Какво е, или трябва да бъде таксито?
Кой е най-лесният начин да се стигне от точка А до точка В, ако човек няма лично превозно средство? Най-вероятно, първата мисъл на всеки би била: „Ще взема такси!” За разлика от преди 10-15 години, когато в повечето случаи такси се взимаше само в краен случай, днес това е нещо съвсем нормално. Въпреки голямото потребление на таксиметрови услуги обаче, хората масово са недоволни. Дали заради отношението на повечето шофьори, или заради състоянието на автомобилите, в които пътуват, общественото мнение за таксиметровите компании е преобладаващо негативно?
Каквито и да са всъщност такситата в момента обаче – мръсни, скъпи, незаконни – те остават най-удобния начин да се придвижиш от където и да е точно до мястото, където искаш да си, без прекачване на милион различни автобуси. Разбира се, метрото е най-бързият и модерен транспорт в Столицата, но дори и то не може да предостави удобството да те вземат директно от входната ти врата по всяко време на денонощието.
Това, според мен, е и най-големия проблем, тъй като собствениците на такива компании осъзнават, че таксито е незаменима част от един голям град. В края на миналия месец отново се заговори за слагане на таван на цените, с цел премахването на такситата със завишени тарифи. Ако се замисли човек обаче, един такъв таван просто би нарушил баланса в конкуренцията, който малко или много съществува в момента. Дори и с таван, лъжливите таксита пак ще си останат такива. Ако клиентът не внимава, могат да го излъжат не само в цената. Хващането на такси трябва да е като купуването на хляб – ако видим, че цената му в магазина е 10 пъти по-голяма от вчерашната, всеки човек би се сетил, че има нещо нередно. Същото е и при такситата.
Най-лошото последствие от такъв таван би било занижаването на така или иначе ниските нива на конкуренция в бранша. Когато ползваме такси, ние на първо място гледаме името на компанията, но не заради качеството на превоза на големите фирми, а по-скоро заради сигурността, че няма да бъдем излъгани. На заден план остава качеството на самата услуга, а трябва да се наблегне точно на качеството. То не е трудно постижимо. Какво би коствало на таксиметровите компании да задължат шофьорите си да са избръснати, с ризи. Колите да са чисти и цялото преживяване да се превърне в нещо приятно. Това обаче не може и не трябва да бъде направено от държавата, а от самите фирми. Всеки човек би предпочел такси, което не мирише на цигари и изглежда като току-що излязло от завода.
Такава промяна не се осъществява за един ден или една седмица. Ключово би било постоянството. В края на краищата таксито може да се превърне в нещо като визитна картичка за нашата столица. Не само да доставя удоволствие на българите да се придвижват из градовете, но и да представи нашата страна в по-добра страна и пред чужденците, защото първото нещо, което те виждат като кацнат в България, е дългата линия от жълти коли, чакаща пред летището.
* Стажант в ИПИ.
