Кой всъщност създава културата – държавата или хората

По данни от пресата разбрахме, че от Министерството на културата сапредложили промени в Закона за закрила и развитие на културата, коитопредстои да бъдат внесени в Министерски съвет. Според част от тези променинационалният бюджет за култура се предвижда да бъде не по-малко от 1%от БВП вместо досегашните 0.6%. Също така се настоява и за поправкав закона, с която театрите да се задължат да включват в програмата сипоне едно произведение на български автор годишно.

Коментар:
1/ Какво би се случило, ако държавата преустанови субсидирането на “културата”?Дали “културата” би изчезнала? Казано по друг начин дали “културата”съществува заради хората или заради държавата. Ако няма регулации, преразпределениепрез общите данъци и бюджет на Министерството на културата, дали отновоби имало театри, музеи, изложби, кина и др.?

2/ Според мен “културата” е част от същността на човека, която съществуванезависимо от намесата на държавата. Може да се каже дори, че намесатана държавата има изтласкващ ефект по отношение на частно финансиранеи дарения по две причини. На първо място, защото някои културни дейностиса силно регулирани или са напълно монопол на държавата. И второ, защотослед като хората плащат през общите данъци за развитие на “културата”вероятно са склонни в по-малка степен да правят допълнително частнидарения. Освен това не смятам, че администраторите могат да знаят по-добреот мен от какви “културни мероприятия” имам нужда и въобще каква трябвада бъде посоката на развитие на културата в България.

3/ Освен това няма причина да вярваме, че държавната администрацияе в състояние да развива “културата” по-добре от гражданите. Много пътисме били свидетели затова как огромни държавни фондове се използватнеефективно и за непривични дейности.

4/ Връщайки се към очакваното увеличение на бюджета на Министерствотона културата, фиксирането му като 1% от БВП ще означава непрозрачност.Би трябвало разходите за “култура” поне да се обвързват с конкретнипроекти и съответно конкретни суми, които да се представят за публичнообсъждане. Едно такова обсъждане ще покаже дали частни инвеститори бихажелали да участват във въпросния проект и въобще дали има общественаподкрепа.

5/ Освен това държавните субсидии намаляват мотивацията за подобряванекачеството на създаваните стоки и услуги. Нещо повече, когато това продължавас години някои “културни мероприятия” все повече се отдалечават от пазарнототърсене или реалните потребности на хората. Практиката е показала, четези услуги могат да се самоиздържат и да бъдат печеливши, когато сепоставят на пазарна основа.

6/ Наивно е да се мисли, че ако се задължат законово театрите да включватпоне едно произведение на български автор годишно, това ще спомогнеза развитието на “българската култура”. Подобни идеи са често срещании по отношение на филмите, само че в съвременния глобален свят, когатопродуцент на един филм е финландец, режисьор американец, сценарист италианец,а се снима в Унгария и актьорите са от други пет страни е направо страннода се каже, че филмът е примерно американски.

7/ Практиката показва, че така наречените “културни мероприятия” могатда се развиват от частни предприемачи без участието на държавата и дабъдат печеливши по подобие, на който и да е друг бизнес.

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).