Люлкатана европейския данъчен бунт: Естония

На скорошното заседание на ЕКОФИН в Шевенинген (Холандия) европейскитефинансови министри влязоха в конфликт относно френско-германските предложенияза хармонизиране на корпоративните данъци в Европейския съюз (ЕС), за дасе попречи на страните с ниско данъчно облагане да примамят инвестициитеот страните с високи данъци. Още повече, че френското и германското правителствонатискат за определяне на минимални данъчни ставки за целия ЕС.

За да се постигне по-голяма степен на прозрачност и да се улесни счетоводствотона европейските компании, Европейската комисия (ЕК) предложи да се хармонизиратосновните правила за изчисляване на данъците им във всички 25 страни-членки.Но тя категорично се противопоставя на всякакви опити да се лиши от правотоси отделната страна да определя собственото си равнище на данъчно облагане.Тази позиция е подкрепяна от Великобритания, Ирландия и новите членки наЕС от Източна Европа. Фриц Болкещайн – доскорошен комисар, отговарящ заданъчното облагане на местните пазари и въпросите на митническия съюз –поддържа конкуренцията във фискалната политика. Според него: “Данъците вЕвропа са твърде високи и представляват заплаха за икономическото развитие”.Британският министър на финансите Гордън Браун – най-яростният опонент нафренско-германската инициатива – коментира в същия дух, като настоява, четой ще се противопостави на всякаква хармонизация. “Ние вярваме, че данъчнатаконкуренция е най-добрият път напред… ние няма да подкрепим никакви мерки,насочени към данъчна хармонизация”, заявява той в Шевенинген.

Но някои от големите европейски страни не са съгласни. Те разглеждат ниските(корпоративни) данъци като заплаха не само за инвестициите, но и за социалнатадържава като цяло. Френският министър на финансите Николас Саркози, койтое един от вероятните кандидат президенти през 2007 г., дори достигна толковадалеч в тормоза над новите страни-членки с твърденията си, че ако са достатъчнобогати да поддържат ниски данъци, не трябва да търсят милиарди евро от структурнитефондове от по-старите страни-членки. Така той в по-малка или по-голяма степенповтори предишните изявления от месец май на шведския министър-председателПершон и на германския канцлер Шрьодер, които се оплакаха, че богатите хоране са обложени достатъчно високо в новите страни-членки.

Естествено тези изявления провокираха яростно опровержение от новите членки,включващи Полша, Унгария, Чешката република, Словакия и Естония. В подкрепана тяхната позиция новоизбраната ЕК също отхвърли френските предложения,като отрече наличието на каквато и да е връзка между данъчните ставки иструктурните фондове.

Новите страни-членки се стремят да повторят ирландското икономическо чудо.Когато Ирландия се присъедини към Европа през 1973 г. доходът на човек отнаселението там беше само 62% от средното за ЕС; през 2002 г. той е вече121%. Чрез намаляване на данъците и дела на държавата в икономиката ирландцитеуспяха да се възползват от достъпа си до пазара на ЕС и да насърчат масивенприток на преки чуждестранни инвестиции. През 1998 г. делът на американскитемултинационални компании в ирландския експорт беше 70%. Най-високата корпоративнаставка – възлизаща някога на 40%, сега е 12.5%; делът на държавата в БВП,който достигна 54% през 80-те, сега е 33%. Нормата на безработицата е по-малкаот 5%.

Но освен Ирландия новите страни-членки имат още един модел, от собственияим ранг, и чийто успех също желаят да повторят – Естония!

Как започна всичко?
След като поведе коалицията си към изборна победа през есента на 1992 г.“златното момче” на естонската политика – 32-годишният тогава Март Лаар– състави младо правителство, което да се заеме с много от най-труднитереформи на шоковата терапия, насочвани от изключително либерални икономическивъзгледи. Март Лаар е историк с ограничени познания в областта на икономиката.При липсата на “ръководство за управление” за начина, по който да трансформираедно планов стопанство в пазарно той трябваше да разчита на някои фундаменталнимисли, като например идеята, че по-ниските данъци ще доведат до по-високипублични приходи. Тази идея много отдавна е известна – от векове и дориот хилядолетия. Но тя не беше преоткрита преди 70-те години, когато американскиятикономист Артър Лафер, докато седял в ресторант и обяснявал на свой приятелмеханизма и, начертал графика върху една салфетката и тя по-късно станалаизвестна като кривата на Лафер. Въпреки че бяха предприети някои скромнинамаления на данъците през този период, идеята никога не е била приложенана практика по радикален начин.

