Какво става с работната сила през кризата

Тази седмица НСИ публикува резултатите от наблюдението на работната сила през 2010 година. Данните съвсем не са изненадващи, като се има предвид, че икономическата активност продължава да е ниска, а бизнесът все още страда от негативните ефекти на кризата.

 

 

Заетостта на населението на 15 и повече години е 46,7%, което е с 2,7% по-малко от 2009 година. Най-голямата част от този спад е продиктувана от 3,4%-тни пункта спад на заетостта на хората на възраст 20-64 години. И въпреки че сезонната заетост през лятото донякъде компенсира големия спад, особено в строителството и търговията, над 200 хиляди човека повече остават незаети в сравнение с 2009 година. Спадът при заетостта на младежите и възрастните хора също не е за пренебрегване. За една година заетостта при младежите е намаляла с близо 33 хиляди души (от 24,8 до 22,2%) и с почти толкова при възрастните – с 31 хиляди (от 46,1 до 43,5%).

Обратно на заетостта, безработицата в страната продължава да расте и през 2010 година. Общо 110 хиляди човека повече са останали без работа през изминалата година в сравнение с 2009 г. Коефициентът на безработица достига 10,2%, като най-чувствителното увеличение е при младежите – цели 7% спрямо 2009 г. и 10,5% спрямо 2008 година. Както показват и данните за намаляващата заетост в тази група, работните места за 15-24 годишните сериозно намаляват – повече от 60% от 2008 г. насам. В тази връзка правителството стартира и една нова програма за заетост на младежите[1] – явно без особен резултат.  

Още една тревожна статистика – броят на обезкуражените нараства с близо 40 хиляди човека от 2009 г. и над с над 70 хиляди спрямо 2008 година. Според изследване на НСИ[2] основната част от тази група обхваща нискоквалифицираните работници, които най-много пострадаха при съкращенията. Очаквано, в кризата доста фирми фалираха, а огромната част от тях се опитваха да преодолеят проблемите, съкращавайки разходите. Проблемът е не в това, че хората губят работата си, а в това, че не могат да си намерят нова след това[3], което е и причината за увеличаване на обезкуражените на пазара на труда.

 

Трудната ситуация и загубата на стотици хиляди работни места може да се компенсира единствено с условия, които създават нови такива. Една разумна политика за създаване на заетост би трябвало да се фокусира в намаляването на тежестите върху пазара на труда и бизнес средата. Политиците, обаче, явно мислят обратното – вдигане на осигуровки, национализиране на частни спестявания, административно вдигане на заплатите, разширяване на субсидираната заетост, строене на огромни държавни проекти. Тук ще използвам едно определение на Пи Джей О’Рурк от книгата му „Изяж богаташа” – „Политиците много обичат да се държат като мажоретки, въобразили си, че вършат същата работа като играчите на терена”.

При положение, че вече се забелязва известно оживление на пазара на труда, най-добрата позицията на държавата е да не пречи.

 


[1] Виж статията „Какво да ги правим младежите”, бюлетин Преглед на стопанската политика, бр. 477

[2] Виж повече за изследването в статията „Мерките за заетост – скъпи и неефективни”, бюлетин Преглед на стопанската политика, бр. 481

[3] Виж статията „Движението на работната сила – един различен поглед”, бюлетин Преглед на стопанската политика, бр. 516


Свързани публикации.