Колко пари са нужни, за да стане земеделието ефективно?

В доклад на Световната банка от юни 2010 г., озаглавен „България: Преглед на публичните разходите за селско стопанство и развитие на селските райони”, се отбелязва, че основните предизвикателства пред българския селскостопански сектор са съществената раздробеност на земята и силно поляризираната структура на стопанствата. Други трудности са:

• застаряващата работна сила в сектора (54.6% са над 55 г.);
• относително малкия процент млади фермери (наполовина от този в ЕС);
• ниското образование на заетите;
• ниската производителност на труда и остарелите машини и технологии;
• трудният достъп до кредитиране за малките и средни предприятия.

Делът на разходите за селско стопанство като част от БВП се увеличават от 1.1% през 2003 г. до 1.2% през 2008 г., като през това време икономиката отчита бърз растеж (фигура 4).

Източник: Световна банка

По този показател България се нарежда на 3-то място след Литва и Кипър (виж фиг. 6) Брутната добавена стойност в сектора и производителността на един зает намаляват съответно със 7.1% и 6.3% на година в периода 2003 – 2008 г., докато цялата икономика и съвкупната производителност растат съответно със 6% и 3.5%.

Източник: Световна банка

В рамките на бюджета за селско стопанство, отпусканите плащания бележат нарастващата тенденция (виж фиг. 5 ), с изключение на година на приемане на България в ЕС. Този спад се дължи, от една страна, на намаления размер на плащанията към тютюнопроизводителите, а от друга – на изплащането на директните помощи за 2007 от европейските фондове в началото на 2008 г. От графиката се вижда, че субсидиите се увеличават, нарастват и оперативните разходи и разходите за поддръжка. Разходите за труд отбелязват слаба промяна, а капиталовите разходи са променливи през разглеждания период.

Източник: Световна банка

През 2008 г. от общо 3.8 млн. хектара регистрираната селскостопанска земя, помощ може да бъде отпусната на ползватели на около 3.2 млн. хектара, тоест около 15% от българската обработваема земя не отговаря на изискванията на ЕС за получаване на парична подкрепа. Но през юни 2009 г. първите корективни действия са предприети: България увеличава размера на земята на 3.492 млн. хектара след одобрение на Европейската комисия.

Фигура 3 обръща внимание на броя заети в земеделски стопанства и размера на земята им. От графиката става ясно, че България е начело сред новоприсъединените страни членки по брой заети в стопанства с размер до 5 хектара. Или казано по друг начин 95% от работещите в сектора са на земя по-малка от 5 хектара, което сумарно отговаря на едва 20% от общата обработваема земя.

Близо 80% от земята е съсредоточена в ръцете на под 1% от всички заети в сектора. По втория показател България е изпреварена единствено от Румъния и Чехия. Раздробеността на земята е сериозна пречка за дългосрочни инвестиции в селското стопанство, подобряване състоянието на земята и ефикасна употреба на земеделска техника.

Източник: Световна банка

На фигура 8 са подредени новоприсъединените държави по това колко евро/хектар получават през първата година от членството си по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Праговете за СЕПП варират от 0.3 до 1 хектар, като всяка страна сама решава каква да бъде долната граница. Всички новоприсъединени страни, включително и България, избраха прагът да бъде 1 хектар. По този начин около ¾ от българските земеделци не се „класират” за такива субсидии, което автоматично означава, че голямата част от европейските пари отиват при сравнително малка група фермери.

Източник: Световна банка

Отделените суми от бюджета на ЕС за България според Общата селскостопанска политика (ОСП) са различават от тези на другите държави по размер и интензивност. ОСП е съставена от 2 стълба. Първият стълб осигурява субсидии към дохода чрез директни плащания, а вторият се занимава с въпросите на селскостопанския сектор и по-широкото земеделско население чрез набор от програми за развитие. Плащанията по първия стълб се договарят според площите, засети с различни посеви, размера на стадата, добивите от предишни години. Вторият стълб е насочен към специфични за всяка страна структурни промени и предстоящи програми за развитие на селските райони.

В периода 2007 – 2013 г. за България са предназначени средства в размер на 2.5 млрд. лв. и 2.6 млрд лв. съответно по Стълб 1 и Стълб 2. Трябва да се има предвид, че това не означава автоматично, че това е ще бъде реалният размер на усвоените средства.

Източник: Световна банка

В бюджетната програма на Министерството на земеделието и горите (МЗГ) липсва информация, която да представи цялостно приоритетите в селското стопанство и да оцени представянето на сектора. Много от индикаторите са с тясно приложение или за конкретни действия, като липсват измерители на по-високи ниво.

Източник: Световна банка

Планираният бюджет рядко съвпада с това, което реално се е случило. Това се потвърждава и при плана на МЗГ, при който има значителни разминавания всяка една година.

Въпреки че броят на заетите в сектора намалява спрямо планирания, разходите за труд са по-високи от очакванията.

На капиталовите разходи им е дадена най-голяма свобода, като през 2008 г. размерът им превишава почти двойно заложената в бюджета сума. В същото време, макар и повече средства да са изразходвани за администрация и поддръжка, субсидиите за сектора са значително по-ниски от планираното. Авторите на доклада силно препоръчват по-стриктна бюджетна дисциплина, насърчена от кабинета и подкрепена от Министерство на финансите.

В обобщение, докладът еднозначно показва какви са проблемите и какви биха могли да бъдат решенията. Неясно остава кога ще започне да се действа координирано и целенасочено, съобразно бюджетните ограничения, кога парите ще се канализират по предназначение и по-ефективно и кога ще се появят резултатите, които да зарадват не само ЕК, но и обикновения земеделец.

Повече по темата можете да прочетете в анализ на ИПИ ”Субсидии и данъчни облекчения ощетяват родното земеделие”, 2009 – https://ime.bg/bg/articles/subsidii-i-danychni-oblekcheniq-oshtetqwat-rodnoto-zemedelie/.

*Стажант в ИПИ.