Конкурентният пазар в здравеопазването – следващата революция*

Една от идеите за реформи на американската здравна система е именно за създаване на условия за конкуренция в здравните услуги, за да може индустрията да оперира като свободен пазар. Предложението не беше прието с аргумента, че пазарът на здравни услуги се различава от другите индустрии и не е способен да функционира по подобен начин. Все пак еволюцията на здравеопазването и скорошни академични проучвания предполагат, че здравеопазването не само може, а и трябва да действа като всички останали индустрии.

Голяма част от разходите за здравеопазване са ненужни. Едно от най-известните проучвания за здравеопазването е Експериментът на РАНД за здравното осигуряване[1]. Изследователите са установили, че традиционно здравното осигуряване води до свръх потребление на здравни услуги. От Дартмутския институт за здравна политика и клинична практика оценяват, че над 30%[2] от разходите за здравеопазване са за ненужни здравни услуги.

Избора в здравеопазването

19 фактора[3] имат значително влияние при избора на здравно осигурителен продукт, най-важните от които са – покритие на хоспитализация, избора на лекар, приемни цени, зъболекарски услуги и избор на болница. През 1997 г. проучване[4] установява, че хората са чувствителни към ценовите нива. Има доказателства, че изборът на болници се основава на консуматорско решение на база на информация за качеството на обслужването, впечатленията от лекари и друга общодостъпна информация. Това са доказателства, че при възможност пациентите ще избират здравните заведения, медикаменти и лекари, както всяка друга стока- на база цена и качество.

Потребителски насочените здравни планове дават възможност за собствен избор и контрол на разходите

През 2003 здравните спестовни сметки са освободени от данъчно облагане и могат да  се използват за директно плащане на разходите за здравни услуги. Проучване от 2010 доказва, че здравните спестовни сметки намаляват разходите за здравеопазване в щата Индиана с 11 % от 2006 до 2009 г. Според проучването преминаването към здравна спестовна сметка стимулира потребителите да бъдат по внимателни по отношение на здравните грижи, да сравняват цените на лекарствата, както в различни аптеки така и между самите производители. Използването на такива сметки има най-голям ефект върху разходите за медикаменти, които са с 6 до 9 % по-ниски от тези при използващите традиционни планове.[5]

Използването на индивидуални здравно-осигурителни планове е ефективно в намаляването на разходи на хората в добро здраве, но има недостатъци при  хронично болни или пациенти с тежки болести.[6] Този недостатък може да се преодолее чрез по-голямо разнообразие от индивидуални планове, съобразени с различните нужди от здравна помощ.

Има две основни критики към индивидуалните здравни планове. Първата е, че потребителите в стремежа си за намаляване на разходи няма да използват всички нужни здравни услуги, ще намалят използването на медикаменти и няма да се подлагат на изследвания. Тези проблеми могат да бъдат избегнати с разнообразие на предлаганите осигурителни планове. Според проучване[7] от 2011 на осигурителен план, включващ в себе си медикаменти, считани за основни, се намалява шанса от непълноценно използване на здравни грижи. При наличието на свободен пазар с достъпна информация и достатъчен избор потребителите са способни да изберат рационално и притеснението от непълно използване на здравни услуги не е основателно.

Вторият изтъкван недостатък е, че индивидуалните потребителски планове могат да привлекат главно здрави хора, водейки до дестабилизиране на осигурителния пазар и повишаване на цените за хронично болните, придържащи се към традиционното здравно осигуряване. Това може да се коригира със създаване на рискови фондове.

Примери за конкуренция в здравеопазването днес

Medicare Part D е създадена през 2003 г., като програма за медикаменти на възрастни.  Използването й се основава на конкурентно наддаване, при което дружества предлагат преференциални цени на медикаменти.  Потребителите имат възможност да изберат между планове с различни медикаменти. Резултатите са впечатляващи. От 2012 над 60% от участниците в програмата Medicare са записани в Medicare Part D. 90 % от възрастните са доволни от включените медикаменти, а 70% смятат, че в следствие на това са по-добре. Разходите по програмата от 2006 до 2012 са нараствали с 2,8% годишно, докато разходите по традиционните програми са нараствали с 4,9% годишно. Статистиката показва, че промяната от традиционен план към Medicare Part D е намалило значително допълнителните разходи на възрастните и е увеличило използването на медикаменти.

