Колко неефективно е държавното пенсионно осигуряване

По повод четвъртата годишнина от началото на т.нар. пенсионна “реформа”Националният осигурителен институт (НОИ) издаде специален брой на своябюлетин (достъпен тук).В него се натъкваме на дежурните самохвалства на пенсионната бюрокрация,която продължава да си затваря очите пред проблемите на сегашната пенсионнасистема и продължава да предава едностранчиво международния опит припенсионните реформи. Както сме посочвали и преди (вижтук ), в този аспект НОИ се различава значително от американскатаосигурителна администрация, която следи и популяризира всичко, коетосе случва в различните страни по отношение на пенсиите.

В бюлетина на НОИ забелязваме едно интересно твърдение: “За него[държавното обществено осигуряване] е валидна поговорката: Ако искашслед време да събираш плодове, сега трябва да засадиш”. Нека видим каквиплодове ще събираме от сегашната пенсионна система. Както знаем, в моментапенсионната система страда от два много сериозни проблема:

1. пенсиите са прекалено ниски, което води до ниски доходи за пенсионерите

2. осигуровките, плащани от работещите, са изключително високи, коетонамалява доходите на работниците и служителите и е пречка пред икономическоторазвитие

За разходопокривните системи, подобни на българската, Световната банкаказва, че те намаляват икономическия растеж и не защитават възрастнитехора.
Дали след 40-50 години ситуацията ще се промени? Поглеждайки таблица1 можем да твърдим, че отговорът е не. След половин век пенсиите, изплащаниот НОИ, ще са дори по-ниски от сегашните, измерени като процент от среднатазаплата. Осигуровките също не се предвижда да се намалят осезаемо. Следователно,въпреки високопарните твърдения на НОИ, се оказва, че след време щесъбираме гнили плодове от сегашната пенсионна система.

 

Таблица 1: Настоящата пенсионна система

Година

Коефициент на заместване (средна пенсия като % от среднатазаплата)

2003

38.1%

2010

32.6%

2020

27.8%

2030

26.4%

2040

25.7%

2050

24.6%

Източник:НОИ, Актюерски доклад, 2002

Нека направим още едно сравнение – между настоящатапенсионна система и една капиталонатрупваща пенсионна система, основанана възможност за избор, конкуренция и лични пенсионни сметки.

При сегашната пенсионна система се внасят 26% пенсионниосигуровки в държавния пенсионен фонд, срещу което се получава обещание,че при пенсиониране ще се изплаща определена пенсия. Ако един човек ена 24 години и току-що е започнал работа, той ще се пенсионира около 2047година. При допускането, че той е изкарвал заплата около средната по времетокогато се е трудил, през 2047 година, той ще получи пенсия, която е равнана около 25% от средната работна заплата.

Нека направим същите изчисления и за частна пенсионнасистема. Ако гореописаният човек внася своите 26% в частен пенсионен фонд(който има доходност около 8% годишно ), при навършване на пенсионна възрастпрез 2047 година той ще получава пенсия в размер на 150% от средната работназаплата. Така забелязваме, че при същия размер на вноските частната пенсионнасистема предоставя около 6 пъти по-висока пенсия.

Бихме могли да определим и обратния показател – каквавноска ще е необходима при частна пенсионна система, за да се получаваобещаната от настоящата пенсионна система пенсия от 25% от средната заплата.Изчисленията показват, че средна пенсия в размер на 25% от средната заплатапри частна пенсионна система може да се получи при вноска от около 5%.Тоест, държавната пенсионна система има нужда от 26% вноска, за да осигурипенсия, която частната пенсионна система би могла да осигури при 5% вноска.

Изводът от всичко това е несъмнено един – сегашнатапенсионна система е неефективна – тя се нуждае от високи осигуровки, внасяниот работниците, за да плаща ниски пенсии на пенсионерите. По тази причинавероятно е дошло време е за по-сериозно обмисляне на пенсионна реформа,насочена към въвеждане на конкурентна капиталонатрупваща пенсионна системаи намаление на пенсионните осигуровки.

 


Свързани публикации.