Колкото повече, толкова повече администрация*

„Работата се разраства до запълване на наличното време.“ – Първи закон на Паркинсон за администрацията

2015 г. – В бюджет 2015 г. се залагат 10% намаление на разходите за администрация.

2014 г. – Проектобюджетът за 2014 г. предвижда намаляване на администрация с 10%.

2013 г. – Правителството планира съкращаване на администрацията и разходите за нея с 10%.

2012 г. – Общините планират намаление на администрациите си след настояването (писма от 2011 г.) на министъра на финансите за 15% съкращения.

2011 г. – Правителството предлага промени в Закона за администрацията, които да спрат нарастването на броя на служителите в централната и териториалните администрации на изпълнителната власт. Докладът за бюджета предвижда намаляване на администрацията с минимум 2500 щатни бройки.

2010 г. – Докладът за бюджета с планове за съкращаване на 15% от администрацията.

Бройката

Въпреки че през последните години няколко поредни правителства правеха смели планове, стратегии и разчети за намаляване на броя на държавните служители и оптимизиране на администрацията, това не се случи и явно няма изгледи да се случи.
Докладът за състоянието на администрацията през 2015 г. показва, че тя е с 2% по-малко в сравнение с година по-рано, но спрямо 2010 г. расте с 2%, а спрямо 2004 г. – с 3% (без МВР). Често ръстът е свързан с нормативни промени или пък с преструктуриране, а спадът понякога се дължи почти изцяло на съкращаване на незаети бройки, което пък не намалява по никакъв начин разходите. Хубава илюстрация на безсмисленото запазване на бройки е фактът, че през миналата година 27 структури са извели различни свои дейности към частния сектор (чрез аутсорсинг), но това не е довело до намаляване на щатната численост в 23 от тях.

Интересно е да се погледне и как изглеждат данните за броя на администрацията на фона на намаляващото население. Най-сериозното процентно нарастване е при териториалната. През 2015 г. населението на страната намалява с близо 8% спрямо 2004 г., докато териториалната администрация се увеличава с 45% (над 10 хиляди щ. бр.). Така от 2.9 на хиляда души от населението през 2004 г. местната администрация достига до 4.6 на хиляда през 2015 г. Годишните отчети на общините пък показват къде има най-много чиновници спрямо населението. Областите, в които относителният брой на общинската администрация спрямо местното население е най-висок и през 2010 г., и през 2014 г. и нараства между двете години, са Видин, Добрич (без град Добрич), Смолян и Кърджали – всички с над 5 щ. бр. на хиляда души население. С най-малко общинска администрация спрямо населението (под 3 щ. бр. на хиляда) са областите Варна, Русе и Сливен.

При централната администрация се наблюдават по-големи колебания в числения състав, главно заради преструктурирането на държавните ведомства според усмотрението на всяко ново правителство, както и според различни законови промени, които прибавят или изваждат една или друга администрация от сметката. В нито един момент обаче плановете на управляващите за намаляване с 10 или 15% не са се случвали. През 2015 г. на всеки хиляда души 8 работят в централната администрация.

МВР е отделен случай. Данни за заетите в министерството има едва от 2010 г. През 2015 г. щатната численост е 50 хил. души, което е с близо 14% по-малко в сравнение с 2010 г. Спрямо населението през 2015 г. на всеки хиляда души се падат 7 работещи в МВР при 7.7 на хиляда през 2010 г. Основното намаление през годините идваше от съкращаване на незаети бройки и оттегляне на достигналите пенсионна възраст заради несигурността около готвените пенсионни реформи и плановете за увеличаване на пенсионната възраст и изискуем щат (които залегнаха и в последните промени в Кодекса за социално осигуряване). В същото време всеки опит за орязване на щата, привилегиите или разходите през годините беше посрещан със стачка на служителите на министерството.

Издръжката

Отчетите за изпълнението на държавните бюджети между 2010 и 2015 г. показват, че разходите за заплати и възнаграждения за персонала не спадат под 4 млрд. лв. годишно и ежегодно представляват около 6% от БВП. Поддържането на числеността на администрацията пък не позволява да се наемат висококвалифицирани кадри, които да спомогнат за намаляване на броя и оптимизиране на услугите. В доклада за състоянието на администрацията е посочено, че една от пречките пред развитието на електронното правителство е невъзможността да се заплаща адекватно възнаграждение на ИТ специалисти, които да работят по въвеждането на електронните услуги.

В допълнение почти всички разходи в държавните структури са за заплати, а капиталовите разходи и модернизацията остават на заден план. Най-ярък пример са разходите за издръжка на МВР. От над 1 млрд. лв. за издръжка всяка година над 90% са за заплати, а само около 1% – за капиталови разходи. От тази гледна точка оптимизацията и модернизацията също са невъзможни при такава огромна издръжка и толкова раздута администрация.

Услугите

Оптимизацията на администрацията трябваше да е свързана и с въвеждането на електронно правителство. Това също не се случи. Преди близо 15 години Министерският съвет прие Стратегия за електронно правителство (решение №866 от 2002 г.), а оттогава всяка нова власт сякаш започваше отначало цялата реформа с нови планове, стратегии и структури.
През 2015 г. под 20% от административните структури предоставят електронни услуги, а 35% осигуряват документи по служебен път. За поредна година общините отчитат и че издават лицензи (общо 814 за 2015 г.), независимо че това е извън техните правомощия и е извор на корупционни практики. Този проблем стои от години. Още през 2009 г. тогавашното министерство на администрацията дори спря доставката на нови компютри и офис техника на 57 общини, докато не премахнат незаконните си режими, но ето че седем години по-късно, тези практики продължават да се прилагат.

В допълнение, България всяка година е на дъното на класацията сред страните в ЕС според Индекса за готовност на е-правителството заедно със заемането на челните места в Индекса за възприятие на корупцията, показващ ширещата се корупция в страната. Двата показателя са тясно свързани, защото по-развитото електронно управление предполага по-ефективна администрация, по-малко разходи на време и пари за административни услуги и, разбира се, по-малко взаимодействие с държавата и съответно по-малко възможности за корупция и клиентелизъм.

Всичко казано дотук показва, че българската администрация остава неефективна и раздута, а модернизацията и оптимизацията ѝ се случват далеч по-бавно, отколкото ни се иска. Това означава разхищение на средства, спъване на бизнеса и гражданите и възможности за корупционни практики.

*Статията е публикувана за първи път във в-к Капитал на 24 юли 2016 година.