Кооперациите, посетени отново

Word Format (Word Format)

1. Без много обществени разисквания и коментари в пресата миналата седмица Народното събрание прие изменения в закона за кооперациите. Това е петото изменение в „новия“ закон от декември 1999 г. *

На пръв поглед общият дух на промените е приравняване на структурата на корпоративно управление на кооперацията на тази на акционерното дружество и по-ясна защита на правата на собственост на членовете. Промените обаче премахват функциите на управителния съвет на кооперацията като надзорен орган над председателя, най-вече с това, че последният вече бива избиран по закон от общото събрание. Народни представители от опозицията изразиха притеснения, че членовете на действително съществуващите кооперации са възрастни и не особено разумни хора и затова могат да станат жертва на злоумишлени действия на председателя.

Трудно е да се прецени дали тези опасения са реални. Законът (чл. 21) позволява с устава да се предпишат строги надзорни функции на управителния съвет над председателя. Според ал. 4 на същия член съветът може да спира „изпълнението на решения или действия на председателя“, но в този случай се изисква свикване на общо събрание „до един месец“. Очевидно уставът може да разпише и отчетността, и подчинеността на председателя по отношение на управителния съвет. Но изискването на закона за свикване на общо събрание на така абстрактно формулирано основание ще налага относително големи разходи за изпълнение надзорните функции на съвета. Възможни са и конфликти между съвет и председател на кооперацията по дребни поводи.

2. Може да се предполага, че наистина тези процедури ще представляват проблем за относително големите земеделски кооперации, наследили или заместили бившите трудово-земеделски такива и сегашни членове на Централния кооперативен съюз (ЦКС) и на регионалните кооперативни съюзи (РКС). Според новата ал. 2 на чл. 55 „кооперациите и кооперативните съюзи са длъжни да изпълняват решенията на органите на кооперативните съюзи, в които членуват“.

Най-важен тук е преходният период между работата на кооперациите по стария и по новия закон. Според §2 от преходните и заключителните разпоредби, „в срок от 9 месеца от влизането на този закон в сила кооперациите са длъжни да съобразят уставите си с неговите разпоредби“, т.е. съответните общи събрания в този срок трябва да изберат председателите и управителните органи, легитимирайки и преучредявайки тяхната дейност. За този период заварените председатели получават права, които, ако е налице относително неуреден надзор, позволяват те да се разпоредят набързо имуществата и договорите на кооперациите.

За да предпазят членовете и техните дялове, управителните съвети нямат друг начин на поведение освен да спрат решения на председателите и свикат общо събрание. Но те не могат да направят нищо за неизпълнението на решения по реда на споменатия чл. 55. С радикални действия ЦКС или РКС могат да изискат всичко от заварените председатели. Разбира се, има възможност да се напуснат съюзите и сдружения на кооперации, например ЦКС. Но не е ясно как това ще се отрази на общата съвкупност права и задължения на кооперациите и на отношенията им с Централната кооперативна банка. Възможни са регионални „отцепвания“ от ЦКС, но това не задължително намалява възможността от конфликти в кооперациите и между тях и РКС.

3. Така се оказва, че макар на ниво детайли промените да въвежда по-добри структури на корпоративно управление, на равнището на действителни отношения възниква вероятност от злоупотреба и изземване на права и собственост.

Всичко това не засяга малките кооперации, нечленуващи в съюзи и учредени за изпълнението на ясно инвестиционни и бизнес задачи, включително с цел намаляване на разходите по учредяване и на данъците (както корпоративни, така и на физически лица). (Между другото има неправителствени организации, регистрирани като кооперации, които функционират доста успешно и избягват проблемите на третия сектор, произтичащи от новия закон за неправителствените организации.)

Новата ал. 2 на член 36 предвижда, че „устройството и дейността на взаимоспомагателните каси се уреждат с правилник, приет от общото събрание“, премахвайки един от проблемите на т.нар. популярни банки. Но доколкото законът продължава да изрично да изисква специална уредба на дейността им, те ще продължат да работят в известен вакуум.

Законопроектът бе гледан предимно в Комисията по земеделието и горите на Народното събрание. Имаше идеи за данъчни и митнически преференции и облекчения. Те бяха снети в последния момент. Вместо тях остана една нова разпоредба на чл. 2: „държавата може да подпомага и насърчава кооперациите в тяхната дейност при условия и по ред, определени в съответните специални закони.“ Борбата за живот на чужда сметка продължава.

* Общ анализ на закона виж във: Йорданка Ганчева, Асенка Йонкова, Красен Станчев (редактори), Административни пречки пред бизнеса, София, ИПИ, 2000, с. 246-248 (достъпно още и в Интернет на: http://www.ime-bg.org/pdf_docs/papers/lrr_bg.doc).

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.