната страна успее да докаже,че регулацията не е разходно ефективна, то тя има право да и бъдат заплатенизаконовите такси и таксата за професионалистите, извършили необходимататехническа експертиза.

Правителствена агенция, която приема неефективен регламент трябва да заплатиприсъдените съдебни разходи от собствения си бюджет. Също така, агенциятатрябва да отмени регулацията или да я промени, така че ползите да надвишаватразходите.

Ако предложените промени бяха приети, регулаторните агенции щяха да иматсилни стимули да са по-внимателни за броя и съдържанието на регулациитеси. Малко вероятно е с възможността за “частна инициатива за действие” дасе злоупотребява, защото разходите на тези, които съдят регулаторните агенции,няма да бъдат възстановени, освен ако не докажат, че регулацията не е преминалапрез тест разходи-ползи.

Аз не съм поддръжник на общество, в което всички се съдят безкрай за всичко.Но предпочитам адвокатите да се занимават с намаляване на мъртвото теглоот правителствените действия, отколкото да създават такива разходи на частниясектор.

Като обобщение мога да кажа, че предложените промени предлагат пазарнорешение на съществуващата липса на адекватен механизъм за проверка на ефективносттана държавните регулаторни агенции. Тези промени ще дадат правото на гражданитеда спрат прекаленото разширяване на правителството.

––––––––––––

[1]За първи път статията е публикувана на 11.07.2004г. във вестник “Уошингтън Таймс”.

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.