Към управляващите: продължете с реформите, спрете харченето на излишъка и може и да ви преизберат

Две неща се наблюдават в последната година от управлението на всяко българско правителство – започва да харчи усилено (ако има пари) и спира реформите (ако е правило такива), за да се фокусира върху предстоящите избори. Настоящото май няма да изневери на този модел на поведение и затова е добре да дадем няколко съвета.

Спрете предизборните харчове

Наличието на ужасно голям излишък започна вече да „изнервя" правителството и управляващата коалиция и се появяват идеи и предложение за харченето му. Ако погледнем какво правиха последните две правителства ще видим, че:

• в предизборната 2005 година бяха похарчени пари за т.н. демонстрационни проекти, чешмички и др. подобни; имаше допълнително трансфери към общините; започнаха да се раздават безплатно кифли и мляко на децата до четвърти клас и т.н.
• предизборната 2001 година беше характерна с допълнителни средства на общините, на БДЖ под натиск за стачка и т.н.

но и двете правителства не бяха преизбрани. За сметка на това, бяха стартирани нови програми, създадена беше допълнителна администрация, изискващи повече средства от бюджета, част от които потъваха в нечии джобове.

И все пак, излишък има и затова е най-добре той да бъде използван за продължаването на пенсионната реформа и стартирането на здравната.

Продължете с реформите

В книгата си „Ръководство за реформи", Джони Мункамар пише, че има няколко валидни за всяка страна принципи за извършване на реформи:

1. Икономическият подем на една страна зависи най-вече от политиките, които се провеждат, а не толкова от географията, размерът и, културата или нещо друго. Както големи, така и малки страни правят реформи, стига да искат.
2. Има много примери, изследвания и добри опити за успешни реформи. В повечето случаи те дори не трябва да се адаптират за местните особености, но е необходима воля и решителност на правителството.
3. Положителните икономически и социални резултати от реформите най-често са поразителни и смайващи и надминават всякакви очаквания във времето. Заетостта и доходите нарастват, качеството на образованието и здравеопазването се повишава, намалява безработицата, бедността и социалната изолираност в обществото.
4. Промяната най-често среща значителна съпротива от различни групи в обществото – малки групи със специални интереси, чиновниците, синдикатите и политическите опоненти на управляващите. Всяко правителство иска да има широка обществена подкрепа за трудните реформи, но докато я постигне идва време за следващите избори. Затова, ако трябва да се действа решително, да се обяснява, да се търсят добрите примери от света, но да не се изчаква.
5. Правителствата, независимо дали са леви или десни, провеждат успешни реформи. Осъзнавайки необходимостта от промени и какво трябва да се направи е по-скоро прагматизъм, а не принадлежност към определена политическа партия.
6. Една голяма реформа, проведена от правителството, обикновено води и до други и по този начин допринася за реформаторски цикъл, който допринася за висок икономически растеж и ефекти за цялото общество, а не само за определена група. Либерализирането на търговията води до по-малко регулации на продуктовите пазари, а те от своя страна водят до освобождаване на пазара на труда.
7. Реформите винаги имат опоненти и противници. Техните виждания и мнение обаче се променят с времето и винаги има начин управляващите да се справят с тях.
8. Радикалните реформи може и да се правят най-лесно когато в страната има криза, но това не е необходимото и единствено условие. Много добри промени се случват и по време на икономически подем, като например намаление на данъците и защитата на труда.

Затова, абсолютно е необходимо да се продължи със здравната реформа в посока предоставяне на избор на хората между здравни фондове, пенсионната реформа – намаление на осигуровките и те да постъпват изцяло в частен фонд, премахване на ненужните регулации, намаление на администрацията. Всичко това фигурира в плана на настоящото правителство и то трябва да действа сега.

И може и да ви преизберат

Посочените наблюдения ясно показват, че българското правителство трябва да продължи и в последната си година от управлението с провеждането на значителни реформи. Противно на твърденията, че трудните промени в икономиката означават загуба на следващите избори има редица примери на реформаторски правителства с повече от един мандат. В страни като Ирландия, Австралия, Словакия, Естония, Дания, Великобритания, Нова Зеландия, САЩ, Латвия и Холандия управляващите партии са преизбрани заради провежданата твърда и реформаторска политика.

Настоящото правителство, ако е загрижено за преизбирането си и заради това отложи замислените промени, трябва да си зададе въпроса:

Какво ще стане на изборите през 2009 ако не прави нищо през последната година от властването си? Дали това пък ще гарантира преизбиране?!