Киото или морално ли е да плащаме за тези след нас?

В последните няколко години дори в България темата за опазване на околната среда набира все по-голяма популярност. В тази насока глобалното затопляне е наболял проблем както за учени, така и за политици и икономисти на световно ниво. През 1997 г. в Киото, Япония, бе приет т.нар. Протокол от Киото, задължаващ страните, които са го подписали да намалят емисиите на въглероден диоксид в атмосферата с 5.2% в сравнение със същите през 1990 г. Протоколът официално влиза в сила от 16 февруари 2005 г. и предизвиква доста противоречия за нуждата от него, за възможността за осъществяване на целите му и за влиянието му върху икономическите показатели. Страните, ратифицирали протокола, смятат, че намаляването на емисиите на вредни газове в атмосферата, е от изключителна важност тъй като именно те повишават постепенно глобалната температура. Противниците на протокола обаче предоставят някои доста обосновани аргументи против ползата от него. Смята се, че икономическият растеж на индустриализираните и богати нации ще бъде съществено намален, ако изискванията на протокола се спазват и населението по света ще обеднее, за да задоволи нуждите на следващите поколения, още повече изразходването на средства по изпълнението на протокола от Киото ще намали средствата за решаването на други важни проблеми като например, крайната бедност в някои страни.

Глобалното затопляне е проблем на съвремието ни, но трябва ли да предизвикваме други проблеми чрез решаването на този и трябва ли днес ние да плащаме за благополучието на нациите след нас? Както често се случва в политиката, лекарството, което се дава на пациента, има редица странични ефекти, които в дългосрочен план се оказват доста по-вредни за въпросния пациент, отколкото вече излекуваната болест. Киото ще намали емисиите на въглероден диоксид в атмосферата до над 30% до 2010 г., но реалната полза за затоплящата се атмосфера няма да е голяма. Просто затоплянето ще бъде забавено с около 3-6 години. Наред с това прилагането на протокола ще струва на световната икономика около $150 милиарда годишно***! Сума, която ще бъде достатъчна, за да се даде достъп до здравеопазване, образование, чиста вода и жилище, хубави дрехи и усмивка на всяко дето по света. Погледнато от тази перспектива нашите деца ще живеят в чиста околна среда, но ще бъдат сравнително по-нездрави и ниско образовани, ако вложим толкова мащабен ресурс за прилагането на протокола от Киото.
Естествено, Киото ще бъде пагубен за развиващите се страни, тъй като техните икономически възможности са неустойчиви и съобразяването с изискванията от Киото ще забави икономическото им развитие и ще ги върне крачка назад. Още повече, че реалните ползи от Киото не само, че ще бъдат незабележими, но и ще се забавят доста във времето. Икономически погледнато днес ние ще плащаме милиарди, за да могат след 50-100 години поколенията след нас да живеят в по-здравословна околна среда, а ние хем ще си останем по-бедни от тези бъдещи поколения, хем няма да усетим ползата от Киото. Така децата в развиващите се страни ще продължават да умират от болести, за които могат да се предприемат профилактични мерки, а СПИН-ът ще продължава да бъде чумата на съвремието ни. Всичко това, за да могат те след сто години да живеят в чиста околна среда. Къде е резонът обаче да бъдем нездрави, но живеещи в здравословна околна среда?
Професор Бьорн Ломборг от Университета по стопанско управление в Копенхаген дава някои конструктивни предложения по темата . Той обяснява, че вместо да се намалят драстично емисиите на въглероден диоксид сега, ще бъде по-добре ако това редуциране се проточи във времето, като заедно с това се вливат средства в развитието на нови технологии, намаляващи вредните емисии в атмосферата. Също така, прекрасно решение би било фиксиране на около 0.1% от БВП на всяка страна за изследователска дейност по темата и за създаване на нови и по-достъпни технологии, вместо да се ограничава драстично емисията на въглероден диоксид и по този начин загубата от бюджета на всяка страна да е абсурдно голяма. Така това ще се превърне, първо, в един доста по-актуален проблем за всяка нация и по-богатите такива естествено ще предоставят повече пари за изследвания, и второ – целият процес ще бъде по-евтин и по-ефективен.
Живеем в свят с безброй проблеми и трябва да ги подредим по важност. Трябва да отговорим и на основния въпрос – един проблем ли да решаваме или да насочим усилия и средства едновременно в разрешаването на няколко проблема. За всеки е ясно, че и морално, и икономически е по-добре да приложим второто. Всеки има право да живее добре – сега! Ако ние спестяваме и плащаме за по-добрия живот на тези след нас, то това е нечестно и неморално към нас самите. Цялата идеология, на базата на която Киото е конструиран, е неправилна и забравяща нуждите на нациите днес и ако тя не се промени то се поема рискът в един момент цялата система да пропадне и да се стигне до екологична деградация.

––––––––––––––––––––––

* Статията е подготвена на база коментари по темата за глобално затопляне, достъпни на адреси: http://www.nzbr.org.nz/documents/articles/articles-2006/061229sternreview.htm
http://www.nzbr.org.nz/documents/perspectives/perspectives-2006/issue74.pdf, както и на фактология от е-енциклопедия wikipedia – http://en.wikipedia.org/wiki/Kyoto_Protocol
** Яна Попкостова е стажант в ИПИ

*** http://www.nzbr.org.nz/documents/articles/articles-2006/061229sternreview.htm