Кризата не е попречила на държавата да харчи все повече

Автор: Калоян Стайков / 14.10.2016
2 гласа, средно: 3.0 от 5

На фона на рекордно високите бюджетни излишъци за първите 9 месеца на 2016 г. (по-високи са единствено през 2008 г.) дебатът относно ефективното управление и реформите в сферата на публичните финанси изглежда като отдавна забравен спомен. Сравненията на финансовия министър между държавния бюджет и постна пица от 2010 г., както и призивът на премиера за „затягане на коланите” отстъпиха на обещания за приоритетно харчене на преизпълнението на фискалната цел.

Т.нар политика на икономии (austerity) така и не намери почва в България, въпреки че много се изговори за необходимите жертви и съкращения, които трябва да се направят в бюджета. Реално консолидираните бюджетни разходи растат във всяка година в периода 2009-2015 г., а това, което управляващите наричат „икономия”, т.е. намалението на бюджетния дефицит, е резултат от по-високи бюджетни приходи и по-висок икономически растеж. Така например в годината на „постната пица” консолидираните бюджетни разходи се увеличават с близо 1,1 млрд. лв. в сравнение с предходната година и надминават 36% от БВП в сравнение с 35% през предходната година и 34,6% през 2007-2008 г.

Таблица 1. Годишно изменение на консолидираните приходи, разходи и бюджетен дефицит и принос на консолидираните приходи и разходи към изменението на бюджетния дефицит, млн. лв.

 

2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015

Приходи

-2 272.35

-1 108.21

1 445.43

2 091.38

1 507.89

431.78

2 791.31

Разходи

343.52

1 088.49

111.16

961.72

2 589.89

2 063.85

2 202.62

Дефицит

-2 615.88

-2 196.70

1 334.27

1 129.65

-1 082.00

-1 632.07

588.68

Принос на приходите

86.9%

50.4%

108.3%

185.1%

139.4%

26.5%

474.2%

Принос на разходите

13.1%

49.6%

-8.3%

-85.1%

-239.4%

-126.5%

-374.2%

Източник: Министерство на финансите, НСИ, собствени изчисления

Динамиката на държавните разходи в номинално и реално изражение е сходна, с изключение на 2011 г., когато се наблюдава увеличение на публичните разходи с под половин процент, като в същото време БВП на страната нараства с около 8,5%. С тази корекция публичните разходи като дял от БВП достигат 33,5% и слизат под нивата си от 2007 г. Още от 2012 г. обаче се наблюдава възстановяване им и те се връщат около нивата си от 2007-2008 г. През 2013-2014 г. икономиката се развива в условията на нестабилна политическа обстановка, което допълнително повишава разходите като дял от БВП до близо 39%. Въпреки успокояването на политическите страсти през 2015 г. консолидираните разходи прескачат границата от 40% от БВП, с което управляващите нарушават ограниченията на Закона за публичните финанси (чл. 28).

Графика 2. Динамика на държавните разходи в абсолютна и относителна стойност

Източник: Министерство на финансите, НСИ, собствени изчисления

Независимо от общото увеличение на публичните разходи то е съпътствано и с промяна в структурата им. Така например социалните разходи се увеличават от около 31% на близо 34%, което се дължи изцяло на по-високия дял на пенсиите – 24,4% от консолидираните разходи през 2015 г. в сравнение с 21,3% през 2007 г. Заедно с тях леко се увеличат и разходите за здравеопазване.

В същото време делът на разходите за администрация, както и за отбрана и сигурност, се понижават с около 4 пр.п. Тук прави впечатление, че в нито една от двете групи не се наблюдава трайно намаление на разходите. Те се свиват в периода 2010-2012 г., след което отново започват да растат. Разликата идва от темпа на растеж след 2012 г. – при разходите за полиция и вътрешен ред увеличението е скокообразно, докато тези за отбрана и администрация се увеличават значително по-плавно.

Трайно увеличение се наблюдава при разходите за земеделие и околна среда, което в голяма степен се дължи на отпускането на европейски средства за проекти в тях, както и на държавната политика за национални доплащания за единица площ. В същото време разходите за транспорт остават почти непроменени като дял от консолидирания бюджет, а тези за образование дори намаляват, независимо, че в тази сфера се отпускат все повече средства.

