КТБ е неспасяема

Ситуацията около КТБ може да се опише само с една дума – неспасяема. Банката е неспасяема с частни средства, тъй като капиталовата дупка е огромна. Политиците не могат да излязат „сухи” от този казус, тъй като при всички положения ще е необходима държавна намеса, най-малкото под формата на държавна гаранция за Фонда за гарантиране на влоговете. Надзорът на банковата система има нужда от подобрение. Това е силно сбито обобщение на информацията от надзорната инспекция на БНБ в КТБ на база на данни към 30 юни 2014 г.

Ето и някои от по-любопитните заключения в самия доклад:

  • Прегледът и оценката на администрирането на кредити на стойност 3,7 млрд. лв. преди обезценка установява, че 98,28% от тях са обслужвани редовно, като „първите просрочени вноски […] са към края на юни 2014 г.”;
  • Голяма част от извадката кредити – 77% или 2,95 млрд. лв., са отпуснати за инвестиции;
  • Същевременно 42% от погашенията са с първоизточник усвоен кредит от КТБ. Т.е. банката е отпускала кредити, които, посредством трета страна, са използвани за изплащане на съществуващи кредити, което обяснява високия процент на обслужваните кредити;
  • Същата схема се използва за финансиране на значителна част от увеличението на капитала на банката в периода 5 октомври 2011 г. – 24 март 2014 г. Това изрично е забранено, а в договор за предоставяне на срочен дълг от 24 март 2014 г. между „ТЦ-ИМЕ“ и КТБ изрично е посочено, че „предоставянето на подчинения срочен дълг не се финансира пряко или непряко от КТБ АД“.
  • Прегледът на кредити на стойност близо 2,5 млрд. лв. преди обезценка показва, че при 54% от отпуснатите кредити липсват документи, като подобни липси не са посочени в доклада за надзорната инспекция към юни 2013 г.

В целия доклад са изброени толкова много нарушения, които не засягат единствено добрите банкови практики, но и редица нормативни уредби, че БНБ може във всеки един момент да отнеме лиценза на КТБ. Според чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за кредитните институции БНБ може да отнеме лиценз, когато са извършени нарушения по чл. 103, ал. 1. Такива са например:

  • нарушаване или заобикаляне разпоредбите на този закон, на Регламент (ЕС) № 575/2013 или на нормативните и други актове и предписанията на БНБ (т. 1);
  • сключване на банкови сделки, които засягат финансовата стабилност на банката, или на банкови сделки, които чрез използване на подставени лица осуетяват или заобикалят прилагането на разпоредбите на този закон, на нормативните и други актове и предписанията на БНБ (т. 3);
  • възпрепятстване упражняването на банков надзор (т. 6);
  • застрашаване интересите на вложителите (т. 7).

На фона на всичко това е трудно да бъде разбран новооктритият порив на някои парламентарни представители за спасяването на банка, която години наред е работила в пряк разрез на нормативната уредба. Още по-странно е, че се очаква спасението да дойде отчасти от същите инвеститори, които и в момента са акционери в КТБ и които, както се вижда от докладите на БНБ и на трите одиторски компании, години наред или не знаят за модела на управление на банката, или са били съучастници в него. Каквато и да е ситуацията, едва ли тези инвеститори могат да се надяват на доверие за стабилизиране на банката.

Всъщност очакваните спасители на КТБ предлагат следното:

  • Загуби за негарантираните вложители и отписване на дългове на банката – т.нар. bail-in;
  • Попълване на недостига на средства след отписване на част от вземанията на негарантираните вложители, кредиторите и облигационерите на банката със средства от консорциума инвеститори и държавата в съотношение 50/50. Искането е държавното участие да стане чрез Българската банка за развитие и да е под формата на пари в брой.

Но всичко това ще стане след като инвеститорите получат докладите на одиторските компании и се уверят, че недостигът наистина е в посочените от тях размери. След това тепърва започва набирането на средства от страна на инвеститорите. Липсва прогноза за очакваната дата, на която всичко това ще е свършено и банката ще бъде отворена.          

Вярата, че КТБ може да бъде спасена, е наистина изумителна на фона на всички условности, рискове и натрупана лоша репутация, както и имайки предвид, че тя е затворена повече от четири месеца. Най-вероятният сценарий е масово теглене на депозити поради липса на каквото и да било доверие в  управлението на тази банка – още повече, ако половината акционерен капитал се държи отново от досегашните акционери.

Нещо повече, ако бъде приложен bail-in, това неминуемо ще има негативни ефекти за цялата банкова система. Към момента може да се подкрепи тезата, че доверието в българската банкова система е високо, а казусът с КТБ е изолиран, което се вижда от състоянието на междубанковия пазар в страната и депозитите в банковата система, които към края на септември са над нивата си от май, преди масовите тегления. Налагането на загуби за негарантираните вложители би довело до действия на вложителите за ограничаване на средствата във всички банки само до гарантирания максимум или иначе казано – теглене на средства. Загубите за кредиторите и облигационерите на банките може да се очаква да доведат до по-неблагоприятни условия на финансиране на банките.

Фалитът на КТБ може да остане изолирано явление без негативни последствия нито върху банковата система, нито върху държавния бюджет (освен по линия на държавна гаранция за Фонда за гарантиране на влоговете), само ако се придържаме към икономическата логика и наличното законодателство. Спасяването на банката с гореспоменатия план вкарва не само правителството и данъкоплатците, но и целия сектор в различна хипотеза с ясни негативни ефекти. Единственото неизвестно е размерът им.    


Свързани публикации.