Какво (кой) изработи българският парламент тази седмица?
Българският парламент законодава на пълна пара и през тази седмица. Тъй като от неговите решения зависи най-общо средата за живеене в България, е редно да следим внимателно какво прави Народното събрание.
През тази седмица, за съжаление по подобие на всички останали, се гласуваха на първо и второ четене няколко закона, които ще имат явен негативен ефект върху всички граждани в страната.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация
Безсмислиците и нарушенията на вече достигнатите стандарти в този проектозакон са много, както и вече сме ги коментирали в предишни броеве на бюлетина.
Интересните „нови" неща са по-скоро процедурни.
След „публичното" представяне на проекта беше организираното обсъждане в транспортната комисия на парламента. (Защо в транспортната комисия след като става дума права и прозрачност на държавното управление – това не е ясно. Така е решил г-н Пирински.)
Още в началото на срещата беше заявено от няколко присъстващи народни представители, че част от предложените нови промени (срещу които ясно се изразиха представителите на неправителствения сектор) е съвсем реалистично да отпаднат.
Става въпрос за удължения срок за отговор на подадено заявление (да остане 14 дни, както е в момента, а не предложените 20 дни) и за термина „заинтересовано лице", което може да се замени и със „заявител". С това тези депутати дадоха сигнал, че са отворени за коментари. Но само толкова. Тази седмица първоначалният (непроменен) вариант на законопроекта беше гласуван от водещата комисия по гражданско общество и медии като извинението беше, че след като веднъж е внесен проектът той трябва да се гласува и едва тогава евентуално да се променя. Разбира се, нищо не пречеше да се оттегли проектът, да се коригира и след това да се занимават народните представители с него, пък било то и в комисиите.
От друга страна, почти сме сигурни, че едва ли ще има основни промени в проекта, тъй като на обсъждането стана ясно, че вносителите всъщност не разбират материята на закона, който искат да променят. В комисиите господства духът „избрали са ме, за да ме слушат" и поддържаното от комплекси самомнение „винаги съм прав". Това не е добра основа за подобрения между първо и второ четене. От това следва, че българските граждани трябва да забравят за нормален достъп до обществена информация от страна на администрацията. Поне за няколко години.
Законопроект за лекарствените продукти в хуманната медицина
На заседание в четвъртък на комисията по здравеопазване почти единодушно беше прието изискването, според което само магистър-фармацевти ще могат да регистрират аптека, както и един магистър да може да работи само в една аптека.[1]
В допълнение, пределните цени на лекарствата, които се отпускат по лекарско предписание, ще се регулират от държавата. За целта се създава отделна Комисия за цените на лекарствените продукти, която трябва да заседава поне веднъж седмично. Към комисията пък се създава и аналитично звено, което да наблюдава, събира, анализира и предоставя на комисията информация за цените на лекарствените продукти в държавите-членки на ЕС.
В крайна сметка тази информация ще се използва за „регулиране на цените на лекарствените продукти, включвани в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства, в съответствие с най-ниските референтни цени от държави членки."
Най-общият и кратък коментар е, че да се ограничава конкуренцията като се лимитира възможността за създаване на аптеки, е нелогично.
Това единствено ще доведе до по-малко аптеки, което в по-дългосрочен план означава ограничаване на възможностите на гражданите да имат достъп до тях в определени населени места, т.е. потребителите са ощетени. От това ще спечелят, разбира се, самите фармацевти, чиято диплома ще стане безценна за търговците на лекарства.
Има и други негативни ефекти и народните представители трябва да са готови в бъдеще за санкция от страна на ЕК, която съвсем ясно се е произнесла по въпроса: „наложените рестрикции са в противоречие с принципите на Договора за създаване на Европейска общност." Предписание за премахването им се издадени на Австрия, Италия и Испания.
Крайно време е народните представители да започнат да четат преди да гласуват и приемат регулации, защото на гражданите не им е до това да се съобразяват с безсмислици, с ограничаване на правата и създаване на монополчета.