Графика 3. Дял на разходите по функции от консолидираните бюджетни разходи

 

Източник: Министерство на финансите, НСИ, собствени изчисления

По-ниски разходи в пет държавни дейности

Увеличението на разходите обаче не се разпределя равномерно нито във времето (в периода 2013-2015 г. се наблюдава огромно увеличение на разходите и приноса им към се дефицит), нито по държавни дейности. Така например в периода 2008-2015 г. публичните разходи се увеличават с 12,6 млрд. лв. или с 57%, но при пет от държавните дейности – изпълнителни и законодателни органи, общи служби, отбрана, религиозно дело,  промишленост и строителство се наблюдава спад в отпуснатите средства. С други думи разходни реформи наистина е имало, но те обхващат едва пет от 22 държавни дейности. Освен това намалението на разходите при тези дейности е относително малко и е засенчено от ръста при другите дейности.

Пенсии и здравеопазване

Най-голямото увеличение на разходите се наблюдава при пенсиите – с близо 3,8 млрд. лв. или около 80%, в периода 2008-2015 г. Разходите по това перо през 2015 г. представляват 24,4% от бюджета в сравнение с 21,3% през 2007 г. Следващият най-голям ръст се наблюдава в здравеопазването, където разходите растат с близо 1,8 млрд. лв. или над 66% в същия период. Близо половината от увеличението се дължи на по-високите разходи за болнична помощ, която е струвала с 665 млн. лв. над нивата си от 2007 г. или със 77% повече. Освен тях, разходите за лекарства и медикаментите за ракови заболявания също допринасят значително за увеличението.

Селско стопанство и транспорт

На следващо място се нареждат селското стопанство, горското стопанство, ловът и риболовът с ръст на разходите от над 1 млрд. лв., който води до тяхното трикратно нарастване в сравнение с 2007 г. Основната причина за това е присъединяването на България към Европейския съюз и европейската програма за развитие на селските райони, по която разходите се увеличават с около 870 млн. лв. с периода 2008-2015 г. Към нея се добавят и още близо 250 млн. лв. – 1,5 пъти повече в сравнение с 2008 г., разходи за национални доплащания към директните плащания за земеделски производители и съфинансиране по програмата за развитие на селските райони.

Малко над 1 млрд. лв. е и увеличението в дейностите, свързани с транспорта и съобщенията. Близо половината от ръста в разходите се дължи на дейности, свързани с управлението, контрола и регулирането на дейности по транспорта и пътищата. Разходите по тази дейност през 2015 г. са близо двойно по-високи в сравнение с 2007 г., но голяма част от това увеличение е концентрирано през последната година. Друго голямо перо са дейностите по железопътния транспорт, свързани със субсидиите за БДЖ и НКЖИ, а разходите по него започват да се увеличават от 2011 г.

Вътрешна сигурност и образование

Не е изненадващо и увеличението в сектор „Полиция, вътрешен ред и сигурност”, но пък то е сравнително малко на фона на гореспоменатите сектори. Така през 2015 г. секторът харчи с 38% повече в сравнение с 2007 г. или с 422 млн. лв. повече. И докато бюджетът за „Полиция и вътрешен ред” се увеличава през всяка от разглежданите години, то в периода 2011-2012 г. се наблюдава спад в средствата, получени от международни програми и споразумения, дарения и помощи от чужбина, като и при други дейности по вътрешната сигурност.

Интересното е, че в същия период разходите за образование се увеличават с 43% или 938 млн. лв. С други думи разходите в абсолютна стойност се увеличават близо два пъти по-бързо в сравнение с тези за „Полиция и вътрешен ред”. Друг е въпросът какъв е ефектът от това.

Както става ясно от данните, икономическата криза не е попречила на държавата да харчи все повече и повече, макар и в малка част от дейностите наистина да има намаление. В седмиците преди внасянето на законопроекта за държавния бюджет за следващата година ИПИ ще публикува поредица от статии, които разглеждат по-детайлно разходната политика на държавата през последните години.