Колко лош е износът на България?

Тази седмица се обяви създаването на Български институт за външна търговия (БИВТ) преди всички по инициатива на Българската стопанска камара. Както беше заявено, целта му ще е да подпомага експортно ориентираните фирми (а и онези, които биха искали да станат такива) чрез семинари и обучителни мероприятия, които ще запознават участниците с възможностите за бизнес и износ в различни страни, начините за преодоляване на най-често срещаните пречки, както вероятно и обмяна на опит за "добри" и "лоши' посредници и канали за реализация. Без да подценявам знанията, които се придобиват в съответните специалности във висшите учебни заведения (за жалост не и на опит или поне не в българските такива), създаването на подобен институт е със сигурност добра идея. Най-малкото, защото е частна инициатива, ще работи на пазарен принцип, самоиздръжка и без държавни преференции (ако не, то твърде жалко) и в известен смисъл, доколкото предоставянето на практически и конкретни знания под формата на обучителен процес в България е по скоро рядко явление, за сметка на теорията и собствените субективни възгледи, то новосъздаденият институт има реален шанс да запълни една цяла пазарна ниша.

Настрана от напълно позитивния до момента потенциал на това начинание, може би трябва да се обърне и някакво внимание на стоящите в неговата основа икономически аргументи, а може би и на начина, по който те намериха отражение и разпространение от медиите. Основно стана въпрос за следните две твърдения: първо, влошените през последните години показатели на външнотърговския баланс и второ, структурата на българския износ с акцент върху нейното влошаване през годините. По отношение на първия аргумент, да, разликата между вноса и износа се увеличава, резултирайки в рекордни нива на дефицит по търговската сметка (специално внимание за факторите довели до тази динамика, теоретичните опасности и възможностите за нейната промяна в тази статия няма да се обръща, доколкото темата винаги е била широко коментирана). По отношение на втория аргумент – структурата на българския износ – трябва да се заключи, че е не константно лоша или влошаваща се, а се подобрява и то много бързо. Следващата таблица е доказателство на това твърдение.

Таблица 1: Износ по основни групи стоки за последните пет години, милиони евро

Източник: БНБ, собствени изчисления

Според теорията, което се потвърждава и от практиката, колкото износът на една страна е с по-висока добавена стойност, за толкова по-високоразвита се счита, толкова по-високо са благосъстоянието и доходите (някои от богатите на петрол държави все пак трябва да се изключат от това правило). Добавената стойност (ДС) на отбелязаните в таблицата стоки се повишава в низходящ ред, съответно "суровини и материали" – с най-ниска ДС, "потребителски стоки" – с по-висока ДС и "инвестиционни стоки" – с най-висока ДС. В последната колона е дадено нарастването на износа от съответните групи за пет години при база началото на периода. Няколко са основните констатации, които трябва да се направят:

• Темпът на нарастване на износа на стоки с най-висока добавена стойност е най-бърз; растежът на изнесените потребителски стоки е почти 4 пъти по-бърз от този на суровините и материалите;
• Само за последната година износът на инвестиционни стоки се е увеличил с над 24%, за сравнение този на суровините и материалите само с около 10%;
• В абсолютни стойности, износът на суровини е над 2.5 пъти по-малък от общия износ на стоки с висока и средна степен на преработка.

Данните от таблицата недвусмислено опровергават всякакви спекулации, че структурата на износа се влошава или остава същата като трябва да се отбележи и положителната тенденция преди всичко в сферата на инвестиционните стоки. Това разбира се не означава, че новосформираният институт няма да може да подпомогне износа чрез предоставянето на конкретни и практични знания и информация, но и обратното също е вярно – да се говори, че той ще реши външнотърговския баланс е може би не особено уместно. Факт е, че преди да бъдат произведени и изнесени определени стоки, то трябва да е имало и съответни инвестиции и в този смисъл най-добрият начин за стимулиране на експорта е подобряването на средата за правене на бизнес.