Компаниите стават по-гъвкави на работния фронт

Начинът, по който компаниите реагират на конюнктурни промени е преди всичко функция от това колко гъвкаво успяват да използват факторите на производство. При това особено значение за адаптивността на компанията има работната сила, тъй като разходите за нея се приспособяват по-бавно при влошаване на бизнес средата в сравнение с останалите фактори. В такъв смисъл интересна информация относно това доколко се прилагат различни схеми за гъвкаво управление на работната сила в страните от ЕС и трите кандидатки Хърватска, Турция и Македония предлага представителното изследване на Eurofound** – European Company Study 2009. Проведено в началото на 2009, то в известна степен отразява и първите ефекти от кризата върху пазара на труда. В сравнение с предното изследване на Eurofound от 2004/05 през 2009 г. все повече компании използват различни гъвкави политики при наемане, заплащане и работа на персонала, които им позволяват да реагират на промените в бизнес климата.

Гъвкавост на работното време

Най-често използваната форма за договаряне по отношение на работното време е гъвкавото работно време. Други форми на гъвкавост, на които се спира изследването са работа на непълен работен ден, работа по нестандартно време и извънредна работа.

Повече от половината компании (56,2 %) с персонал над 10 души в ЕС-27 използват някаква форма на гъвкаво работно време. За сравнение, процентът в България е 35,4 %, като по-нисък процент е изчислен само за Гърция (34,3 %), Хърватска (32,3 %), Македония (29,6 %). Предвид, че последните две не са членове на ЕС, България се подрежда на 26-то предпоследно място по този показател. Първите три места са на Финландия (82,8 %), Великобритания (70,1 %) и Дания (69,4 %).    

66,9 % от анкетираните компании позволяват на служителите си да акумулират извънредните изработени часове и по този начин да работят повече някои дни и по-малко други. Процентът за България е 53,6, което и отрежда 22-ро място в класацията по този показател. Челните места са за Финландия (89,5 %), Австрия (87,3 %) и Германия (86,9 %).

Според авторите на изследването непълно работно време се е разпространило значително през последните 15 години. Две трети (67 %) от компаниите в ЕС предлагат почасова работа, като в Холандия това се отнася почти всички анкетирани компании (91 %). Почасовата работа е много разпространена и в Белгия, Германия, Швеция и Великобритания, където около 80% от компаниите прилагат тази практика. На долния край на диапазона са България, Португалия и трите страни-кандидатки – във всяка от тях по-малко от 20 % от компаниите имат заети на непълен работен ден. Организацията на почасовата работа става все по-разнообразна, като все повече компании прилагат модели различни от традиционния (по няколко часа всеки ден от седмицата). Така например, все по-популярна става работата на пълен работен ден в някои дни, редуваща се с напълно свободни дни, както и гъвкаво почасово работно време, заявено от работника с краткосрочно предизвестие.

Изследването също така показва, че делът на компаниите, в които се работи през нощта, в събота и неделя или на смени, е останал стабилен през последните четири години (от провеждането на предното подобно изследване от Eurofound), с изключение на леко увеличение на работата в събота.

Извънредните часове са най-традиционният инструмент за справяне със струпване на голямо количество работа. Предвид засиленото развитие на системите за акумулация на работни часове става все по-трудно да бъдат изчислени отработените извънредни часове особено на ниво отделна компания. Все пак резултатите от ECS 2009 показват, че:

  • Държавите с най-висок дял на компаниите, използващи извънредни часове, са Германия (73,9 %), Холандия (59,3 %) и северните страни. В повечето южни и източни страни този инструмент е много по-слабо застъпен, а в България едва 14,7 % от компаниите декларират, че използват извънредни часове като форма на гъвкаво работно време. След нас са само Литва и Македония с дял от по 13,8 %.
  • В 35 % от компаниите извънредната работа се компенсира финансово, докато в 23 % от случаите в компенсация се предоставя свободно време вместо заплащане. 37 % практикуват и двата начина на компенсиране. Делът на компаниите, които изобщо не компенсират извънредните отработени часове, е минимален и остава стабилен през последните години. Преобладаващата част (48 %) от компаниите в България, които използват извънредна работа, компенсират това време по финансов начин.

