Какво се крие зад левите и десните предизборни програми?

Очевидно е, че стопанската част на програмата на БСП изпъква като нещо много различно от вижданията на другите партии. БСП е избрала подход, подобен на девиза “Сполука за България” от 1990 г. Разликата от тогава, а и от 2001 г. обаче е, че избирателите са се научили да смятат. Затова езикът на всички партии е по-наукообразен, цитират се проценти и прочее.

Това не означава, че прегледът на икономическите послания ще бъде решаващ. Хората гласуват по един или друг начин по много съображения: симпатии, традиция, харизма, яд, въздействие на семейство и приятели, спомени и т.н. Икономическите послания едва ли тежат много в тази смесица.

Завареното положение

Но предполагам, че онова, което избирателите трябва да гледат е, първо, да не ги лъжат и – второ, да не ги крадат. За да се разбере дали нещо такова се случва, трябва да се освежи паметта. Паметта, според един виц от средата на ХІХ век, е подобна на увяхваща незабравка. Резултатът от изборите ще бъде донякъде и следствие на способността на обществото да забравя.

Предистория на стопанската политика след 2005 (някои основни икономически показатели)

Източник: НСИ, ИПИ.

От таблицата се вижда, че много грабливо е било времето до 1998 г. Ако се вгледаме в подробностите по месеци, ще видим, че основните загуби са съсредоточени в под-периодите от края на 1989 до пролетта на 1991 и от втората половина на 1993 до пролетта на 1997 г. Заради стопанската и финансова (т.е. парична плюс фискална) политика през този период се е случило следното:

а) през паричната политика от всеки лев са били отнемани по 60 стотинки, а през следващите периоди – съответно 7 и между 4 и 5 стотинки;

б) средногодишно се е унищожавала 1/20 част от онова, което фирмите и граждани са произвеждали, а след 1998 г. се е създавало средно по около 10 на сто повече в сравнение с предишния период;

в) 1/11 част от необходимите вложения (инвестиции, с които е трябвало поне да се запази създаденото); през следващите седем години гражданите и фирмите са инвестирали средно около 13 на сто повече, отколкото през 1990-1997;

г) правителството до края на 2007 г. е харчило с 1/16 повече от онова, което е имало на разположение (задължавайки по този начин данъкоплатците за през следващите години).

Твърденията на партии, профсъюзи, свободно плаващи наблюдатели и преса, че страната днес е в дълбока криза или упадък са много далеч от действителното положение на нещата. Това не означава, разбира се, че България е кой знае колко приятно място за живот и инвестиции. Ако вземем като критерий преките чуждестранни инвестиции, ще видим, че дори „рекордът на 2004 г.” – над 2 милиарда щатски долара, е два и половина пъти по-малко от инвестициите в Литва (страна, с около 5 милиона население). Нека напомня, че през първия период, особено в годините на разрушение е управлявала БСП, а през 1993 – септември 1994 и ДПС. Управлението на ОДС и НДСВ (и ДПС след 2001) е по-скоро успешно.

Общият знаменател

Почти всички партии обещават някои неща, които очевидно са необходими за да продължи стопанското развитие на страната. В различни вариации в този общ знаменател се включва намаляването на:

• преразпределителната тежест на правителството в икономиката;

• равнището и оплоскостяване на преките данъците и частично косвените данъци (ДДС);

• т.нар. социални осигуровки, които са вид данък и реформа в пенсионното дело и здравеопазването;

• квази-данъците, т.е. на разходите за работа с правителството, произтичащи от лицензионни и разрешителни режими и от неефективност на законодателството и лошо качество (и раздут щат) на администрацията.

Смея да твърдя, че, първо, това е прецедент в избирателна кампания да има съревнование на посланията по посока облекчаване на данъците и че, второ, тази промяна в обществения дебат се дължи до голяма степен и на Института за пазарна икономика.

На тази тенденция противоречат всички обещания за подкрепа на коминочистачи и други приоритетни отрасли, които в една или друга степен присъстват във всички програми. Колкото повече са тези приоритети и колкото по-неравномерно е третирането на различни граждани и фирми от правителството, толкова ще са пречките пред намаляване на данъците и създаването на благосъстояние.

БСП само частично споделя четвъртия и третия приоритет, фактически пледира за увеличаване на правителствените разходи, увеличаване на преките данъци на прогресивна основа. Ако си представим, че управлява БСП, правителствените разходи и данъците ще се увеличат, при НДСВ – вероятно ще се запазят или увеличат с малко (заради грандомански проекти), при ДСБ и ОДС – ще намалеят. Така стигаме до липсата на реализъм.

Подвеждането на избирателите

За да изглеждат наукообразни, партиите споменават различни равнища на растеж на БВП, който, казват, щял да бъде достигнат, ако те са на власт.

По повод тези послания не е лошо да се имат предвид две обстоятелства, едното – принципно, другото – техническо. Принципното е, че правителството нищо не създава, а харчи доход, преотстъпен му от гражданите и фирмите. Т.е. няма друг начин в страната да се произвежда повече и хората да стават по-богати, освен увеличаването на разполагаемия доход на всички. Този доход не става по-голям, ако от един се взема, за да се даде на друг. Защото първият ще почне да произвежда по-малко.

За да разберем техническата страна на растежа, ще трябва отново да се върнем към таблицата. Ако някой обещава 3 на сто реален (т.е. при изваждане на процента на инфлацията) ръст на БВП, новосъздадена стойност (т.н. брутна добавена стойност, БДС) би трябвало да бъде горе-долу 1 милиард лева. Съотношението между БДС и инвестиции за последните седем годи е 1 към 2,5 – 3. А освен да инвестират повече, хората и фирмите живеят и поддържат дейността си и своя дух в своето тяло. Иначе казано – потребяват, инвестициите са отложено потребление. Ако предположим, че при някакви фантастични стечения на обстоятелствата съотношението между инвестиции потребление е 1 към 5 (реално потреблението е повече), за 3% ръст на БВП ще е необходим ресурс, равен на около 15 милиарда лева. Няма откъде да се намери такъв ресурс, освен ако не предположим, че парите растат по дърветата.

Понеже разполагаемият доход е онова, което остава, след като правителството обложи с данък и последната част от произведения доход, възниква въпроса от къде ще дойде този доход и реалистични ли са обещанията за увеличаването на доходите. Понеже правителството, въпреки обещанията, не може да прави от въздух боя, то и увеличението на разполагаемия доход може да дойде от намаляване на разходите на правителството и данъците.

Независимо от спомената промяна в предизборната реторика, съвсем не е сигурно, че точно това ще се случи след изборите.

(Красен Станчев)