„Капитал и лихва“ на Ойген фон Бьом-Баверк

Трите тома на „Капитал и лихва” на Ойген фон Бьом-Баверк са източник на някои от най-значимите теоретични достижения на Австрийската икономическа школа. Сред тях особено внимание заслужават първите два: „История и критика на теорията за лихвата“ (1884 г.) и „Положителна теория на капитала” (1889 г.), които са достъпни в Икономическата библиотека на ИПИ и БМА.

 „История и критика на теорията за лихвата“ е творба, която Лудвиг фон Мизес определя като „най-забележителния принос към съвременната икономическа теория”.

Бьом-Баверк е изключително изчерпателен в критиката си на съществуващите теории за същността на лихвата. Той прави своя собствена систематизация на идейните течения, проследявайки тяхната еволюция както във времето, така и в различни части на Европа. Подходът на Бьом-Баверк към всяко едно от тези течения е сходен – първо разказва за неговите представители, след което в стегнат стил излага техните доводи, изтъквайки специфичните за тях моменти. В преследването на въпроса „Какво поражда лихвата?”, той успява да намери логическите пукнатини във всяка една от теориите и с прекрасни примери доказва тяхната несъстоятелност от гледна точка на икономическата реалност и човешката природа.

Изследването на Бьом-Баверк започва с преглед на древните схващания за природата на лихвата, чието влияние определя като значително както в икономическия живот, така и в правния мир дори през XIX век. В същото време, Бьом-Баверк не успява да открие достатъчно доказателства в думите на Платон, Аристотел, Цицерон и Сенека, които да послужат за теоретична обосновка на неблагоприятното отношение на древните общества към проблема. Древните, а по-късно и средновековните общества, разглеждат лихвата като вид измама от страна на заемодателя, но не отдават същото значение на рентата от отдаването на друг вид блага, което според Бьом-Баверк показва неразбиране на същността на капитала и неговото място в икономическите процеси. Отричащата лихварството доктрина достига апогея си някъде през XIV век, като според Бьом-Баверк „единственият противник, когото тя не успява да подчини, са икономическите действия на хората, особено тези в проспериращите държави на света”.

Бьом-Баверк проследява развитието на различните схващания за природата и ролята на лихвата в икономическия живот от Адам Смит и Рикардо, през социалистическата школа (най-вече Родбертус и Карл Маркс) до Менгер. Бьом-Баверк нарича Смит и Рикардо „неосъзнатите бащи на теорията на експлоатацията”, но посочва, че социалистите черпят от техните теории избирателно и заобикалят важни детайли, чието съблюдаване би променило изводите им. 

Именно първият том на Бьом-Баверк съдържа и една от най-систематизираните критики на теорията на експлоатацията, публикувани по това време. В нея той определя социалистите като прекрасни критици на класическата икономическа школа, които обаче напълно се провалят в опитите си да създадат някакво подобие на положителна икономическа теория: „Напълно справедливото схващане, че работникът следва да получава цялата стойност на своята продукция, може да бъде разбрана по два начина: или че работникът трябва сега да получи цялата сегашна стойност на своята продукция или че в бъдеще трябва да получи цялата бъдеща стойност на своята продукция. Но Родбертус и социалистите поддържат тезата, че работникът трябва сега да получи бъдещата стойност на своята продукция, като че ли това е очевидното и единствено тълкувание на този проблем.

След като привежда аргументи, илюстриращи несъстоятелността на съществуващите теории за лихвата, Бьом-Баверк е готов да изложи и своето схващане за нейната същност. През цялото време авторът търси обяснение, което „не изобретява нищо и не предполага нищо, а единствено и искрено опитва да дедуцира проблема с възникването на лихвата от най-простите естествени и физиологични принципи на науката”.

В центъра на своята „Положителна теория на лихвата” (1889) Бьом-Баверк поставя и доказва две основни схващания:

1) Влиянието на времето върху стойността, която хората придават на едно или друго благо. Според Бьом-Баверк при равни други условия хората са склонни да ценят по-високо текущото от бъдещото потребление, което е и една от причините за възникването на лихвата. Заплащането на лихва е директен резултат от разликата в настоящата и бъдещата стойност на благата, но не като тип „морална награда” за въздържание от консумация, а като естествен спътник на икономическите процеси и инвестициите.

2) Стойността на едно благо се определя от неговата пределна полезност във всеки един момент. Според Бьом-Баверк това е „ключът към действията на икономическия човек” и „най-важният елемент за разбиране на икономическата теория”.

Изхождайки от теорията на стойността и представяйки по прекрасен начин значението на пределната полезност на благата и времевите предпочитания на хората, Бьом-Баверк успява да постигне хармония между своята теория за капитала и процесите, които протичат в реалния икономически живот.

 

Трудът на Бьом-Баверк „Капитал и лихва” е един от крайпътните камъни на икономическата теория и днес е по-релевантен от всякога. Изданието, достъпно в Икономическата библиотека на ИПИ и БМА, е на английски език и включва томовете „История и критика на теорията за лихвата“ и „Положителна теория на капитала”. Там ще откриете и краткия трети том от „Капитал и лихва”, в който Бьом-Баверк доразвива идеите от първите два тома чрез критика на всички теории, които не отразяват значението на времевите предпочитания и тяхната роля за съществуването на лихвата.


Свързани публикации.