Какво можем да научим от Полша*

Въпрос: – Какво можем да се поучим от Полша и от присъединяването й към ЕС, от това как бизнесът в тази страна е лобирал за своите интереси при присъединяването си към ЕС?

– Добре дошли в студиото на радио “Нова Европа”. Благодаря Ви, че отделихте от времето си, въпреки напрегнатия Ви график в България, за да бъдете с нас тази сутрин.

– Преди минути аз завърших прегледа на печата тази сутрин с една статия, посветена на ситуацията в Полша и как поляците се чувстват след присъединяването към Европейския съюз. В статията се казва, че икономическият напредък на Полша през последните 15 години е впечатляващ, че поляците забогатяват, но все пак са недоволни. Щастието е в парите за 44 процента от тях, но зад това се крие страх от социалната несигурност. Споделяте ли подобен извод?

Отговор: – Определено трябва да кажа, че не съм сигурен, че 44 % са доволни. Осъществен огромен икономически напредък. Частта от обществото, която най-много беше облагодетелствана след присъединяването беше селско-стопанският сектор, поради много добре договорените субсидии по линия на общата земеделска политика на ЕС. Получават се субсидии за земя, за модернизация на своя аграрния бизнес. Това е хитът в нашето развитие след присъединяването. Относно другите отрасли, най-вече този на търговията, то той е претоварен с редица изменения в цените, което се отразява шоково на обществото. Поляците стават по-богати, но цените растат, най-вече на хранителните продукти. Като пример мога да дам някои цифри за повишаващите се цени на месото: свинското – с 20 %, телешкото – до 40 %, а говеждото дори още повече – до 50 процента. На практика цената на месото достигна равнището на цените в Европейския съюз. Доста голямо повишение и доста шокиращо. Относно други продукти като алкохол, тютюневи изделия, кафе и чай. Цените на тютюневите изделия се повишиха със 7 %, на кафето и чая – с 3 – 5 % в зависимост от марката, но при някои други продукти, като зеленчуците – имаше драстичен спад, от 10 до 15 % в зависимост от конкретния продукт. Относно алкохола цените спаднаха: на вътрешните продукти до 3 %, а за вносните имаме до 30 % спад.

Въпрос: – Означава ли това, че едно такова увеличение на цените би било неизбежно и за България в процеса на нейното присъединяване към ЕС?

Отговор: – Очаквам, че това ще се получи след присъединяването. Промените на цените на пазара се случват в първото тримесечие след присъединяването. След това в известна степен ситуацията се стабилизира. Хората привикват към това положение. Но няма значителни изменения в заплащането на хората, в надниците. Те нарастват, но не със същия темп.

Въпрос: – Какви бяха основните особености в периода преди непосредственото влизане на Полша в Европейския съюз? Как се справихте с предизвикателства като например, писма от Брюксел с предупреждения за ускоряване на реформите, закона за икономическата свобода… Също така с необходимостта в последния момент да се правят законодателни промени, които да водят към хармонизация на полското законодателство с това на Европейския съюз.

Отговор: – Не бих свързал измененията в полската правна система, поне тези предвид присъединяването ни, със свободата. Това си беше полска инициатива. Този закон беше много добре приет в нашата стопанска бизнес общност и не беше толкова свързан с хармонизиране. 1

Иначе правителството и парламентът бяха изключително претоварени с работа по хармонизацията поради многобройните изисквания на Европейския съюз. Законодателният процес бе просото полудял. Всичко се правеше в последния момент. Един пример. През април 2004 година, месец преди присъединяването, законът, наричан обичайно закона за изчистване, който се състои от 128 изменения на различни нормативни актове в полската законодателна система, беше внесен в парламента. Законът беше от 250 страници. Обсъжданията трябваше да протекат много бързо, по възможно най-кратката законодателна процедура, която някога съм виждал. В срок от една седмица законодателната пътека мина през двете камари на парламента, подпис от президента и обнародване.

Може да предположите какво му е било на бизнеса, за да може да се намеси по подходящ начин в този процес. В парламента беше пълно с лобисти, техни представители, които се опитваха да се намесят и да подобрят онези положения, които можеха да се отразят на съответната стопанска дейност след присъединяването. Имаше много интересни случаи.

