Компактният трибунал на властта*

Автор: Любомир Авджийски / 30.09.2016
1 гласа, средно: 5.0 от 5

В новия проект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) Министерството на правосъдието прави поредното предложение от типа "Не е ясно защо, но е наложително". Министерството на правосъдието предлага смяна на компетентния съд и стесняване на кръга от съдебни състави, които да разглеждат дела за корупция по високите етажи на властта - корупционни престъпления, извършени от депутати, министри, магистрати, висши държавни служители и др. Сега тези дела се разглеждат от 35 състава в наказателно отделение на Софийския градски съд. Предвижда се да бъдат насочени към 18-те състава в Специализирания наказателен съд. Също така се предвижда компетентността за разследване на същите корупционни престъпления да премине от Софийската градска прокуратура към специализираната прокуратура.

Мотивите са кратки и неубедителни: "С оглед компетентността и по-голямата си специализация да решава дела с висока правна и фактическа сложност Специализираният наказателен съд вече ще гледа корупционните престъпления, за които са привлечени под отговорност депутати, министри, председатели на държавни органи...".

На първо място, един съдебен състав може да бъде "специализиран" в наказателни, търговски или граждански дела. Дори може да се твърди за специализация по дела за отделни видове престъпления поради тяхната специфика (макар прекалено тясната специализация на съдебните състави да е отхвърлена от теорията и практиката). Но какво означава един съдия да има "по-голяма специализация да решава дела с висока правна и фактическа сложност" (от друг съдия)? Означава да бъде специализиран да решава по-сложни казуси. Тоест Министерството на правосъдието твърди, че съдиите от спецсъда са по-способни (интелектуално) да се справят с трудните казуси от съдиите в Софийския градски съд.

Явно не става въпрос за опит, тъй като съдиите от СГС имат повече опит при този тип дела. Но ако наистина се има предвид по-добра интелектуална способност на съдиите от спецсъда да решават сложни дела, то това заключение следва да се основава на емпирични данни - резултати от участия в олимпиади, специален вид атестация, IQ тестове и др. Дотогава могат да бъдат изложени аргументи в обратна посока:

  1. Съдиите от СГС имат средна натовареност от 26 дела на месец (включително такива с фактическа и правна сложност). Колегите им от наказателния съд имат разгледани средно по 14 дела за цялата 2015 г., по 1, 2 дела на месец.
  2. Съдиите от СГС досега са разглеждали делата за корупция на политици, магистрати и държавни служители, поради което те имат натрупан опит при решаване на този вид дела, за разлика от съдиите от спецсъда.
  3. На последно място - правен ли е анализ на работата на спецсъда, който да покаже, че този съд е по-подготвен да се справи с делата за корупционни престъпления във властта?

Стесняването на кръга от състави (съдии), които да разглеждат дела за корупция по високите етажи на властта, ограничава принципа за случайно разпределение на делата. Броят на съдиите и битовите условия не са без значение, когато става въпрос за избягване на корупционен натиск или неправомерно влияние от страна на останалите власти. Спецсъдът се състои от 18 съдии, които са отделени от останалата част на съдебната система, помещава се в отделна сграда и има отделно ръководство. Наказателното отделение на СГС се състои от 35 съдии, които са част от по-голям колектив - 130 съдии.

Реално се създава "специален", а не специализиран съд. В сградата на спецсъда в Подуяне върху плещите на 18 съдии ще лежат най-тежките опасности пред българската държава и общество:

  1. Дела за престъпления, които застрашават националната сигурност - тероризъм, диверсия и др. От 1 януари 2015 г. Специализираният наказателен съд е компетентен и по делата, свързани с тероризъм и заплаха за националната сигурност, престъпленията по глава I от Наказателния кодекс, в това число и разрешаването за използване на специални разузнавателни средства, свързани с престъпления от глава I на НК. Действията на МВР и ДАНС по предложения нов Закон за защита от тероризма ще бъдат контролирани съдебно отново от спецсъда съобразно тази подсъдност.
  2. Дела за престъпления, извършени от организирани престъпни групи - всички организирани групи за наркотрафик, контрабанда на акцизни стоки (цигари, алкохол и други), проституция, трафик на хора, пране на пари, рейдърство и т.н.
  3. Дела за корупция по високите етажи на властта. Ако предложените от Министерството на правосъдието промени влязат в сила, то в подсъдността на този "Съд на властта" ще влизат и всички престъпления за корупция, извършена от народни представители, министри, магистрати, висши държавни служители, председатели на агенции и директори на държавни компании. Твърди се, че този проблем пред държавността не е по-малък от предишните два. Редица вътрешни и външни наблюдатели сочат корупцията като основен проблем пред българското общество. Според последния доклад "Завладяване на държавата" на Центъра за изследване на демокрацията "високите нива на административната корупция и завладяването на държавата водят до формиране на области със системни проблеми, в които непрекъснато се сблъскват и блокират повечето политики за противодействие".

(Не)разбираеми са щенията на изпълнителната и законодателната власт да съсредоточат разрешаването на тези огромни проблеми в един по своето естество малък, ненатоварен и капсулиран съд. От 2200 съдии в България 18 ще бъдат избраните да решават проблемите на тероризма, организираната престъпност и корупцията във властта. Така, от една страна, бяха отхвърлени без дебат добрите европейски практики за създаване на независима (включително от останалата част на прокуратурата), но отчетна антикорупционна прокуратура. От друга страна, се взимат мерки, които са с неубедителна аргументация и неясни мотиви. В Австрия и Румъния например, където има специализирани прокуратури за борба с корупцията, делата се разглеждат от общите съдилища, а не от специализирани именно за да се избегнат капсулираността и фокусирането на корупционния натиск върху малък брой съдии.

Статията е публикувана за първи път на 28.09.2016 г. във в. Сега под заглавие „Властта си създава компактен трибунал”.