Създадената от Конгреса през 1959 г., Здравна програма за федерални служители обслужва 8 милиона американци, предлагайки конкурентни здравни осигурителни планове. Проучване на Уолтън Франсис[8] сравнява цените на Medicare Part A и Part B към програмата за служители от 1975 до 1993 и установява, че въпреки по-ниското покачване на цените – 8,3%  за програмите на Medicare и 9,1%  за здравната програма за служители тя предлага по-качествени и разнообразни услуги.

Здравни услуги

В момента действащата здравна система е да се заплаща за обем дейност. Медицинският център към университета Дюк създава интегрирана програма за сърдечно болни. За еднa година програмата спестява повече от 8000 долара на всеки от включилите се в нея и подобрява здравето им. Центърът обаче губи пари, тъй като сегашната система плаща за обем на лечение и в резултат лекуването на пациенти по-бързо не е печелившо.

Постоянното нарастване на разходите за здравеопазване и застаряващото население налага преминаването към система, основана на резултатите. При системата на заплащане срещу резултати се заплаща на болничното заведение на база на различни измерители на качество и  ефективност на здравните услуги. Различни проучвания[9][10] установяват, че прилагането на такава система намалява разходите за лечението и в същото време подобрява качеството.

Изводи

Изследванията показват, че здравноосигурителната система, както и самите лечебни заведения могат да функционират много по-ефективно в конкурентна среда, а качеството на предлаганите от тях услуги може да се подобри. При напълно конкурентен пазар потребителите ще имат по-голям избор, а доставчиците ще са принудени да предоставят грижи с по-добро качество на по-ниски цени. С правилните реформи здравната система може да направи голямо подобрения чрез интегрирани услуги, иновативни лечения и персонализирано лечение.

 

Материалът е резюме на доклада на Kevin D. Dayaratna „Competitive Markets in Health Care: The Next Revolution”. Резюмето е изготвено от Боряна Антонова, стажант в ИПИ.

 


[1]RAND Research: The Health Insurance Experiment http://www.rand.org/content/dam/rand/pubs/research_briefs/2006/RAND_RB9174.pdf

[2] Jonathan Skinner and Elliott S. Fisher, “Reflections on Geographic Variations in U.S. Health Care,” The Dartmouth Institute for Health Policy & Clinical Practice, updated May 12, 2010, http://www.dartmouthatlas.org/downloads/press/Skinner_Fisher_DA_05_10.pdf

[3] Chakraborty, Goutam, Richard Ettenson and Gary Gaeth (1994), “How Consumers Choose Health Insurance” Journal of Health Care Marketing, Vol. 14 (1), 21-33.

[4] Thomas Buchmueller and Paul Feldstein, “The Effect of Price on Switching Among Health Plans,” Journal of Health Economics, Vol. 16, No. 2 (April 1997), pp. 231–247.

[5] Anthony T. Lo Sasso, Mona Shah, and Bianca K. Frogner, “Health Savings Accounts and Health Care Spending,” Health Services Research

[6] Bijan J. Borah, Marguerite E. Burns, and Nilay D. Shah, “Assessing the Impact of High Deductible Health Plans on Health-Care Utilization and Cost: A Changes-in-Changes Approach,” Health Economics, Vol. 20, No. 9 (September 2011)

[7] Sheila K. Reiss et al., “Effect of Switching to a High-Deductible Health Plan on Use of Chronic Medications,” Health Services Research, Vol. 46, No. 5 (October 2011), pp. 1382–1401.

[8] Walton Francis, “The Political Economy of the Federal Employees Health Benefits Program,” in Robert B. Helms, ed., Health Policy Reform: Competition and Controls (Washington, DC: AEI Press, 1993), pp. 269–307.

[9] Judy Y. Chen et al., “The Effect of a PPO Pay-for-Performance Program on Patients with Diabetes,” American Journal of Managed Care, Vol. 16, No. 1 (January 2010), pp. e11–e19.

[10] Rachel M. Werner et al., “The Effect of Pay-for-Performance in Hospitals: Lessons for Quality Improvement,” Health Affairs, Vol. 30 No. 4 (April 2011), pp. 690–698


Свързани публикации.