Кога ще спрат субсидиите за държавните медии?

Оказва се, че преди няколко седмици парламентът е отменил ограничението държавните медии – телевизия и радио, да излъчват само 15 минути реклама на ден. Това е добър повод да се замислим по въпроса има ли смисъл въобще от ограничаване на рекламата по държавните медии, дали ползите от такава политика са повече от негативите и по-фундаментално, трябва ли въобще да има държавни медии?

Субсидии

През 2006 година са предвидени общо 95 милиона лева субсидии от страна на правителството за БНТ и БНР. Всяка година отпусканите субсидии се увеличават, което натоварва данъкоплатците в страната. Оправданието за тези субсидии е, че държавните медии са “обществени” и поради това им е забранено да излъчват повече от 15 минути реклама на ден. Тук възниква въпросът дали излъчването на повече от 15 минути реклама би нарушило независимостта и обществения характер на държавните медии.

Общо взето няма причина да смятаме, че обществени са медиите, които се финансират от правителството. Напротив, пряката зависимост от финансиране от един източник, бил той и министерството на финансите, се приема принципно за голям проблем за всяка една институция, държавна или частна. В този смисъл по-голям проблем за обществения характер на държавните медии е това, че се финансират от държавата, отколкото евентуално финансиране от частния рекламен пазар.

Вместо да се връща отново ограничението за излъчване само на 15 минути реклама на ден от страна на държавните медии каквито гласове се чуват, по-добре е да се позволи на БНТ и БНР да излъчват толкова реклами, колкото частните им конкуренти. В замяна, правителството може да започне премахване на субсидиите за двете институции. По този начин ще има два положителни ефекта – повече конкуренция на рекламния пазар, която ще се отрази положително на неговото развитие ; спестяване на разходи на данъкоплатците, което ще позволи намаление данъчните ставки, които се плащат от тях.

Приватизация

След като се позволи на държавните медии да ползват всички облаги от наличието на свободен рекламен пазар и съответно след като им се спрат държавните субсидии, е възможно да се мисли и за приватизация на медиите и отделянето им от държавата. Приватизацията на медиите може да се случи ако например двете медии се регистрират като търговски дружества и акциите от тях се продадат на един или няколко инвеститора. Възможно е и продажба на акциите на фондовата борса, така че те да са притежание на множество малки акционери. Подобна техника на приватизация и спиране на субсидиите трябва да се приложи и към други държавни медии – например Военния телевизионен канал, който беше създаден преди няколко години, вестник Българска армия и пр.

Конкуренция

В допълнение на горните мерки, може да се помисли за повишаване на конкуренцията в сектора чрез осигуряване на честоти за още една национална телевизия. Както и на пазара на мобилни комуникации, и при телевизиите има само три лицензирани национални телевизии с честота за разпространение. И в двата сектора в други страни има издадени повече лицензи с повече честоти. Няма причина това да не се случи и в България.