Какво показва класацията на българските университети през 2016 г.

За поредна година Рейтинговата система на университетите през 2016 г. показва слабостите на българското образование. В борбата за колкото се може повече студенти, което означава по-голяма субсидия от бюджета, приемът на студенти в българските университети и резултатите от висшето образование ясно показват основните слабости на системата:

  • Безвремие. Въпреки, че и през 2016 г. Софийският университет (СУ) отново е на първо място по представяне в редица направления и по голяма част от показателите, и тази година най-предпочитаният университет не успя да запълни предвидените бройки студенти. Финансирането според бройката на студентите отдавна е скъсало връзката между населението, възможностите за образование извън страната и приема. Докато университетите все още се фокусират върху количествения прием на студенти, поддържат възможно най-много записани (през последните пет години броят на студентите намалява с 1%) и измислят нови (често странни) специалности, завършващите средно образование намаляват с над 20% само за последните пет години. Публичните разходи за висше образование пък са се увеличили с 18%.
  • Безпринципност. През 2016 г. най-много студенти се обучават по направление „Икономика” – 52 хиляди. Следват тези, учещи „Администрация и управление” – 23 хиляди. И при двете направления, обаче, под половината от студентите се реализират по специалността, а 10% работят като продавачи. Рейтинговата система показва и очакваното търсене на завършващите тези направления – 33% за „Икономика” и 21% за „Администрация и управление”. За сравнение, 66% от работодателите ще търсят висшисти по „Комуникация и компютърна техника” през следващите няколко години.
  • Безрезултатност. За първи път тази година в рейтинговата система е включен показател за дела на дипломираните студенти. През 2016 г. 71,8% от студентите от последен курс в българските ВУЗ-ове са успели да се дипломират. Делът им е над 90% в специалностите военно дело, медицина и фармация, които са и специалностите с най-висока реализация по специалността на завършилите ги. Най-голям шанс за отпадане пък имат студентите от последен курс на театрално и филмово изкуство – 36%. Като се има предвид, че близо 30% от студентите в последен курс не успяват да завършат образованието си и без да имаме предвид отпадането в по-долните курсове, тези цифри са особено плашещи за всеки данъкоплатец. Положението е донякъде разбираемо предвид това, че и от двете страни стимулите са сбъркани заради държавната политика до момента. От една страна, университетите залагат на количеството студенти, а не на тяхното качество, а от друга, при силно субсидираното висше образование не може да се очаква всеки студент да е отговорен и заинтересован да го завърши.
  • Безметежност. Резултатите от изследването на системата за висше образование показват, че през 2016 г. под половината от студентите участват в стажове. В направленията с най-много студенти, „Икономика” и „Администрация и управление”, стажуване са провели съответно 28% и 36% от студентите. Това обяснява и сравнително ниската степен на практическите им знания. Оценка на работодателите за прилагането на придобитите от висшистите по икономика и администрация знания и умения на практика е 6 от максималните 10 пункта. При самооценката за практическата подготовка на студентите в УНСС (университетът, произвеждащ най-голям брой икономисти- 1/3 то всички в страната) резултатът дори е под 5 от 10. Липсата на връзка между придобитите знания и умения в университетите и необходимите такива на работното място води до неучастие на младежите във възстановяването на пазара на труда през последните години.
  • Безсмисленост. Всичко казано дотук се изразява в относително ниската степен на приложение на висшето образование. През 2016 г. под половината от студентите (47%) работят по придобитата си специалност. Дори и в университетите с най-висока реализация на икономистите (Американски университет и СУ) тя е около 70%. От завършилите икономика в УНСС и Нов български университет пък около 50% се реализират по специалността. Тези цифри показват огромното разхищение на време, пари и усилия без особен смисъл. Разликите между различните университети също са големи, като редица ВУЗ-ове и направления не произвеждат кадри с качествено висше образование.

Управляващите вече се опитват да обвържат по-тясно висшето образование с пазара на труда и през следващите няколко години порочната практика на финансирането на количеството за сметка на качеството трябва да се замени от по-разумна система. В момента само 12,8% от субсидията на университетите е обвързана с реализацията на студентите. През 2017 г. тя трябва да достигне 25%, а до 2020 г. – 60%. Междувременно управляващите си избраха приоритетни специалности, които, въпреки че не се представят добре на пазара на труда, ще бъдат финансирани. Мащабът на тази порочна политика и на нейните вредни ефекти идва от това, че „приоритетните” направления са 60% от всички, а реализацията на студентите им е по-ниска от останалите, като- под половината студенти си намират работа по специалността (писахме за това).

Това, че всяка реформа би имала реални резултати след години прави абсолютно належаща бързата реформа във финансирането на висшето образование. Поставянето на качеството на образование на първо място при отпускането на държавните субсидии  е безспорен императив. 


Свързани публикации.