Каквоискат синдикатите?

15.12.2006
1 гласа, средно: 5.0 от 5

От протестите на синдикатите тези дни разбираме, че техните исканиясе отнасят до създаване на още държавни пречки пред създаването назаетост и ръста на производителността. Основните искания с вероятниефекти върху бизнес средата са:

§ увеличаване на държавните разходи за здравеопазване
§ увеличаване на държавните разходи за заплати
§ увеличаване на минималната работна заплата

Първите две предложения имплицитно съдържат предложение за увеличениена данъците. Третото предложение означава увеличение на разходитена работодателите. И трите предложения касаят гражданите, заети всекторите на стопанството, които произвеждат доход. Всичките се отнасятдо намалени шансове за създаване на доход и следователно до намаленивъзможности за преразпределение – едно от нещата, които искат синдикатите.

Има какво да се направи, за да се облекчи положението на тези българи,за чиито интереси синдикатите твърдят, че се борят. Но правилнитерешения са в друга посока. Размерът на доходите и броят на работнитеместа е в обратна зависимост от данъчното облагане на наемането натруд. Следователно синдикалните искания явно пропускат негативнитеефекти за (поне част от) хората, чиито интереси изразяват.

Това, което може да подобри шансовете на всички граждани, представляваниот синдикатите, е намаляване на облагането на покупко-продажбата натруд. Това е възможно без особени “социални” жертви, а печалбите отподобно решение биха се разпрострели върху всички. Само част от положителнитеефекти са:

§ по-бърз ръст на производителността на труда (и следователно надоходите)
§ заетост в произвеждащите доход сфери на обществото
§ по-малко “сива” икономика

Вместо зле аргументирани предложения за увеличаване на държавнитеразходи, препоръчваме на синдикатите да фокусират силите си върхунамаляване на данъчната тежест върху наемането на труд. Една илюстрация:работник с производителност от 625 лв. ще получи нетен доход от 350лв., ако трябва да бъде зает легално. Едно възможно начало на синдикалнидействия в тази посока: с новия данък върху наемането на труд (зафонд, който гарантира заплати при фалит на работодателя) тази тежестсе увеличава с около 31 млн. лв. за целия частен сектор; разумнотоповедение изисква синдикатите да се откажат от желанието си за допълнителенданък върху трудовите договори.

Въпреки формалната аргументация, че изразяват интересите на работещитеи “социално-слабите” в България, предложенията на синдикатите всъщностса насочени срещу интересите най-вече на тези групи граждани. Увеличениетона МРЗ би направило легалното наемане на работници на някои ниско-производителнипозиции невъзможно. Увеличението на осигуровките означава увеличениена данъците върху наемането на труд. Независимо как са формулиранив закона, тези данъци се плащат най-вече от работниците, когато разглеждамениско-доходните стопански сектори и позициите в тях.

Тези съвети биха имали смисъл за синдикатите, ако техните лидериосъзнаят следните аксиоматични положения за икономиката:

1) Богатството не е просто някъде там. Следователно не е достатъчнопросто държавата да протегне ръка и да го раздаде на нуждаещите се.

2) Държавата няма собствен доход. За да се реализират държавните“социални” програми, всеки произвеждащ българин ще плати по 2 800лв. през следващата година.

3) Националната икономика не е корпорация. Решенията, които касаятдоходите, се взимат от милиони хора, разпръснати в хиляди фирми вразлични сфери на производството, а не от едно правителство.