Коли за сирене, или споразумението за търговско сътрудничество между ЕС и Япония

ЕС и Япония подписаха договор за свободна търговия миналата седмица. Той създава най-голямата зона за свободна търговия, представляваща около ¼ от световното БВП и включваща 600 милиона души. Предстои представянето му в Европейския парламент за гласуване и ратифицирането му от страните членки на съюза, като желанието на Европейската комисия е то да влезе в сила до 2019 г. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер определи сделката като „мощен политически сигнал към света, държейки високо знамето на свободната и справедлива търговия“.

Преговорите започват преди 4 години, а новините за финализирането на преговорите идват във важен момент както за едната, така и за другата страна. Европейският съюз договаря условията за напускане на Великобритания, а след изтеглянето на САЩ от Транстихоокеанското партньорство за свободна търговия, Япония приоритизира засилването на сътрудничеството с Европа въпреки значително по-големия стокообмен със САЩ.

Миналата година общият стокообмен между ЕС и Япония се равнява на близо 140 милиарда долара. Споразумението означава значителни облекчения за японските производители на коли  и европейските производители на селскостопански продукти, като предвижда премахване на митата за вина, някои видове сирена и месо[1].

Това е голям пробив за министър-председателя Абе, като се има предвид силното селскостопанско лоби в Япония и протекционистките мерки за земеделски стоки.

Договорът отваря още и пазара на услуги като финансовите услуги, транспорта и телекомуникациите, а това отключва значителни възможности за инвестиции. Европейски компании ще имат възможността да участват в конкурси за обществени поръчки и това може да благоприятства производители на влакове като немският гигант Сименс.

Извън сделката обаче остават въпросите за защитата на инвеститорите и защита на личните данни. Очаква се тези да бъдат финализирани следващата година в допълнение на главната рамка на договора[2].

Ефектите от сделката ще бъдат усетени и у нас. За 2016 г. стокообменът между България и Япония е на стойност 151 млн. щ.д. (с отрицателно салдо от 60 млн щ.д. за страната ни). През миналата година износът на България за Япония е 45,4 млн. долара. България внася от Япония предимно автомобили (24,4 млн. щ.д.), а най-голям дял от износа през 2016 г. заемат интегралните схеми и електронните микрокомплекти (11,2 млн. щ.д.) и етеричните масла (5 млн. щ.д.)[3].

Въпреки значителното облекчение за някои индустрии и възможностите, които отваря за други, „сделката няма да преобрази общата европейска икономика, защото износът за Япония се равнява на близо 2% от общия за еврозоната“, коментира Ангел Талавера, старши икономист по въпросите за еврозоната от Оксфорд Икономикс[4].

[1] European Commission. (2017, December 8). EU and Japan finalise Economic Partnership Agreement [Press release]. Retrieved from:http://trade.ec.europa.eu/doclib/press/index.cfm?id=1767

[2] European Commission – Statement. (2017, July 4). Joint statement by Commissioner Věra Jourová and Haruhi Kumazawa, Commissioner of the Personal Information Protection Commission of Japan on the state of play of the dialogue on data protection [Press release]. Retrieved from:http://europa.eu/rapid/press-release_STATEMENT-17-1880_en.htm

[3] Министерство на икономиката. https://www.mi.government.bg/bg/themes/yaponiya-193-333.html?p=eyJwYWdlIjoxMH0=

[4]  Rao, P. & Ewing J. (December 8, 2017). EU and Japan Reach Deal to Keep ‘Flag of Free Trade Waving High’. Retrieved from: https://www.nytimes.com/2017/12/08/business/economy/eu-japan-trade.html

*Авторът е стажант в ИПИ