Какво е състоянието на българската администрация

В началото на този месец излезе поредният Доклад за състоянието на администрацията. Документът съдържа подадена от самата администрация информация и включва редица данни, сред които такива за човешките ресурси, административното обслужване и регулиране, електронното управление, административните нарушения и антикорупционните мерки през 2012 г.

Данните показват, че държавната администрация към края на 2012 г. е 144 875 щатни бройки, като реално заетите са 133 575 души. Естествено, най-голям е броят на заетите в министерствата (62 497 щ. бр.), като 88% са в МВР.

Голяма част от доклада е насочена към посочване на данни за развитието на администрацията и нейното оптимизиране. Всъщност и през изминалата година няколко администрации са преструктурирани и електронните услуги продължават да се въвеждат, но общата численост не намалява и дори се увеличава със 7,4% спрямо 2011 година. За последните 9 години пък администрацията (без МВР) се е увеличила с над 4 хиляди души или над 5%.

Численост на държавната администрация (2004 – 2012 г.)

Източник: Администрация на Министерския съвет

Интересна е и статистиката за консултативните звена. През 2012 г. от общо 36 консултативни съвета, само 15 са приели годишна работна програма, в която следва да определят приоритетите си за следващата година. Шест консултативни звена пък изобщо не са провели нито едно заседание през годината, което поставя под сериозно съмнение ползата от тяхното съществуване.

Основната роля на администрацията и един от приоритетите на административните реформи от последните години е качественото административно обслужване. Докладът показва, че към края на 2012 г. са изпълнени 79,7% от мерките по направление „Премахване и облекчаване на административните услуги” от Плана за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация, приет през 2010 година. Отделно, в началото на 2012 г. Съветът за административна реформа одобрява Насоки за провеждане на Инициатива за намаляване на административната и регулаторната тежест за бизнеса, които основно целят намаляване на регулаторните режими, обхващащи близо 750 лицензионни, разрешителни, регистрационни, удостоверителни и уведомителни режими. Намаляването и премахването на съществуващите режими влиза и в Плана за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса, приет от Министерския съвет през октомври 2012 година. В крайна сметка администрацията е постигнала облекчаване на 77 регулаторни режима и е отменила 10 през 2012 г. Трябва да се спомене, че в Административния регистър съществува и категория „съгласувателен режим”, включваща близо 300 регулаторни режима, при положение, че такова понятие като „съгласувателен регулаторен режим” изобщо не присъства в закона.   

Така, към края на 2012 г. 517 административни структури предоставят и администрират общо 2 209 услуги и регулаторни режими. За цялата 2012 г. са извършени общо над 175 млн. административни услуги, като 85% от тях са от НАП.

Докладът показва, че 396 администрации или малко над ¾ от всички структури предоставят услуги на принципа „едно гише”. Прави впечатление, че въпреки ангажимента на последните няколко правителства и приетите стратегии, за втора поредна година броят на администрациите, които извършват услуги на „едно гише” намалява (през 2011 г. техният дял е бил 85,4%, а през 2010 г. – 87,3%). Сред структурите, които не прилагат принципа на „едно гише”, са НОИ, НЗОК, ДФ „Земеделие”, Комисия за защита на потребителите. Като се има предвид, че близо половината от администрациите осъществяват дейността си в повече от една сграда, а над 20% не са осигурили удобен и лесен достъп за хора с увреждания, липсата на напредък и дори влошаването на предоставянето на услуги е сериозен проблем за качествено обслужване на гражданите.

141 администрации пък осигуряват документи по служебен път. Това е огромно спестяване на разходи и време за гражданите, които често трябва да подават едни и същи документи в множество структури. Подобна синхронизация има в НЗОК, Агенция „Митници”, НАП, Агенцията за социално подпомагане, Агенция по заетостта. Докладът разкрива, че в 23% от администрациите потребителят заплаща документите, осигурени по служебен път, което говори за прилагане на две различни практики и налага необходимостта от законова регламентация. За съжаление 363 администрации все още изобщо не работят в координация с другите и не обменят документи.

За поредна година администрацията все повече разчита на интернет страниците си за информиране на потребителите на административни услуги, въпреки че се увеличава и делът на информирането чрез информационни табла и други канали (брошури, листовки, електронни медии и др.)

168 от общо 517 администрации са посочили, че предоставят административни услуги по електронен път през 2012 г. Като се има предвид, че преди повече от 10 години Министерски съвет прие Стратегия за електронно правителство и всяко ново правителство оттогава прави нови стратегии и планове, подобно ниво на електронното правителство е крайно незадоволително. Още повече, че електронните услуги в повечето администрации достигат едва второ ниво, което основно включва електронен достъп до формуляри. Малко над 5% от услугите позволяват електронна обработка на формуляри, включително персонална идентификация, а около 2,3% от услугите постигат последното 4-то ниво и позволяват извършване на сделки, включително разплащане и доставка.

В същото време от гражданите и бизнеса има интерес към подобни услуги и през 2012 г. са подадени над 3 млн. заявления за електронни административни услуги, основно в Агенцията по вписванията (66%) и Агенцията по геодезия, картография и кадастър (19%).

Достигнато развитие на предоставянето на административни услуги по електронен път

Източник: Администрация на Министерски съвет

В крайна сметка, въпреки усилията на оптимизиране и модернизиране на администрацията, докладът за състоянието ѝ през 2012 година показва слаби резултати и липса на особено развитие. Администрацията продължава да е раздута, бизнесът все още се задушава от стотици регулации и режими, а гражданите не получават бързи и евтини услуги по електронен път. Правят се крачки в правилната посока, но все още следва дълъг път към малка и ефективна администрация.