Какво все пак се случи през седмицата

По ред на събитията, седмицата изглежда така.

1. Видя бял свят докладът-наблюдение на присъединяването на България към ЕС. Футболният речник, който най-често се използваше за описание на неговото съдържание, замъглява самото съдържание. Него ще коментираме подробно в следващия брой.

2. Убийството на Емил Кюлев потвърди един от основните изводи въпросния доклад, че правителството не може да се справи с организираната престъпност, макар изобщо да не ясно как г-н Кюлев е попаднал в нейната мрежа. Реакция на правителството е по-скоро смешна. Ползата от нея е, че тя показва защо е такова положение. Причините са няколко: 1) краен непрофесионализъм, загнезден в органите на реда и правораздаването от години; 2) толериране и привилегироване на предполагаеми “капо ди тути капи”; 3) възвеличаване на милиционерски и кадесарски величия от близкото минало; 4) затваряне и на плахите опити за достъп до архивите на МВР и т.нар. служби; 5) назначаването на крайно неподходящи (от гледище на обществената нужда) хора да ръководят МВР; 6) реваншистки набези на прокуратура спрямо бивши управляващи. Въпреки че възгледите за икономиката на г-н Кюлев бяха типични много други бизнесмени, възникнали някак през 1990-те (някои от тях ги сполетя същата участ), бизнесът му остава в добра форма и в добри ръце, което не беше така с бизнеса на другите.

3. В сянката на това събитие мина незабелязано обстоятелството, че приключиха разговорите на правителството с мисията на МВФ. Какво ще излезе от това не е ясно? Защото правителството не е разпространило никаква информация и защото за разлика от предишни години дори макро-рамката на бюджета не е известна. Има основание да се смята, че натрупаните към края на третото тримесечие излишъци, се харчат ударно, за да се поставят министъра на финансите, народните представители и мисията пред свършени факти.