Какво ни казва платежния баланс

Последните данни за платежния баланс за май месец привличат вниманието с няколко неща:

1/ Дефицит по текущата сметка де факто няма през май (само -3,8 млн. евро), а за първите 5 месеца се е свил до 708,9 млн. евро

2/ Ръстът на износа продължава да се ускорява, като достига 33,8% на годишна база през май.     

3/ Преките чужди инвестиции намаляват значително както за май месец, така и за първите 5 месеца на 2010 г. (спрямо същите периоди на 2009 г.), но все пак са положителни.

4/ Има сериозен дефицит по финансовата сметка, който достига 998,9 млн. евро за януари-май, 2010 г., спрямо положително салдо от 398,5 млн. евро за съответния период миналата година.

Би било интересно да се коментира всяко от по-горните наблюдения в малко повече детайли.

1/ Дефицитът по текущата сметка за януари-май е само около 2% от нашата прогноза за БВП през 2010 г. Т.е. проблем с този дефицит отдавна няма. Друг е въпросът, че в момента, в който икономиката започне пак да расте,  този дефицит също ще започне да се раздува. Това е така, защото България няма достатъчно вътрешни спестявания, които да финансират една бъдеща икономическа активност и съответно ще трябва да „заема” средства отвън, което води до дефицит по текущата сметка.

2/ Износът наистина отбелязва впечатлителен растеж през последните месеци, но за съжаление това се дължи изцяло на ценовия ръст на наши основни експортни пера. Ако се погледнат данните на НСИ за износа в количествено изражение (т.е. в нето тегло в кг), даже се вижда малък спад на износа (от 0,9%) за първите 5 месеца. Не че има нещо лошо в това приходите от износ да растат, напротив. Просто трябва да се има предвид, че това се дължи изцяло на по-високи цени (най-вече на цветни метали, нефт и нефтени продукти). При торовете, които са другият основен „виновник” за ръста на износа, имаме сериозен количествен ръст от почти 7 пъти за януари-май.  

Всъщност данните за износа кореспондират и със статистиката за продажбите в промишлеността (също в стойностно изражение), които също бележат ускоряващ се ръст от началото на тази година, който достига двуцифрени стойности от месец март насам. В тази корелация няма нищо изненадващо, като се има предвид, че основните двигатели на експортния ръст са промишлени стоки.

Напоследък повечето анализи на платежния баланс се фокусират върху износа, а игнорират вноса. Вносът, обаче, също започва бавно да се съвзема, като вече трети пореден месец бележи положителен ръст. За първите пет месеца нараства с 2,5%. От данните (в стойностно изражение) е видно, че всъщност растат точно тези пера, които са свързани с износа – суров петрол, руди, цветни метали. Т.е. ръстът на износа повлича след себе си и съответното възстановяване на вноса. Важно е да се отбележи, обаче, че вътрешното индивидуално (а не промишлено) потребление остава свито и най-вероятно ще остане такова поне до към края на 2010 г. Това се вижда всеки месец и от данните за продажбите на дребно, които продължават да бъдат далеч под нивата им от 2009 г.

3/ Преките чужди инвестиции са положителни за първите 5 месеца (нето от 224 млн. евро или 0,6% от БВП), макар и да са далеч от потоците, на които бяхме свидетели пред кризата. Ясно е, че тази година няма да се радваме на кой знае какви инвестиции на зелено, нито пък може да разчитаме на приватизации, концесии и т.н. да доведат чужди инвеститори, поради замрелия процес на продажба и концесиониране на държавно имущество. От друга страна, инвестиционния апетит към риск остава изключително нисък в глобален план, така че България не би могла да се надява на чудо и да очаква да привлече инвеститори, които никъде ги няма. Дори и някой инвеститор да се поинтересува от нашия регион, близостта на България с Гърция, влошената й фискална позиция и негативните сигнали към чуждите инвеститори от последните седмици най-вероятно ще го откажат от нашата страна. 

4/ Една от причините за сериозния дефицит по финансовата сметка тази година са свитите преки инвестиции. Другата водеща причина са т.нар. „други инвестиции”, които са със сериозен отрицателен баланс от над 1 млрд. евро тази година (спрямо дефицит от около 294 млн. евро миналата). Всъщност тези „други” инвестиции представляват кредити – търговски и банкови. Тази година имаме нетно изплащане на кредити към чужбина, което се вижда от значителното намаление на пасива в статия „заеми” и „депозити” (последните де факто представляват краткосрочни заеми). Нетното изплащане на кредити и невзимането на нови от чужбина се вижда и в статистиката за брутния външен дълг на страната, който се свива от началото на тази година. Ясно е, че тези процеси са свързани най-вече със застоя на кредитната активност в България тази година, което предполага и липсата на нови кредити за местните банки от чужбина.    

Какво може да се каже като обобщение на данните за платежния баланс? Както и МВФ  отбелязва в последния си доклад за страната, шансът за бъдещ икономически растеж на България в следващите години е да преориентира икономиката си към т.нар. търгуеми сектори (т.е. тези, които произвеждат международно търгуеми стоки и услуги). Ясно е, че потенциалът за икономически ръст в нетъргуеми сектори като строителство, имоти, финансови и други услуги, като цяло вече е изчерпан. Последните данни за платежния баланс на страната показват, че възстановяването на българската икономика се дължи точно на търгуемите сектори (т.е. износ). Остава да се надяваме, че този процес ще продължи и ще доведе до значителен икономически ръст в следващите години.