Какво да ги правим младежите
В началото на тази седмица Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди последните промени в Закона за насърчаване на заетостта, които целят намаляването на безработицата сред младежите. Програмата ще позволява безработните младежи, завършили професионално образование през последните 24 месеца, да стажуват девет месеца в частна фирма като държавата ще осигурява възнаграждението им.
Проблемите, които се опитва да реши правителството, са повече от ясни – нарастващата безработица и затрудненият бизнес, който се опитва да оптимизира дейността си, за да се справи с кризата. Въпросът е какъв е най-ефективният метод за това. Общо взето вариантите се ограничават до избора между два различни стимула: фискален и данъчен. Правителствата по-често избират неефективния фискален път, т.е. увеличение на разходите за директно постигане на заетост, за сметка на чисто пазарното постигане на по-бърза и по-устойчива заетост чрез намаляване на данъчната тежест върху труда.
Подобни действия на правителството по-скоро ще навредят както на младежите, така и на всички, които се борят за все по-малкото работни места на пазара на труда. От една страна, държавата отнема на хората индивидуалната отговорност да избират какво да учат, в зависимост от възможностите за реализация. От друга страна, при подобна субсидирана заетост се наблюдава значителен „ефект на изместване” (много от работните места са действителни и биха могли да бъдат заемани за постоянно от безработни лица).
Не трябва да се пренебрегва и фактът, че предоставянето на възможност и заплащане за работа от страна на държавата дестимулира младежите да търсят сами пътя на своя професионален живот и то за сметка на тези, които успяват да се реализират и работят. Основният ефект от тази политика е създаването на култура на зависимост и още по-голямо намаляване на търсенето на работа, защото държавата ще осигури работа или т.нар. „ефект на заключване”. Тези опасения тежат още повече след публикуваното изследване на Световната банка от миналия месец, което показва, че в целия Европейски съюз българските младежи търсят най-малко работа като 25% от тях нито работят, нито учат.
Все по-пазарната икономика на България вече трябва да е доказала, че устойчива заетост се създава само от пазара. Единствената роля на държавата е в подобряването на бизнес средата, което ще доведе до повече инвестиции, по-голяма дългосрочна заетост и по-висок растеж на икономиката.
