(статията беше замислена преди депутатите да си предложат пенсия от 1 400 лв. при навършени 55 години)
Защо българите толерират пенсионна система, която не работи?
Защо сме склонни да приемем пенсионна система, която прави хората зависими от политиците?
Защо търпим пенсионна система, която „ограбва" младите хора и едновременно „дава" на възрастните толкова малко?
Отговорите на някои хора са, че го правим защото сме щедри, защото сме състрадателни или защото няма достатъчно пари за достойни пенсии.
Истината е, че пари има, но те са в активите на армията, в десетките държавни предприятия, в ненужните и/или неефективни правителствени програми, под формата на разходи за раздута администрация.
Всеки път, когато предлагаме приватизация на пенсионната система един грандиозен, и едновременно несъстоятелен аргумент гръмко се поставя на масата от всички противници: договорът между поколенията задължава всеки работещ да заделя пари от заплатата си, така както и ние ще разчитаме на работещите когато се пенсионираме.
Е, аз понеже не съм го виждала този договор, нито съм го подписвала, най-малко пък искам да разчитам на работещите след 30 години, винаги съм си задавала някои въпроси:
Ясно е, че няма човек, който да ми даде простичък и конкретен отговор на тези въпроси. Това пък води до редица други от моя страна: защо да плащам изобщо ... защо да плащам върху реалната си заплата... защо да плащам точно 22% от заплатата си, а не по-малко ... защо определени групи плащат значително по-малко - регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които осъществяват само земеделска дейност например се осигуряват върху минимален месечен доход от 60 лв. (за останалите професии се почва от 220 лв. и се стига до 2 000 лв.).
Много ми се иска като ги задавам тези въпроси да получа отговор, но не от политиците, защото те си имат други цели, а от всички останали, които са против промените и от които не зависи чисто практически реформата. Говоря за обикновени граждани, които са твърдо против.
Ето как ги виждам нещата:
Само за доказателство, че преходът може да се финансира от бюджета ще посоча, че за 2009 се предвижда да има поне 7% от БВП инвестиции в инфраструктурни проекти. Да не забравяме и че, при намалени вноски за пенсия от 10% и лична пенсионна сметка (а не НОИ) хората ще започнат да плащат и то върху реалните си доходи, което ще доведе до увеличен разполагаем доход, повече потребление и спестяване, по-висок растеж. Спестените във фондовете пари от своя страна могат да се инвестират в икономиката (изграждане на инфраструктура, например).
При този вариант и допускания за пенсионна възраст, инфлация и доходност пенсионният калкулатор на ИПИ изчислява, че работещите ще получават 31% по-висока пенсия срещу 2.2 пъти по-ниски вноски!
И тук стигаме до най-актуалния аргумент против реформата, а именно състоянието на финансовите пазари и развитието на инвестициите на пенсионните фондове. Много удобен аргумент, наистина, но напълно несъстоятелен от гледна точка на индивидуалното бъдеще на всеки човек.
Спестяването за пенсия е дългосрочен процес, т.е. фактът че в някои години има ниска доходност или дори отрицателна не означава, че общият ефект за целия период на спестяване няма да е положителен. Ако това беше вярно, нямаше да има нито един дългосрочен инвестиционен проект, защото в някои периоди може да няма приходи. Всеки инвеститор ще ви каже, че инвестиции, които са значително диверсифицирани, консервативни и с дълъг период постигат добра възвращаемост.
Пенсионна система, която ми дава правото да спестявам в лична сметка, осигурява ми много по-реалистични шансове за достойна пенсия, прави ме инвеститор в икономиката и изхвърля политиците от личния ми живот е добър проект.
Под такъв договор за пенсионна система в България аз бих се подписала. А вие?