Какво готви на гражданите и фирмите БСП?*

От времето на Вико (ХVII-XVIII в.) хората знаят, че природната уредба на нещата не трябва да се подлага често на съмнение, но е важно това да става по повод отношенията, в които те сами се поставят. Примерно ние не наблюдаваме много опити да се слиза по въздуха от високи сгради, но непрекъснато обсъждаме какво ни готвят ближните.

В този ред на мисли, изглежда нездравословно, че у нас по традиция не се обръща внимание на възгледите на политическите партии възгледите на политическите партии, включително на тези, които са на власт, включително на БСП. Колкото и да е неприятно да се обсъждат партийни изявления.

Посланията са крайно противоречиви и подвеждащи

От една страна имало риск от подкопаване на общата стопанска и фискална стабилност, поради безкрайни искания за увеличаване на заплати. От друга – се предвижда отпадане на лекарски такси, актуализиране на пенсиите и стажови плащания (срещу което преди възразяваха и МВФ, и всички здравомислещи икономисти), на бюджетни заплати, поемане на такси за ясли детски градини и създаване на нови държавни учреждения Само тези, без да се смятат другите странни идеи, по груби изчисления, ще струват около 1,3-1,5 милиарда лева, т.е. почти 3% от БВП за 2007 г.

В подкрепа на първото послание бяха порицани „популистките партии". Второто послание е всъщност третото по измерим чрез правителствени разходи размер на популизма от последните 10 години: първото място заемат обещанията на самата БСП от предизборната кампания от 2005 г. (над 7% от БВП), а второто – правителствените намерения на г-н Сакскобургкотски от август 2001 г. (4 – 4,2% от БВП).

От трета страна се правят сметки за ползите от въвеждане на 10% пропорционален данък и вредите от увеличаване на стремителността на прогресивното данъчно облагане. От четвърта страна обаче изглежда, че нито една от тези сметки не е вярна. Ползите ги изчисляват на около 40 милиона лева – под 0,1% от БВП, а вредите – на около 560 милиона лева, т.е. десет пъти повече от ползите на другата данъчна политика. Разбира се, за да не може да се провери, премиерът-водач на БСП и другите гениални бюджетари не казват как са стигнали до тези сметки. Досегашните алтернативни изчисления на ползите от 10-процентен пропорционален данък, определят техния минимален комбиниран размер на равнището между 800 милиона и един милиард лева, т.е. 15 – 20 пъти повече от пресметнатите от БСП ползи.

На това отгоре се твърди напълно грешно, че пропорционалното облагане било по-справедливо и затова тъкмо то щяло да бъде предпочетено. В действителност нещата стоят точно по обратния начин: а) при пропорционалното и достатъчно ниско облагане заможните плащат повече данъци, а при прогресивното – по-малко; б) доколкото при пропорционалното ниско облагане агрегираните ползи са значителни, то дава повече средства за социални програми, дори от социалистически правителства.

Има две обяснения на гръмкото разпространение на тези послания – едното е, че тези, които са смятали нищо не разбират, а другото – че тези, които ги разпространяват, вярват, че онези, които ги четат, нищо не разберат. Вероятно и двете обяснения са верни, а всеобщото неразбиране е напълно искрено.

От пета страна се обещава намаляване на разрешителните режими на фирмите „с 20 на сто". От друга страна, предложенията за промени в сегашната стопанска политика според „поръчания от президента" доклад на БАН ще увеличат тези разрешения поне два пъти повече режими в сравнение с броя на планираните за премахване (ако се предвидят инструментите, с които новата политика би могла да се осъществява).

При това не е ясно какво означава намаляване с 20 на сто на разрешения.

В момента разрешителните режими са на хартия 40, толкова колкото в Киргизстан. Ако се намалят със седем-осем, те ще бъдат с 12 повече отколкото в Унгария, два пъти повече отколкото в Естония и четири пъти повече отколкото в Полша.

Онова, което не се казва или за миризмата от кухнята на БСП

Как всичко това се връзва с Агенцията за сигурност – всъщност единственият властови ход, който социалистите обсъждат?

Те ще създадат „възможно най-бързо … националната агенция за сигурност, която да бъде използвана в борбата с корупцията по високите етажи на властта".

Би било научна фантастика да се опише какво ще прави и колко ще струва тази агенция. Затова е по-важно да се видят аналогичните образи.

Две държави разполагат с такива агенции – Казахстан и Русия. (Нещо подобно има и във всички останали „станове" на бившия Съветски Съюз, но играта там е съвсем груба.) В Казахстан президентския съвет за национална безопасност надзирава икономиката и претендира, че се бори с корупцията. В Русия има същия съвет към президента и редица поддържащи го подразделения на Федералната служба за сигурност. В тези страни има доста видима симбиоза между действията на агенции за сигурност, прокуратурата, следствието и органите на реда. Освен това в тези страни има и еднопартийна система, водена от хора на президента. И на съответните министерства на икономиките в мисиите им е записано да се занимават с националната безопасност, сякаш са министерства на отбраната.

В България до нужната симбиоза няма да се стигне, въпреки политически оцветената фигура на главния прокурор. Слабо е вероятно и отмирането на многопартийността и съревнователния характер на политическата система.

Важното е, какъв е изворът на политическото възражение на управляващата в България БСП. Ако се прегледат и сравнят президентските проекти на Путин и пробивните приоритети на Назърбаев с идеите на социалната и икономическата политика на сегашното управление в София, ще се намерят още много сходни идеи. Предлагам Първанов и Станишев да идат на гости на Назърбаев, той има фонд „интелект", подкрепен с петродолари.

Разликата между България и тези страни е, че там разходите за подобни проекти се покриват в крайна сметка от продажба на минерални ресурси. В България такъв източник могат да бъдат само средствата на фирмите и гражданите.

И така какво излиза, че се готви в кухнята на БСП? Зависи от клиента.

На опозицията и партньорите по коалиция – нещо като политическа полиция. На гражданите и фирмите по-високи данъци и приятелски субсидирани фирми и проекти. На малцинството от около 35 на сто от гражданите, което издържа правителството – по-високи правителствени разходи. На населението – финансова криза от рода на тази в Унгария, подправена с корумпиращи подкрепата му залъгалки: фонд за децата, „безплатни" лекари, закуски в училище, 15-20-левови увеличения на държавните заплатите годишно и др. под. Тъкмо затова и премиерът вече по навик повтаря, че нямало да прави онова, което правили унгарските социалисти. Икономическите аргументи са всъщност за парлама.

* За първи път статията е публикувана на 20 юни във вестик 24 часа.