Какво е средната класа

Историческото проследяване на понятието „средна класа” може да започне от античното минало. В Аристотеловата „Политика” се говори за „средните граждани”, които според древногръцкия философ служат като гарант за баланса в социалния ред на тогавашното полисно общество. Тези „средни граждани” се намират между безимотните и „твърде състоятелните”, и могат да се разглеждат като една ранна дефиниция на станалата по-късно толкова разисквана „средна класа”.

Големият интерес към определянето и изучаването на стратификацията в обществото възниква заедно с индустриализацията от 19 век. Маркс дефинира двете класи – на собствениците на капитал и работниците – а скоро след това социолози и политолози започват да изучават и групата, която се намира между буржоата и пролетариата. За  някои „хората в средата” са самонаети, умеещи и опитни занаятчии, които в процеса на производство предоставят „интелектуален или бюрократичен труд, или (работят) която и да е професия с някакъв капитал” (Bagu, 1949). За други средната класа включва тези групи в обществото, които гледат в бъдещето и затова спестяват и инвестират в образование (Goldthorpe et al., 1976). За трети това са тези, които според доходите си, сигурността на работната позиция и възможносттите за възходящо развитие, не са бедни – нито работническа класа, нито богати (Weber, 1947).

По-новите изследвания се съсредоточават върху това да измерят какви са доходите на “средната страта” в обществото, без да се засягат характеристики като образование и източник на имущество/богатство. Опитът е просто да се определи колко са хората, които са нито бедни, нито богати, защото променящата се структура на икономиката в много случаи измества по-високите доходи от едни групи към други и по този начин обезсмисля по-ранните дефиниции. Използването на фаворитизираните в миналото определения, които се интересуват от „статуса” на индивидите правят по-трудно и сравняването на средните класи в различни части на света, особено когато става дума за развити и развиващи се държави.

Един подходящ метод за измерване на средната класа е преброяването на индивидите или домакинствата около медианния доход в определена страна. Точно него използват Birdsall, Graham & Pettinato (2000), вземайки тези домакинства, които имат доходи между 75% и 125% от медианния. Предимството на един такъв подход е, че позоволява да се сравнява ситуацията в различни страни и да се проследява развитието във времето.

Често срещана алтернатива на гореспоменатата категоризация е определяне чрез  средните децили или квинтили на доходното разпределение (Nelson, 2000). Тя страда от сериозния недостатък, че по дефиниция закотвя размера на средната класа, но в същото време изисква по-малко интерпретация от страна на изследващия. Третата възможност за измерване чрез дохода на населението е през заложената от ООН дефиниция, според която долната граница на бедността е 2$ (ППП) дневно за възрастен. Взимайки предвид цените на различни стоки и услуги средната класа може да се определи например като тези индивиди, които разполагат с между $4 и $10 дневно.

Използването на който и да е метод за дефиниране и описание на средната класа предполага определено ниво на преценка от страна на изследователя до каква степен наличните данни и подходи отговарят на нуждите на проучването. Като става дума за субективизъм, трябва да се имат предвид и изкривяванията, които се получават при изследвания, базирани на допитване до населението – в развитите страни, голямото мнозинство от хората се причисляват към средната класа без реално да принадлежат на нея (ако използваме доходния критерий например). Изследване във Великобритания от 2011 г. показва, че 70% от запитаните се самоопределят като „средна класа”, 24% – като „работническа”, а „горна класа” почти не се посочва. Изненадващо могат звучат и данните, цитирани в Ню Йорк Таймс, които показват, че запитаните в 90-тия доходен персентил в САЩ се определят като „горна средна класа”, когато очевидно са сред най-богатите хора в страната – причината за това е, че неравенството между заможни и свръх заможни е най-голямо и придвижването по-нагоре по стълбицата изисква и сериозно нарастване на дохода.

 

Източници:

Bagú, Sergio, 1949. “La Clase Media en Argentina” Oficina de Ciencias Sociales, Unión Panamericana. Washington, D.C.

Birdsall, Nancy, Graham, Carol and Pettinato, Stefano, Stuck in Tunnel: Is Globalization Muddling the Middle? (August 2000). Brookings Institution

Goldthorpe, John H. and Keith Hope. 1976. “The Social Grading of Occupations: A New Approach and Scale.” Oxford: Clarendon Press.

Nelson, Joan. (2000), “Grounds for Alliance? Overlapping Interests of Poor and Not-so-Poor,”in Peter Houtzager, Mick Moore, and James Putzel, eds., Changing Paths: The Politics ofSocial Change and Poverty Reduction.

Weber, Max. 1947. The Theory of Social and Economic Organization, New York, NY: Free Press.

 

 

 

 

 

 

 


Свързани публикации.