 

Практики за управление на човешките ресурси

Гъвкавостта по отношение сключваните от компаниите договори им позволяват да отговорят на временно незадоволено търсене или да реагират бързо на спадове на пазара. Около две трети от анкетираните компании заявяват, че прилагат някаква форма на временни трудови отношения, като например назначаване на временни служители, наети от посреднически агенции, срочни договори или лица на свободна практика. Съответният процент за България е 52,1 % и заема 21-во място от 30-те страни, в които е проведено изследването. Най-разпространеният инструмент са срочните договори (използвани от 54% от всички анкетирани компании), следвани от лицата на свободна практика (21 %) и временното назначаване на служители на агенции (само 2 %). По отношение на последния показател около 20 % от фирмите, декларират, че са наемали този тип временни работници през последните 12 месеца, но данните са към момента на провеждане на изследването. Това разминаване се отдава преди всичко на ефектите от икономическата криза.

Като начини за постигане на функционална гъвкавост изследването разглежда вътрешно-фирмените обучения и автономната работа в екип. Такава гъвкавост позволява работната сила да бъде използвана за повече роли и задачи. Резултатите показват, че средно три от четири компании проверяват редовно нуждата от обучение на персонала си. За България този дял е 74,8 %, което е с почти два процентни пункта по-високо от средното за ЕС-27 и почти три пункта, ако се вземат предвид и страните-кандидатки. Показателят за автономна работа в екип измерва в колко от компаниите решенията за работата и задачите се взимат вътре в самите екипи и в колко решенията се спускат от висшестоящо лице. Средният процент за 30-те разглеждани страни е 26,1 %, докато за България е 32,3 %. Най-високите стойности на този показател са измерени за северните страни – Швеция (59,1 %), Дания (57,5 %) и Холандия (41,3 %), а най-ниските – за Турция (16,7 %) и Кипър (17,7 %).

Гъвкаво заплащане 

Изследването разглежда и различни елементи на заплащане, обвързано с резултатите, които са обхванати в две групи – такива елементи, при които заплащането се съизмерва със специфични цели, поставени пред индивида, екипа, работната група или отдела, и от друга страна, схеми за поделяне на печалбата и за собственост върху акции, предлагана на служителите. За първата група изследването установява, че малко над една трета от учрежденията с 10 или повече служители предлагат елементи на заплащането, обвързани с резултатите. Елементите на заплащането, обвързани с индивидуалните резултати са по-често срещани (в 33 % от компаниите) отколкото тези, обвързани с резултатите на екипи, работни групи и отдели. Такива схеми на заплащане са най-разпространени в сектора на финансовите посредници, а най-малко в здравеопазването и социалните сектори. Схемите за поделяне на печалбите са по-слабо застъпени (само 14 % от компаниите ги използват), а най-рядко се използват схемите за собственост върху акции – в 5 % от анкетираните учреждения.

Изследването се спира и на това доколко служителите имат представителство под формата на профсъюзи и други репрезентативни структури. В най-общи линии авторите заключават, че силното институционално прилагане на социален диалог на работното място е много по-често срещан феномен в северните страни и много по-слабо застъпено на юг. България, Румъния и в по-ограничена степен Хърватия и Македония са изключение от това правило.

Резюме на резултатите от изследването на Eurofound можете да прочетете на http://www.eurofound.europa.eu/pubdocs/2009/97/en/1/EF0997EN.pdf, а интерактивни графики с резултатите, разбити по всички измервани показатели за отделните страни са достъпни на http://www.eurofound.europa.eu/surveys/companysurvey/ecs2009/results.htm.

 

 

* Стажант в ИПИ.

** Eurofound – Европейската фондация за подобряване на условията за живот и работа e изследователска агенция към ЕС, базирана в Дъблин.

 


Свързани публикации.