08-01-2010

Какво (ни) направи Европейският съюз през 2009

В сайта на Европейската комисия е разпространена брошура „Европа и вие: кратък преглед на постиженията на ЕС"** с десетте най-съществени постижения за 2009, които включват:

Прокарване на пътя към икономическо възстановяване;
По-евтини мобилни телефонни комуникации;
Привличане на ресурси за борба с деменцията;
Нова светлина върху климатичните промени;
Борба с глада в най-бедните страни;
Защита на животните в океаните и на сушата;
Грижи за околната среда: от пестицидите до бензина;
Гарантиране на безпроблемно онлайн пазаруване;
Възстановяване на Европа след бедствия;

Въпреки оптимистичния тон на брошурата, ефективността на някои от постиженията, посочени в нея могат да се поставят под съмнение, а други са толкова незначителни за документ, който има претенции да представя най-съществените постижения на ЕС, че не си струва дори да се коментира тяхната ефективност (като смяната на едни електрически крушки с други).

Мерки за синхронизиране на научните постижения, насочени към борбата с Алцхаймер наистина звучи добре. Новата програма на ЕС, която обединява индустрията и академичната общност в откриването и въвеждаето на нови методи за диагноза и лечение на различните форми на деменция спомага за премахването на пречките, забавящи прехода от научните открития към разработване на нови лекарства.

От друга страна политиката по опазване на околната среда показва още веднъж, че Европа е един от основните стълбове на изграждането на „зеления социализъм". Като се изключи пряко заинтересованите участници в „зеления" бизнес, всички други сектори са засегнати от тази политика. В условия на икономическа криза ЕС продължава да изисква от тях големи инвестиции в тази насока, които нямат никаква възвръщаемост. В брошурата се изтъкват положителните ефекти от преразпределяне на ресурси към регионите и секторите, които са определени като екозастрашени или екозастрашаващи.

Съмнения за ефективността си пораждат и мерките за икономическо възстановяване:

Стабилизиране на банките от европейските правителства;
Отделените 5,5% от БВП на ЕС за бюджетите на държавите – членки, насочени към трудовата заетост, инфраструктурата и енергийната ефективност;
През 2009 година около 16000 работещи в автомобилната индустрия, текстилната промишленост и строителството са получили помощ на стойност 60 млн. евро;
Предоставяне на заеми на стойност 15 млрд. на Румъния, Унгария, Латвия.

Повечето от тези мерки са свързани с лайт-мотива на политиката на ЕС за излизане от кризата – наливане на големи пари за възстановяване на икономиката и малко съществени реформи. При аргументите , които са представени за стабилизирането на банките се акцентира върху това, че след банкрута на „Лемън Брадърс" ЕС е направил всичко възможно за да спаси европейските банки, които изпитват затруднения. Същото се отнася и за големите компании извън банковия сектор – който е нерентабилен, вместо да се промени и да се адаптира към новите условия, а в противен случай да слезе от сцената, получава помощ и продължава по същия начин. Този подход се отразява в цялостната антикризисна политика – икономиката да излезе от кризата такава, каквато беше преди това, без да се реформира, със запълване на празнините чрез наливане на пари от правителствата.

Освен това прави впечатление и постигането на по-ниски цени на разговорите по мобилни телефони. Всеки европеец би бил доволен да плаща по-малка сметка за мобилния си телефон, но методът, по който е постигнато това е далеч от пазарните принципи. Според новите правила, цените на роуминг услугите ще паднат с 60%, ценaтa за SMS от чужбина към ЕС вече се таксува по 11 евроцента, което е три пъти по-малко от досегашната, а цените на разговори вече ще се таксуват на секунда. В документа гордо се заявява, че всичко това е постигнато под натиска на ЕС, т.е. чрез груба намеса в ценообразуването на мобилните оператори.

* Стажант в ИПИ

** http://ec.europa.eu/news/eu_explained/091228_en.htm