Какви реформи са необходими на България?
През седмицата бяха оповестени данни от годишното изследване на Световнатабанка относно възможностите за правене на бизнес по света. Последното изданиеобхваща 145 страни, включително и България, като дава основа за сравнениена средата за правене на бизнес и откроява най-добрите практики в отделнитепоказатели.
Основните индикатори, които се разглеждат в изследването засягат стартиранетона нов бизнес, наемането и уволняването на работници, регистрирането насобствеността, достъпа до кредитиране, защитата на интересите на инвеститорите,прилагането на договорите и закриването на бизнес.
Лидер по провеждане на реформи в посочените области през 2003 г. е Словакияи тя се явява добър пример за улесняване на бизнеса с цел повишаване наикономическия растеж и благосъстоянието на гражданите на тази страна. Основнитереформи, проведени в Словакия, са въвеждане на гъвкаво работно време, по-леснонаемане на нови работници, откриване на частен кредитен регистър, съкращаваненаполовина на времето за започване на бизнес и намаляване на времето завръщане на задълженията от длъжниците с ?.
Прави впечатление, че като цяло в развитите страни регулациите и съответнопречките пред бизнеса са по-малко отколкото в по-слабо развитите. Освентова през 2003 г. те са извършили повече реформи, които подобряват условиятаза бизнес, и това е предпоставка те още повече да се развиват, а останалитевсе повече да изостават от тях. Именно оттук трябва да се направи и основнатапоука за управляващите в България – ако искаме българските граждани да настигаттези от развитите страни по равнище на доходите и благосъстоянието си, трябвада бъдат извършвани много повече на брой, по-мащабни и по-бързи реформиотколкото в момента.
Разбира се, регулациите съществуват и в страните с най-благоприятна среда,но това не е основание те да се увеличават, както се случва в България.Кандидатстването за членство в Европейския съюз и евентуалното приеманена България не трябва да са причина за нарастване на регулирането на бизнеса– напротив – процесът на присъединяване е водещ фактор за реформите през2003 г. както за старите, така и за новите членки на съюза. При разширяванетона ЕС фирмите от всички страни-членки се изправят пред нарастващ пазареннатиск и ограничаването на пречките пред тях е един от начините за повишаванена конкурентоспособността им.
Примери за области, в които са необходими реформи в България, има многои ще посочим един от тях. Стартирането на нов бизнес в България отнема средно32 дни, обхваща 10 процедури и се равнява на 10.3% от брутния националендоход на човек от населението. По тези показатели България изостава от среднотоза страните от региона, които представляват едни от основните и конкурентиза привличане на чужди инвестиции. Освен това съществува изискването заминимален капитал за регистриране на фирма, което е напълно излишно и трябвада бъде премахнато.
Какви са поуките от реформите по света?
Един от най-важните изводи от изследването е, че ползите от реформите сапо-големи при развиващите се страни, където има повече регулации. Многоправителства, включително и тези в България отлагат реформите с аргументите,че те са скъпи за провеждане, няма достатъчно капацитет за тях и те ще отнематтвърде много време. Те обаче, не отчитат ползите от тези реформи в сравнениес разходите за тях. Например създаването на административна агенция за регистриранена бизнес в Сърбия струва по-малко от $2 млн., а интегрирането на регистрациятана едно място в Турция струва $10 млн. Съотношението ползи:разходи в случаяе над 25:1. Само през първата година от реформата в Сърбия нетните ползиса в размер на $48 млн., а в Турция – $413 млн.
Ползите от реформите произтичат от два източника. Първо, фирмите изразходватпо-малко време и средства за съобразяване с регулациите и за търсене нафинансови ресурси. Вместо това те използват възможностите си за производствона повече и по-качествени стоки и услуги. Второ, правителството харчи по-малкоза регулиране и доставя повече публични услуги.
В заключение ще посочим някои конкретни препоръки за реформи в България.
Стартиране на нов бизнес
· Регистрацията става административен процес
· Използване на един идентификационен номер
· Премахване на изискването за минимален капитал
· Въвеждане на електронна регистрация
Назначаване и уволнение на работници:
· Излишъкът на работна ръка да се признава за основание при уволнение
· Намаление на минималната работна заплата
· Увеличение продължителността на срочните договори
Регистриране на собствеността
· Създаване на кадастър за земята
· Консолидиране на процедурите по регистрация
· Създаване на електронни регистри
· Намаление на разхода и необходимото време за извършване на процедурата
Прилагане на договорите
· Съкратена процедура за събиране на задълженията
· Ограничаване на броя на обжалванията и намаляване на времетраенето напроцедурата
· Изпълнението на решенията не е функция на съдилищата, а на частни съдия-изпълнители
Достъп до кредитиране
· Приемане на закон за обезпеченията
· Липса на ограничения за вида на обезпечението
· Оповестяване на позитивна кредитна информация
· Подобрена защита на личните данни
Защита на инвеститорите
· Разкриване на информация за семейна и непряка собственост
· Публичен достъп до информация за собствениците и за финансовото състояние
Закриване на бизнес
· Ограничаване на броя на обжалванията и намаляване на времетраенето напроцедурата
· Намаляване на разходите
Таблица 1: Индикатори за състоянието на бизнес-средата
|
Индикатор |
България |
Средно зарегиона |
Средно застраните от ОИСР |
|
Стартиранена бизнес |
|
|
|
|
Брой процедури |
10 |
9 |
6 |
|
Време (в дни) |
32 |
42 |
25 |
|
Разходи (% отдохода на човек) |
10.3 |
15.5 |
8 |
|
Минимален капитал(% от дохода на човек) |
116.6 |
51.8 |
44.1 |
|
Назначаванеи уволняване |
|
|
|
|
Индексза пречките при наемането на работници* |
33 |
31.3 |
26.2 |
|
Индекс на негъвкавостна работното време* |
40 |
51.5 |
50 |
|
Индекс на пречкитепри уволнение* |
10 |
42.3 |
26.8 |
|
Индекс на негъвкавостна заетостта* |
28 |
41.8 |
34.4 |
|
Разходи приуволнение (седмични заплати) |
30 |
38.3 |
40.4 |
|
Регистриранена собствеността |
|
|
|
|
Брой процедури |
9 |
6 |
4 |
|
Време (в дни) |
19 |
133 |
34 |
|
Разходи (% отдохода на човек) |
2.4 |
3.1 |
4.9 |
|
Достъпдо кредити |
|
|
|
|
Разходза създаване на обезпечение (% от дохода на човек) |
1 |
7.7 |
5.2 |
|
Индекс на правата# |
6 |
5.4 |
6.3 |
|
Индекс за кредитнатаинформация# |
4 |
2 |
5 |
|
Покритиена публичния регистър на кредитите (заематели на 1000 души) |
13 |
6.3 |
76.2 |
|
Покритиена частните кредитни бюра (заематели на 1000 души) |
0 |
46.7 |
577.2 |
|
Защита наинвеститорите |
|
|
|
|
Индекс на разкриванена информация |
2 |
3.6 |
5.6 |
|
Прилаганена договорите |
|
|
|
|
Брой процедури |
34 |
29 |
19 |
|
Време (в дни) |
440 |
412 |
229 |
|
Разходи (% отзадължението) |
14 |
17.7 |
10.8 |
|
Закриванена бизнес |
|
|
|
|
Време (в години) |
3.3 |
3.3 |
1.7 |
|
Разходи (% отсобствеността) |
8 |
