Колко е важен един университет за демокрацията в Европа?

В последните години в сърцето на цивилизования и демократичен свят – Европа – се наблюдава видимо отстъпление от демокрацията с наченки на откровен фашизъм. Тези процеси не са изолирани до една или две страни и често вървят ръка за ръка със срив на доверието към политическата класа, възход на популизма и нарастваща популярност на прикрити (или не толкова прикрити) диктатори.

Атаката срещу Централноевропейския университет в Будапеща от страна на правителството на прикрития (или не толкова) диктатор и фашист Виктор Орбан е поредният хвърлен камък срещу демокрацията в Европа. Въпросът тук дори не е за академичната автономия; въпросът е за призрака на популизмо-фашизма, който не само броди от няколко години в Европа, но и вече придобива плът и кръв. Въпросът е за свободите и демократичните ценности, за които само преди няколко столетия или десетилетия гражданите на Европа са давали животите си, но чиято стойност последните години девалвира с бърз темп.

Е, оказва се, че в редица европейските общества мнозинството (или поне големи групи от народонаселението) са готови с лека ръка да предадат свободите си. Цената на „сделката” обикновено е обещание да бъдат защитени от бежанци и икономически мигранти, бедност, ниски доходи, безработица или други (реални или измислени) страхове.

От тази игра със страховете на хората до тоталитаризма крачката не е никак голяма. В Европа тази крачка последно бе правена преди по-малко от 80 години и колективният срам на един народ още се вижда по лицата и по делата им.

След Втората световна война беше създадена Европейската общност с цел никога повече страните в Европа да не воюват помежду си, а демократичните ценности и пазарната икономика да доведат до общо благоденствие. Паметта на народите обаче е кратка, а демокрацията – все по-крехка.

Казусът с Централноевропейския университет ще бъде един огромен тест за способността на ЕС (със своите формални и неформални институции) да защитава демокрацията във всички свои страни-членки. Защото тук не става въпрос за национални политики, в които ЕС не би следвало да се намества. Не, тук на картата е поставена демокрацията и свободите на стария континент.

Защото днес ще е университет в Унгария, но утре може да са човешките права на чужденците, свободата на словото, медиите, неправителствените организации или опозиционните партии в други европейски страни. Вратата към тоталитаризма много лесно се отваря, но ако не се затръшне силно и решително, остава отворена за дълго.

Да повторим – въпросът не е за един университет. Въпросът е за демокрацията в Европа.