Още един пример. В една разпоредба, отнасяща се до специалния регламент за пожарната безопасност на някои продукти, изведнъж се появи вменяване на отговорност за притежаване на съответните разрешителни и за пожарогасителни устройства, придружени с изисквания към съответните екипи, които ще работят с тях. По принцип хората, които са длъжни да държат пожарогасители в колата си, в магазина си, не са задължените лица по този закон да притежават някакъв вид удостоверение или разрешително за продукта, който притежават. Дали това означаваше, че са забравени правилата за безопасност? Какво да кажем за производството на местните производители? Това преднамерено ли беше или просто бе резултат на грешка, на пропуск. Слава Богу, хората от съответния бранш успяха да се намесят навреме и удачно – да спрат приемането на въпросната разпоредба. Този пример идва да покаже, че стотици подобни грешки могат да се допуснат и да се отразят на съответните стопански дейности.

Моят съвет е да се помисли изпреварващо за всички изменения, които ще са необходими, за уеднаквяване на системата с европейските стандарти и изисквания и да се започне законодателната работа на много по-ранен етап, за да може да се избегне такава натоварена и, ако мога да кажа, луда законодателна ситуация.

Въпрос: – Българските компании са действително притеснени, че трябва да се приспособят към спазването на стандартите и изискванията на Европейския съюз по отношение на сертификацията или опазването на околната среда. Как да определим ролята на бизнеса, как бизнесът би могъл да лобира в своя полза?

Отговор: – Много трудна е тази тема, защото всичко зависи от конкретната промишленост, конкретния вид дейност. Правителството трябва да води преговори, за да постигне възможно най-дългите срокове за адаптация към европейските стандарти, обикновено това са изключенията по главите, които са постигнати. Това, което успяха да договорят полските предприемачи беше най-вече в областта на опазването на околна среда. Успяхме да договорим десетгодишен период за приемане и хармонизация. 2 Говорейки за ролята на стопанските дейци, много е важно да не забравяме, че стопанските организации, дори тези от национален мащаб – известни и много проспериращи, дори те не можаха да внесат своите доклади и оценки на време, тъй като имаше много кратко време за законодаване. Да не споменавам и факта, че оценките, които искаха да постигнат различните стопански дейци ( те обикновено са доста скъпи и без подходящите механизми за финансиране ) , не можаха да произведат нищо полезно, от което да се ползва правителството. Това се оказа проблем при осигуряване на подходящото представителство на обществеността в хода на преговорите с Брюксел и бизнес общността беше малко пренебрегната.

Така че горещо препоръчвам да се положат сериозни усилия за започване на законодателните изменения на доста ранен етап, за да има достатъчно време да се направи надлежен анализ на стандартите и изискванията, да се направи анализ на ползите и разходите, необходими за присъединяването, за спазването на новите закони, за да може в този предприсъединителен период всичко да се направи и да се извърши оценка, за да се осигури конкурентноспособността на българския бизнес след присъединяването.

Въпрос : – Накрая искам да Ви попитам какви са основните поуки, които Вие виждате за България от полския опит на присъединяване към Европейския съюз?

Отговор: – Много труден въпрос. На първо място трябва да се спомене, че полското правителство, полският бизнес и консултантски организации като моята с удоволствие биха споделили натрупания опит в хода на присъединяването при подкрепа на много програми за развитие в България. Много български колеги ни посещават, за да се поучат от икономическото развитие след присъединяването. По много програми, финансирани по линия на Американската агенция за международно развитие и ФАР, се изпращат редица специалисти в Полша, за да се запознаят с проблемите, с които се сблъскахме непосредствено преди и след присъединяването.

Ако трябва да кажа нещо на вашите стопански дейци, то е, че те трябва да започнат да мислят за необходимите инвестиции, за да отговарят на стандартите и изисквания, което значи веднага. Много от полските дружества и фирми направиха това година, година и нещо преди присъединяването. Затова те не преживяха оня шок, който беше предсказан. Така че, говорейки за законодателните изисквания и правителството, и представителите на бизнеса трябва да търсят сериозно сътрудничество за подготовка на правителството, което по-добре да представи положението на българския бизнес в хода на такива важни преговори като стандарти, свързани със замърсяването, технически стандарти – най-вече във връзка с продукти, които ще бъдат пласирани на европейския пазар.

––––––––––––

*Интервю на Петър Андонов, Радио “Нова Европа”, 8 юни 2005 г., с Мирослав Зиелински – директор на Унилоб, Полша, неправителствена организация за универсално лобиране.

1 Виж пълния текст на закона на Интернет страницата http://www.ria-studies.net/Docs/zakonodatelstvo/Act_Economic_Freedom_Activity.pdf .

2 Интересно е да се знае, че от 1994 г. насам инвестициите в опазване на околната среда в Полша (като процент от БВП) са 3,5 пъти повече от тези в България. Освен това полската система за налагане на стандарти и осъществяване на проекти в областта на околната среда се смята за една от най-добрите сред страните от “нова” Европа. – (бел. ред.)