Естония беше тази, която постави началото с пропорционален подоходен данъкот 26%. Философията на пропорционалния данък е проста. Хората, които работятповече и печелят повече, не трябва да бъдат наказвани заради това. Прогресивнитеданъци действат дестимулиращо. В Естония пропорционалният данък благоприятствашеза формирането на капитал, допринесе за по-високи равнища на производителност,по-високи заплати и създаване на нови работни места. Освен това пропорционалниятподоходен данък е лесен за събиране и контрол. Днес в Естония се обсъждапо-нататъшно намаление на данъчната ставка до 20%.

Заедно с това в Естония бяха премахнати всички тарифи върху вноса, бешевъведено законово изискване за балансиран бюджет, масивна дерегулация ит.н. В Естония беше премахнато и корпоративното облагане на реинвестиранатапечалба. Тези уроци последователно бяха усвоени с готовност в някои другинови страни-членки. Понастоящем в Полша, Унгария и Латвия данъкът върхупечалбата е под 20%. Словакия въведе 19% пропорционален данък върху печалбатаи личните доходи; при положение, че в страните-основателки той често надвишава30%. Данъчната ставка в Германия е почти 40%, а в Швеция варира между 30и 60%.

При изграждането на икономическата си политика в Естония са следвани идеитеза либерализма на Милтън Фридмън. Както заявява Март Лаар: “Особено в странав преход, където икономиката трябва да се придвижи от напълно контролиранаот правителството система към пазарна, е много важно да се освободи частнатаинициатива, за да има възможност да добавя стойност. Правителството не трябвада наказва предприемчивите хора; то трябва да ги насърчава и чрез използванетона данъчната система. Единственото, което трябва да осигури правителството,е честната игра.

Всичко това е твърде далеч от начина на мислене, който изглежда преобладавав страните от “Стара” Европа. Предложенията за хармонизиране на данъчнотооблагане извикват в съзнанието картини за данчъни картели с определени долниграници на облагане, които изстискват парите на данъкоплатците и убиватстимулите за труд.

Вятърът на свободните пазара духа от изток
Март Лаар казва: “[…] ако “Стара” Европа иска да се конкурира ефективнос “Новата”, тя трябва да намали данъчното облагане и да преосмисли систематана социалната държава, която се поддържа от тези данъци. Преди десет годиниЕстония стана първата страна в Европа, където беше въведен пропорционаленданък върху личните доходи – политика, насочена да насърчи хората и да стимулирарастежа. Тя представлява огромен успех. Латвия и Литва я последваха, следтова Русия, Украйна и сега Словакия.[…] Изглежда твърде възможно в рамкитена пет години цялата Централна и Източна Европа да премине към пропорционалноподоходно облагане”.

Март Лаар обяснява, че социалната държава е считана за съществена частот европейската идентичност въпреки негативното си влияние върху конкурентоспособносттаи въпреки нестабилността и в дългосрочен период. Министър-председателятПершон и германският канцлер Шрьодер се оплакаха, че богатите хора не саоблагани достатъчно тежко в новите-страни членки и се опитаха да разширятвластта на ЕС в областта на облагането и да премахнат националното ветоотносно някои регулации. Но Лаар вярва, че това ще повлияе негативно нановите страни-членки. Твърде вероятно е подобни действия да засилят вътрешнитепроблеми на сегашните членки и да ги прехвърли на ниво ЕС, като възпрепятстваусилията на онези икономики, които подобряват конкурентоспособността сичрез радикални реформи – реформи, които се предлагат на всяка дискусия вЕС и от всяка експертна група през последното десетилетие, но които последователносе отхвърлят от европейските лидери поради политически причини от местенхарактер.

Според Лаар разширяването трябва да бъде катализаторът, който в крайнасметка да ги задвижи. Трябва да се предприемат мерки срещу икономическотонеразположение на Европа, ако тя иска да се конкурира със световните сисъперници. Континентът се нуждае от ясна визия и от нов дневен ред през21 век. Разширяването трябва да даде тласък да се изработи този дневен реди да се постигне реформаторска инерция. Новите страни-членки днес са беднии все още носят товара от комунистическото си наследство, но ако засилятрешителността си и поддържат либералния си подход и отвореност на икономикитеси, те биха могли да успеят не само да подобрят собственото си положение,но и да влеят в Европа динамика и желание за реформи.

Кой би повярвал преди 15 години, че най-мощните ветрове на свободния пазарще духат от изток вместо от някъде другаде?

–––––––
* Март Лаар е министър-председател на Естония през периодите 1992-1994 и1999-2002 г. Днес той е член на Европейския парламент.