Корнезов и Пипи Дългото Чорапче

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Корнезов и Пипи Дългото Чорапче

Отмина първият цикъл коментари по законодателните идеи на г-н Корнезов. Засега няма по-голяма яснота как в крайна сметка ще постъпи законодателното събрание. Вероятно като избледнеят спомените, законът ще бъде приет тихо мълком, както това се случва тази седмица със закона за опазване на околната среда.

Един по-внимателен поглед върху проектозакона подсказва, че аргументацията по него напомня някои детски приказки.Пипи Дългото чорапче търси „спунк“. Г-н Корнезов – „държавен интерес“.Ако си спомняте Пипи не знае какво е „спунк“, но й звучи „толкова красиво и важно“. Тя го търси из целия град – в сладкарницата, в железарския магазин, при доктора и дори под масата, където две възрастни дами пият следобедния си чай. Накрая го открива в един малък зелен бръмбар. Ето какво се случва след това.

„- Сигурна ли си? – усъмни се Томи.

– Да не мислиш, че не мога да позная един спунк още като го видя – каза Пипи

– виждал ли си някога през живота си нещо по-спунковидно?“

В мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ГПК се казва, че „Законопроектът цели по-бързо и ефективно гражданско правораздаване“. Предлаганото разширяване на случаите, в които прокурорът може да се намесва в гражданския процес се обосновава с това, че „така правата и интересите на държавата, а от тук и на обществото като цяло ще бъдат по-ефективно защитени“.Очевидно, може би поради факта, че няма определение нито за държавен, нито за обществен интерес, вносителят смята, че те съвпадат. Както се казва в мотивите: „като процесуален субституент [т.е. заместител]“, прокурорът ще „може да предявява искове и да участва в процеса в защита на държавния интерес“; „така правата и интересите на държавата, а оттук и на обществото като цяло [курсивът – наш] ще бъдат по-ефективно защитени“.

Промените в ГПК, предлагани от г-н Корнезов са доста лапидарни, спунковидни (защото само той или малко хора си дават сметка какво означават) и изглеждат безобидни наглед.

Законопроектът е дванадесет реда. Той е внесен в деня на годишнината от изборите м.г. Става дума за две промени – в чл. 27 и чл. 231, ал. 1.В чл. 27 се казва, че „прокурорът може да започва предвидените в този кодекс производства в интерес на друго лице или да встъпи като страна във вече заведено производство в случаите, определени със закон [курсивът – наш]“. Г-н Корнезов добавя израза: „или в защита на държавен интерес“. Проблемът с тази добавка е, че – за разлика от сегашния дух на гражданското правораздаване, според който прокурорът постъпва така, както изрично предписва някой закон – прокурорът ще се „възпламенява“ по собствено усмотрение и спрямо личното си разбиране на „държавен интерес“.

Фундаментално различно по дух е и изменението на чл. 231. Той е част от главата на ГПК, занимаваща се с отмяна на влезли в сила решения на съда. Г-н Корнезов иска да добави нова буква „б“, която всъщност да гласи: „заинтересованата страна [т.е. прокурорът] може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато решението е недопустимо [курсивът – наш, текстът – на Корнезов]“. Сегашните основания са изцяло процесуални, по-точно и накъсо изредени те са: нови обстоятелства или писмени доказателства (по дадено дело), установена по надлежен ред неистинност, подправен документ, други противоречащи решения или противоречиви указания на вишестоящ съд, непроцедурно призоваване, надлежно установено (от Европейския Съд по правата на човека) нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.В този ред категорични условия изведнъж се появява преценката на прокурора, че решението е недопустимо. Прокурорът, според поправката „Корнезов“ се оказва над съда.

Последният параграф от мотивите гласи, че “ Предлаганите промени не изискват допълнителни финансови средства“, което най-просто казано не е вярно. Тогава когато на една част от независимата съдебна власт й се увеличат правомощията за намеса в приключили и инцииране на нови дела, това няма начин как да не се отрази на обема на нейната дейност. Нарастването на обема на дейността означава или повече прокурори или просто повече и/или по-дълготрайни дела, което и в двата случая води до харчене на повече бюджетни средства. Единствения начин това да не води до нарастване на бюджетните разходи е някои от сегашните задължения да бъдат пренебрегнати. И понеже „държавния интерес“ стои пред „частния“ такъв, то познайте какво би се случило.

Защо народните представители са гласували това – за нас е тайна.Контекстът на общи разсъждения по повод поправката бе приватизацията. Междувременно председателката на Агенцията за следприватизационен контрол (г-жа Аксиния Славчева) даде на съда 300 сделки. Действията на г-жа Славчева са доказателство, че системата може да работи и без поправките „Корнезов“ Ако бъдат приети обаче, те ще позволяват преразглеждане на решения по тези и други сделки. Всъщност последиците от промяната в ГПК ще бъдат значително по-широки.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.