Коментари по Икономически доклад за президента на република България 2006

Общи коментари

Докладът до президента обхваща две основни теми: конвергенция на българската икономика (номинална и реална) и оценка и влияние на европейските фондове върху българската икономика.

Заключенията от доклада, с които сме съгласни, въпреки че не са доразвити в конкретни предложения, са следните:

• Необходимо е поддържането на “фискална дисциплина”, ако тя се интерпретира като по-малко преразпределение през БВП чрез държавния бюджет.

• Устойчив растеж се постига не чрез увеличаване на приходите на правителството, а чрез намаляване на разходите му.

• Не трябва да има увеличаване на заплатите на държавната администрация без предварителното й преструктуриране.

• Фискалният резерв трябва да служи за изкупуване на държавен дълг и като буфер за провеждане на икономически реформи, но не трябва да се харчи за “стратегически” инвестиционни проекти. Под икономически реформи ние визираме: намаление на данъчната и осигурителната тежест, преструктуриране на образователната и пенсионна система, здравеопазването.

Като цяло липсват алтернативни предложения на идентифицираните проблеми. Не са посочени основните предпоставки за подобряване на бизнес средата и конкурентоспособността на МСП – намаление на бюрократичните процедури и пречки пред бизнеса, намаление на данъчната и осигурителна тежест, въвеждане на администрация на “едно гише”, реформа в редица бюджетни сектори.

Конкретни забележки

I. В първата част са направени емпирични и иконометрични анализи на номиналната и реалната конвергенция на българската икономика с Еврозоната и на база на статистическите тестове и модели са изведени изводите. Заключението, че зависимостта на българската икономика от така-наречените външни шокове може да се намали чрез “ефективното” използване на европейските фондове, противоречи донякъде с изказаните изводи във втората част на доклада. Българската икономика е уязвима от шокове поради това, че е малка и отворена. Европейските фондове я правят относително по-зависима от политиката на ЕС и следователно не водят до намаляване на влиянието на шоковете. Дори във втората част на доклада е направен изводът, че в краткосрочен план могат да се очакват отрицателни явления и нарушаване на същинските макробаланси в икономиката в резултат на усвояване на структурните и кохезионни фондове.

II. Направени са редица необосновани и грешни изводи по отношение на европейските фондове и влиянието им върху българската икономика.

• Европейските фондове като източник на икономически растеж и основна причина за нарастване на БВП на най-слабо развитие региона в ЕС.

Оценката на европейските фондове трябва да се разгледа като оценяване на пропуснатите възможности, така наречената алтернативна цена на използване на средствата и директните загуби за икономиките в резултат на увеличаване на административния персонал. Изводът, че ирландският икономически растеж се дължи основно на Европейските фондове, е погрешен, тъй като Ирландия получава сравнително по-малко “европейски пари” от Гърция и Португалия, но се развива по-бързо и привлича много повече преки инвестиции. Около 1/5 от икономическия растеж на Ирландия се дължи на Европейските фондове, следствие на инвестиране в образование, модернизация и човешки капитал. Абсолютната сума на европейските фондове не е решаваща, а тяхното използване и начин за преразпределение. Използването на средствата не за директно финансиране на отрасли, а за подобряване на инфраструктурата, е добър подход. Инфраструктурата като приоритет на държавата, е слабо развивана и следователно търговете, които се правят по програмите на ЕС предполагат по-голяма прозрачност от традиционното държавно планиране.

• Като основна предпоставка за постигане на среден темп на икономически растеж в Ирландия от близо 8% през последните 15 години се счита ефективното използване на европейските фондове за създаването на подходящ бизнес климат в страната, което от своя страна довежда до привличането на масирани чуждестранни инвестиции. През 2003 г. размерът на входящите чуждестранни инвестиции в България представлява едва 5% от тези в Ирландия .

Проблемите с този извод са няколко. Европейските фондове не са предпоставка за постигане на подходящ бизнес климат в страната. Той е резултат от структурни реформи в икономиката в следните направления:

• Фискална политика – намаляване на данъците и на осигурителната тежест. Нивото на данъци и осигурителната тежест в Ирландия са едни от най-ниските в Европа.

• Намаляване на държавната намеса и преразпределение до 33% от БВП и съкращаване на държавни служители и съответно административните разходи.

• Гъвкав пазар на труда

• Опростяване на административните процедури и намаление на бюрократичните пречки за правене на бизнес в страната

• Либерализация на пазарите и премахване на митата и другите ограничения за свободна търговия

Вторият проблем е изводът, че ПЧИ в България през 2003г. са 5% от ПЧИ в Ирландия за същата година. Не е коректно да се сравняват номиналните потоци на чуждестранни инвестиции в страните, защото България и Ирландия се различават значително като население и общо ниво на БВП. БВП в Ирландия през 2003 г. е 137,158 милиона евро, докато в България БВП е 17,593 милиона евро. По-правилно е да се изчислят ПЧИ като процент от БВП или ПЧИ на глава от населението и тогава да се съпоставят данните между страните.

• В противовес на традиционната политика на ненамеса на държавата в развитието на бизнеса, през 80-те години Ирландия развива модел на активна държавна намеса чрез създаване на специална Агенция за индустриално развитие (АИР) с приоритетна задача: привличане на чуждестранни инвестиции. По този начин се поставят основите на модел на развитие основан на чуждестранни инвестиции.

През 80-те години Ирландия е една от най-бедните страни в Европа и едва след реформиране на икономиката по пътя на ненамеса на държавата в бизнеса икономиката започва да се развива с бързи и устойчиви темпове.

• Освен разглежданите ефекти от еврофондовете, свързани с потенциалното увеличение на инфлацията в страната, следва да се посочат и други потенциални “заплахи” и недостатъци от евро-фондовете за българската икономика:

• Променя се структурата на относителните цени; печелят най-много тези играчи, които получават достъп до финансовите средства първи;

• Непазарното разпределение на ресурсите води до неефективност и изкривяване на пазарните сигнали; опасност от корупция и непрозрачност при прилагане на правилата;

• Нараства държавната администрация.

III. Направени са неточни изводи по отношение на интерпретацията на ОСП (Общата селскостопанска политика) и анализа на земеделските стопанства в България.

• Това води до извода, че при прилагането на ОСП в България и свързаните с нея фондове не само няма да се намалят съществуващите и сега големи регионални различия, но те може би ще се задълбочат.

Няма предложена алтернатива какво може да се направи по отношение на по-ефективното прилагане на ОСП. Средствата трябва да бъдат насочени към ефективните земеделски стопанства, а не към преобладаващите полу-пазарни структури, които нямат капацитет и възможност да инвестират в модерни и ефективни земеделски единици и ще използват субсидиите за оборотни средства. В тази връзка е добре да се потърси диалог с браншовите организации в сектора. Необходимо е да се облекчат процедурите и бюрократичните трудности по регистрация на арендните договори и да се въведе по-бърза процедура за покупка на земя от държавния поземлен фонд.

• Управлението на финансовите инструменти, получени от ЕС, е допринесло за повишаване на отговорността и прозрачността при използването на всички публични средства.

Вече 11-та поредна година Европейската сметна палата отказва да завери счетоводната документация по отношение на изразходване на европейския бюджет. Те се позовават на “грешки в законността и редовността” в отчитането на общите европейски фондове с акцент към Общата селскостопанска политика. За по-обстоен анализ, погледнете статията на Кевин Алън (на английски език) “ Действено бездействие: Европейската комисия и проблемът с лошото финансово управление на парите