17-10-2008

Коментари по проекта на закон за браншовите организации на работодателите

Отново се подготвя един безсмислен и потенциално вреден за икономиката закон – този път за браншовите организации[1]; за разлика от много други случаи обаче, проектът се подкрепя от по-голямата част от бизнеса или по-скоро от представляващите го организации, в което обаче няма нищо изненадващо, тъй като е разработен основно от тях. Онези, които го подкрепят, разбира се имат добро основание за себе си – проектът им дава широк кръг правомощия, включително и участие във вземането на решения по отношение съдбата на сегашните им и бъдещи конкуренти. Което разбира се означава не друго, а подкопаване основите на свободното предприемачество и инициатива и създаване на предпоставки за драстично ограничаване на конкуренцията в редица отрасли. Всичко това определено затвърждава виждането, че принципни политики в България не се правят, а всички действат на принципа да "дърпат чергата" към себе си, колкото могат повече.

По няколко основни момента от проекта, логичните аргументи подкрепят това, той да не се приема, ако стигне до парламента.

Проектът не трябва да въвежда допълнителни изисквания за представителност на браншовите организации, тъй като и към момента законодателството достатъчно ясно (Кодекса на труда) ги дели на "значими" и "незначими". Евентуалното му приемане би задълбочило тази диференциация и допълнително би обезличило правото на свободно договаряне и възможността за отстояване на собствения интерес от всеки;
Като продължение на горните разсъждения, трябва да се отбележи, че някои от основните работодателски организации дори считат допълнителните изисквания за представителност за твърде ниски и според тях това "би стимулирало роенето на браншови организации". Ако някои представители на бизнеси са си въобразили, че правото на доброволно сдружаване на техните колеги трябва да бъде ограничавано, то нека обърнат внимание на някои решения на управляващите, които вероятно не ги засягат директно (съответно позволяват по-обективен поглед), като например създаването на енергиен мега холдинг, срещу което те винаги са били против и да проверят дали между лансираните от тях идеи и идеите на Румен Овчаров и наследника му Петър Димитров има някаква аналогия. Същото се отнася и за предложението, отново от страна на някои водещи браншови организации, "в случаите, когато не се постигне доброволно съгласие (за упражняването на делегирани от държавата функции – В.Д.), да се ползват критерии, позволяваща само на една браншова организация от дадена икономическа дейност да упражнява съответните административни функции";
Част от текстовете на проекта дословно преповтарят членове и алинеи от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), други смислово. На трето място, много от разпоредбите (участие в разработването на стратегии, даване на становища и препоръки и т.н.) са или съществуваща практика и/или са нормативно уредени в други документи. В този смисъл, наличието на много от текстовете в проекта е неоправдано от гледна точка поддържането на максимално ясна и последователна нормативна уредба;

Напълно погрешно и неприемливо е схващането, че функции, свързани с административното регулиране и контрол, могат да се прехвърлят на частни стопански субекти или техни сдружения. Това би означавало превръщането на последните в квази-държавни структури, които да администрират и контролират, както себе си, така и бъдещите си конкуренти;
Не е необходимо сътрудничеството и консултациите между министерствата и държавните агенции от една страна и браншовите организации от друга да се институционализират под формата на "Секторни съвети по икономически дейности". Първо тази практика съществува и в момента и второ, тя е разписана в други нормативни документи (напр. в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание). Напълно неприемливо е разписаното в проекта право на участие в споменатите съвети да имат единствено браншови организации, "които са признати за представителни за тези дейности". Това изискване, както и останалите алинеи на чл. 9 на проекта грубо нарушават правото на участие в обществени консултации на всички заинтересовани страни по подготовката и изработването на нормативни документи и даването на становище.

Като цяло, проектът не трябва да се приема не само в този си вариант, а и въобще, най-малкото, защото към момента съществува нормативен документ (ЗЮЛНЦ), който напълно изчерпателно поставя рамките на дейност на подобни сдружения. В по-широк план е необходимо да се подчертае, че е изключително грешно, ако за всеки един аспект от живота на хората се създава отделен закон, който да определя поведението, упражнява контрол, а в конкретния случай, което е и най-опасно, да делегира държавна власт вурху частни организации. Това би означавало части компании или по-точно онези, които членуват в съответните сдружения, да участват във вземането на решения по отношение оставането на сегашните или достъпа до отрасъла на бъдещите си конкуренти. Във всеки един смисъл това означава срастване на браншовите организации с държавата, придобиване на легитимност, която не им е дадена и потъпкване принципите както на идеята на свободата на сдружаване с цел защита на собствените интереси (но не и силовото им налагане, подплатено с делегиране на властови правомощия), така и на конкурентното начало на стопанска инициатива. Като допълнение, ако проектът бъде приет, със сигурност може да се очаква останалите категории доброволни обединения (всички видове сдружения и фондации – екологични, социално-ориентирани и т.н.) да поискат да бъде създаден специален за тях закон, който да им осигури монополно или подобно положение или определени привилегии спрямо всички други. Това би имало крайно негативни последствия както за развитието на законодателния процес като такъв, чиито принципи биха се изместили към узаконяването на феодално-олигархични структури, така и по отношение на реалната икономика в следствие на изкуственото ограничаване на конкуренцията, по-високите разходи за вход и създаването на условия за възникване на допълнителни корупционни практики.

[1] Идеята не е никак нова, първият проект е поне от 2003 година; той е по-прост, по-ясен и предвижда прехвърляне на по-малко правомощия от държавата към браншовите организации, въпреки това не е приет; силно се надявам сегашния "по-твърд" вариант също да не се превърне в закон, тъй като негативните последици от него биха били огромни.