Кой пълни хазната

Автор: Калоян Стайков / 05.04.2018
2 гласа, средно: 5.0 от 5

Изразът "справедливи данъци" е оксиморон, но често се използва като аргумент за налагане на прогресивно данъчно облагане. Идеята се опростява до това, че „богатите” трябва да плащат повече. Миналата седмица бяха публикувани данни, които достатъчно красноречиво демонстрират как дори и с пропорционален подоходен данък „богатите” плащат повече.

1% от задължените лица (с месечен доход над 3000 лв.) плащат 19% от данъка върху доходите на физическите лица през 2016 г., докато близо 2/3 от задължените лица (с месечен доход под 600 лв.) плащат по-малко от ¼ от данъците. Нещо повече – сравнението между 2012 и 2016 г. показва, че именно делът на нискодоходните групи в платените данъци намалява, докато този на останалите групи се увеличава. С други думи не само че тези с по-високи доходи плащат общо повече данъци, ами и с течение на времето техният дял в платените данъци се увеличава.

Доходната група с месечни доходи в интервала 250-600[1] лв. е интересна както от гледна точка на това, че е най-многобройна – включва около 1,1 млн. души, така и от гледна точка на платените данъци. Докато делът ѝ от общите задължени лица през 2016 г. е същият, какъвто е бил през 2012 г., то делът на платените данъци намалява от 24,7% на 20,3%.

Дял на платилите данък върху доходите на физическите лица от всички задължени лица и платен данък от общите данъчни задължения

Месечен доход, лв.

2012

2016

 

Дял от работещите

Дял от данъците

Дял от работещите

Дял от данъците

до 200

30,1%

4,8%

23,0%

2,7%

200-250

6,7%

2,6%

4,3%

1,3%

250-600

36,7%

24,7%

36,7%

20,3%

600-1000

14,9%

19,7%

18,5%

18,9%

1000-2000

8,2%

19,0%

12,2%

21,6%

2000-2600

1,3%

5,0%

1,9%

5,7%

2600-3000

1,5%

8,9%

2,3%

10,5%

над 3000

0,7%

15,3%

1,1%

19,1%

Източник: НАП, собствени изчисления

Като цяло дебатът за „справедливи данъци” се фокусира върху данъчни ставки, понеже те са лесното, но изключително вредно решение. Този дебат размива по-важния въпрос, който е как да се повишат доходите, така че плащането на данъци, осигуровки и държавни/общински такси да не намалява чувствително разполагаемия доход на домакинствата. На първо място това става чрез полагане на труд, т.е. увеличаване на коефициента на заетост в страната. Не по-маловажен е и видът на труда, т.е. необходимо е и повишаване на квалификацията на работещите (и безработните) с цел получаване на по-високо заплащане, работа на пълен работен ден и без периоди на прекъсване. Именно това трябва да е стремежът – повишаване на доходите чрез работа, а не чрез преференциално третиране от държавата на една група от населението за сметка на друга и създаване на негативни стимули за укриване на доходи.

 


[1] Част от доходите са под минималната работна заплата в резултат на болнични, отпуск по майчинство, заетост на непълно работно време, използване на неплатен отпуск и др., които намаляват месечното брутно възнаграждение