Какво се случва с приходите от осигуровки?

През последните няколко години беше предприета значима по характер данъчна реформа, която е насочена към понижение на преките данъци и повишение на косвените. Целта е стимулиране на фирмите и гражданите да декларират и плащат данъци спрямо по-близка до действителната облагаема основа. Най-сериозни изменения бяха извършени при данъците върху печалбата и върху доходите на физическите лица, при които се прилагат пропорционални ставки от 10%. Промените при осигуровките обаче не бяха толкова големи. Нещо повече – за тях се твърди, че ефектите върху приходите ще бъдат далеч под очакваните и по тази причина не е необходимо намаляване на ставките, а използването на административни мерки като осигурителни прагове и регистрация на трудовите договори.

Осигуровките представляват парично плащане, целта на което е създаването на общ фонд, който да гарантира получаването на суми при реализирането на определени рискове. Тоест те би трябвало да обезпечат изглаждането на дохода на хората при настъпването на неблагоприятни, в повечето случаи, събития. Допускането, че това трябва да е функция на държавата обаче, изменя характера на осигуровките и ги прави по същество данъци, което означава, че независимо от желанията на хората, те са принудени да ги плащат. Избраният модел би трябвало да бъде разходопокривен, тоест събраните средства през годината се изразходват веднага.

Ефектът от този модел е, че хората нямат достатъчно стимули да плащат осигуровки към държавните системи. Това се отнася в най-голяма степен за пенсионните осигуровки, но засяга и останалите такива. Причините са следните:

  • Осигуряването в държавната система дава права за получаването на определени ползи, които обаче не са гарантирани и не са достатъчни за добър живот;
  • Липсва ясна връзка между приноса на хората и фактическите им ползи;
  • Намалява се разполагаемият доход в момента;
  • Няма натрупване в индивидуална сметка, средствата не се капитализират и не носят доходност;
  • Ставките са високи и заради тях е налице голяма разлика между разходите за труд на работодателите и нетните доходи на работниците;
  • Качеството на публичните услуги като цяло е ниско и няма доверие в способността на държавата да управлява ефективно средствата, с които разполага.

При това положение хората предпочитат да не плащат на държавната система, а да спестяват по алтернативен начин.

От посочените недостатъци може да се направи предположение за решаването на проблемите на социалното осигуряване. Един от тях е чрез намаляване на осигурителната тежест. Такова действие е предприето от началото на октомври 2007 г., когато социалноосигурителните вноски (за пенсии, безработица, майчинство, трудова злополука и професионална болест и др.) са намалени с 3 процентни пункта, При здравните осигуровки няма промяна в ставката, но базата е по-широка поради факта, че те се внасят и за деца, и за пенсионери, които са извън обхвата на социалните осигуровки. Резултатите са следните:

  • За периода от януари до септември 2007 г. приходите от здравни осигуровки нарастват с 14.6%, докато тези от социални – с 14.4% (спрямо аналогичния период за 2006 г.);
  • За периода октомври-декември 2007 г. (след намалението) приходите от здравни осигуровки нарастват с 14.4%, докато тези от социални – с 9.5%, въпреки че ставката се понижава с почти 10% – от приблизително 30.5% на приблизително 27.5% от осигурителния доход;
  • За периода от януари до април 2008 г. приходите от здравни осигуровки намаляват с 6.3%, докато приходите от социални нарастват с 15.9%. Това е съществена разлика, тъй като показва две противоположни тенденции – при здравните осигуровки, където липсва промяна и реформата се отлага, има спад въпреки че броят и доходите на осигурените лица не намаляват. Обратно на това – при социалните осигуровки тенденцията е положителна. Ефектът от намаляването на ставката по социалните осигуровки се подсилва и от въвеждането на 10% пропорционален данък върху доходите. Тоест общата тежест намалява и това се явява допълнителен стимул за хората да декларират по-близки до действителните си доходи.
  • За целия период след намаляването на социалните осигуровки: октомври 2007 – април 2008 г. приходите от здравни осигуровки се повишават с 2.8%, а приходите от социални осигуровки – с 13%.

Следователно според наличните данни намаляването на ставката се доказва като успешно средство за увеличаване на приходите. Това обаче е само един от факторите, заради които не се плаща. Останалите причини са свързани по-скоро с характера на държавните осигурителни системи и решението е във въвеждането на изцяло капиталови пенсионна система и премахването на някои задължителни осигуровки. Намаляването на ставката трябва да се съчетае с оттегляне на държавата и преминаването към системи с лични сметки, с натрупване средства и инвестиране на средствата. По този начин те придобиват характер на спестявания и се увеличават стимулите на хората да се осигуряват, дори когато това е принудително.

Изводът е, че намаляването на данъците дава резултат.

Графика: Месечни приходи от здравноосигурителни и социалноосигурителни вноски януари 2006 – април 2008 г. (млн. лв.)

Източник: Министерство на финансите и собствени изчисления

 

 


Свързани публикации.