Криеш вноски – затвор. Ще се стресне ли сивият сектор?*

Укриването на осигурителни вноски ще бъде криминализирано от началото на следващата година. Който крие осигуровки ще бъде пращан в затвора.

Тази идея не е новa. Подобен текст беше залегнал в Наказателния кодекс още преди 10 г., когато пенсионната реформа тепърва стартираше. Тогава текстът гласеше, че този, който разреши изплащането на възнаграждение, без да са внесени всички дължими задължителни осигурителни вноски, се наказва с лишаване от свобода до 3 г. Този текст обаче бе обявен за противоконституционен и така и не се стигна до неговото прилагане.

Мотивите на Конституционния съд отпреди 10 г. са интересни, като един вид противопоставят правото на труд и задължението да се внасят осигуровки. Позовавайки се на чл. 16 от конституцията („Трудът се гарантира и защитава от закона“), КС се мотивира, че „държавата е длъжна да гарантира и защитава правото на труд, а не да създава юридически пречки пред осъществяването му“.

Един вид задължението да се внасят осигуровки се припознава като такова, но също и като юридическа пречка пред трудовите правоотношения.

В мотивите дори се говори за „конкуренция, която възниква между правото на труд от една страна и правото на обществено осигуряване от друга“, която може да бъде решавана само в полза на първото – като конституционна ценност правото на труд и съответно възнаграждение има приоритет пред правото на обществено осигуряване.

Сегашното предложение има за цел да заобиколи тези мотиви. Въпреки че все още няма точен текст на промените в НК, на няколко пъти бе отбелязано, че се говори не за неплащането на осигуровки, а само за укриването на осигурителни вноски. Така законодателят ще се опита да реализира намеренията си от преди 10 г., без да бъде набързо дисциплиниран от КС. Тази промяна в текста обаче, не променя смисъла на самата разпоредба.

По принцип за хората, било то работодатели или работници, разлика между „укриване“ и „неплащане“ няма. В случая говорим за т. нар. плащане на ръка, което автоматично означава и укриване и неплащане на осигурителни вноски.

Проблемът, който държавата е тръгнала да бори, най-общо казано касае хора, които работят без трудов договор и не декларират доходите си или такива, които имат договори и официални доходи, но получават и нерегламентирани плащания на ръка (примерно се осигуряват на минимума, а другото е на ръка). И в двата случая говорим за укриване на осигурителни вноски, което съответно води и до неплащането им.

Всъщност и сега укриването на осигурителни вноски е наказуемо. Те се правят въз основа на трудовото възнаграждение, което носи след себе си и други задължения – плащане на данък общ доход. Всички тези хора, които работят без договор или послъгват в размерите на възнаграждението си, не декларират съвестно дохода, върху който плащат подоходен данък.

Просто няма как върху едно възнаграждение да платиш подоходен данък, а върху друго осигуровки – каквото декларираш, това е. Като скриеш доход с цел да не платиш осигуровки, ти автоматично го скриваш и с данъчни цели, което се наказва с лишаване от свобода от една до шест години според действащите разпоредби (НК). Така че всички тези хора, които укриват доходи и са в сивия сектор, вече попадат под ударите на тази разпоредба, но това явно не ги притеснява особено.

Причината укриването на данъци да присъства в НК, а осигуровките, поне до момента, да не присъстват там отново се крие в конституцията. В нея ясно е разписано, че „гражданите са длъжни да плащат данъци“ (чл. 60), както и че „гражданите имат право на обществено осигуряване“ (чл. 51) и „гражданите имат право на здравно осигуряване“ (чл. 52).

Казано по-просто, плащането на данъци е задължение за всички нас, докато осигуряването е право. Да вкараш хора в затвора заради това, че не се възползват от правата си, е просто безумно. Това е все едно да имаш правото да гласуваш, а ако не го направиш да те водят в затвора – не че не са се чували и подобни предложения.

Интересно е и върху кого пада отговорността в случая. По всичко личи, че новата разпоредба ще касае работодателя, въпреки че нарушението няма да е обвързано с неговия труд.

Самоосигуряващите се също ще попаднат под ударите на новата разпоредба, но с годините стана кристално ясно, че те биват разглеждани повече като предприемачи, а не толкова като трудещи се. Наред с това, те не са представени в тристранката и някак естествено всичко лошо се струпва върху тях.

Трудът е не само основно право на българите, но и висша ценност – в крайна сметка така храним семействата си и ставаме по-богати. Държавата не бива да налага нейната си „солидарност“ и да я поставя над личността.

Не случайно преди дни от страниците на “24 часа” Красен Станчев се отказа както от пенсията си, така и от правото си на минимално възнаграждение, здравно и пенсионно осигуряване. Той всъщност се отказа от насилствената „солидарност“, която е готова да лиши от свобода трудещите се хора.

*Статията е публикувана за първи път във в-к „24 часа” на 4 ноември 2010 година.